Public Republic Art Studio

Етикет "Боян Биолчев"

Антарктида – окото на Космоса, Глава ІІ

14 април, 2012 от · 1 коментар

Боян Биолчев Реалити роман Снимка: US Embassy New Zealand Глава ІІ Предпоследната вечеря На индианците от племето Она им липсва ензимът, който разгражда алкохола. Това е по-лошо от липсата на атомен двигател на българската антарктическа база. Седнали сме на една от малките масички в кръчмата на централната хоризонтална улица. Пред нас има чинии с бифтеци, [...]

Бунтът на гаргата

11 юли, 2011 от ·

Боян Биолчев Снимка: Mikko Luntiala Сладко безсмислие са градинарски амбиции на мъж, който нищо не разбира от градинарство. Той е обзет от суеверие, че може да направи нещо лично в природна среда, след като примирено е установил, че в останалите територии на живота си е само страничен наблюдател. С градинарска ножица в ръката обикалях дръвчетата [...]

Неестетичен разказ

15 юни, 2011 от ·

Боян Биолчев Снимка: Abby Lanes На Дончо Хрусанов – Отляво – Тихият океан, отдясно – Атлантическият… Много им е буйна прегръдката на двата океана – каза Боби. Той всъщност крещеше към лявото ми ухо, защото ревът на бурята бе направо истеричен. Разкрачен почти в женски шпагат, опрял гръб в наблюдателната будка на най-горната палуба, той [...]

Моят приятел, Бора

14 май, 2011 от ·

Боян Биолчев Снимка: The Knowles Gallery Обикновено изпитваме съчувствие към малките и онеправдани същества. Знам, че растенията нямат нервна система, че може би не ги боли, но все ми се струва, че има заключен в тях някакъв своебразен разум: толкова по-дълголетни са от нас и след като имат съобразителността да отбелязват годините с кръгове в [...]

Ореол

22 април, 2011 от ·

Боян Биолчев Снимка: ElvertBarnes В кръчма мъжът мълчи, само ако е паднал под масата. Мой приятел твърди, че кръчмата е открита даже преди виното. Че е възникнала по време на матриархата, защото в семейната пещера мъжът не е успявал да обели дума от жена си, нещо, което надали се е променило и по време на [...]

На прощаване

26 март, 2011 от ·

Боян Биолчев Снимка: jenny downing Ладата, която спря пред вратата на двора ми, някога видимо е била бяла. Сега бе така ръждясала, че човек би приел в нея да се возят само рижи ирландци. Тя обаче беше натъпкана с цигани, което навява мисълта, че бялото наистина понякога става черно. Съгласно търговския им маниер ми предложиха [...]

Упойка

6 март, 2011 от ·

Боян Биолчев Снимка: gogoloopie Преподаването е скучна работа. Никога не знаеш, какво чуват тези от залата, независимо от това, че ти, ако се съсредоточиш, надали си доволен, че се чуваш. Но студентският “трудов стаж” на тези от залата завършва най-често с диплома, а твоят преподавателски говор завършва с пенсия, ако, разбира се, доживееш. Невъзможно е, [...]

Белег

27 септември, 2010 от ·

Боян Биолчев На проф. Николай Василев Photo: state-records-nsw Тогава автомобилите бяха рядкост. Камиони „Рено” с кабини, наподобяващи дърводелски тесли, минаваха един-два пъти на ден по главната улица като сенки от неотдавнашната война. Бе пълно с конски каруци. Те идваха от покрития със слама мост над Перловската река и поемаха по ул. „Гурко” между Зоологическата градина [...]

Сладко нищо

13 август, 2010 от · 1 коментар

Боян Биолчев Photo: iwona_kellie При един от поредните държавно-чиновнически напъни ми поискаха дипломата за висше образование. За нов вид компютърно обслужване. Търсенето на диплома, десетилетия след като си завършил и си постъпил на работа, е изключително досадно занимание. Всеки нормален човек ненавижда ровенето в шкафчето с документите, където дипломите имат равни граждански права с бележки [...]

Котлети по швейцарски

16 юли, 2010 от ·

Боян Биолчев Photo: alicepopkorn В памет на Евчо В затънтени краища бракониерството не е алчност за месо, а лекарство за изначалната скука. Когато отникъде нищо не се случва, нелегалното преследване на дивеч е дълбок гъдел за мъжа, че все пак нещо се е случило. А ако и пиенето потръгне, тогава паметта освирепява, отърсва се от [...]

Пред полет

28 юни, 2010 от ·

Боян Биолчев Снимка: crosathorian На Фипо Малеев Долитането на първите щъркели е древна радост за селските хора. Изтерзани от зимата, те посрещат тия вестоносци на запролетяването като пришълци от друга вселена. Две гнезда върху два изоставени телефонни стълба от години дочакваха своите щъркели. Надолу висяха парчета стари жици, по които никога вече нямаше да потече [...]

Оста на живота

30 април, 2010 от ·

Боян Биолчев Photo: mikebaird На проф. Минчо Семов Пунта Аренас е най-южният град на Чили, страната, която на картата изглежда като географска шега – по-тясна от България, а дълга повече от Европа. Антарктическата ни експедиция седеше всяка вечер на една и съща маса в ресторанта на хотелчето. Чак след седмица се очакваше в пристанището корабът, [...]

Цветя

3 март, 2010 от ·

Боян Биолчев Снимка: jenny downing На Греди Асса Пълно е с разкази за любов. Много е приветливо да опишеш как някой не може без другия, другия без него, а двамата заедно без себе си. Но животът не е нотна тетрадка под палката на целеустремен диригент, а калейдоскоп в ръката на слепец. Извън наркотичната любов има [...]

Вестникопродавецът

18 февруари, 2010 от · 1 коментар

Боян Биолчев Снимка: orvalrochefort На Митко Томов Всяка сутрин, когато поемех с колата на работа, той ме пресрещаше на централния кръстопът. Целият във вестници от шията до земята, мъжът ръкомахаше като регулировчик и разхвърляше към колите подканващи усмивки. Трафикът бе чудовищен, шофьорите изнервено чакаха зелен светофар, за да се придвижат, при късмет, двайсетина метра, а [...]

Пръстен

31 декември, 2009 от · 7 коментара

Боян Биолчев Снимка: Dan Queiroz Никога не съм придавал значение на вещите. И те никога не са ме обичали, защото ги губя безметежно. Ако навреме се приучиш да не съжаляваш за изчезналия предмет, ще ти бъде по-лесно, когато усетиш как постепенно и на парче губиш себе си в тоя монотонен път към нищото, наречен от [...]

Ловджийски Менделсон

17 декември, 2009 от · 3 коментара

Боян Биолчев Снимка: cliff1066™ На Дончо Цончев Най-хубавото на лова е вечерното пиене. Не съм го измислил аз. Това е първото изречение, което научих, след като ме приеха за ловец; а го научих още по време на първото ми вечерно пиене, което, поради стоманения състав на дружинката и притеснението й никога да не се оставя [...]

Public Republic представя в “Лица на глас” Боян Биолчев

9 декември, 2009 от ·

В новата рубрика “Лица на глас” на мултимедийното списание Public Republic представяме Боян Биолчев и книгата му “Амазонката на Варое”.   Боян Биолчев Амазонката на Варое  

Целувка в глутница

25 юли, 2009 от · 2 коментара

Боян Биолчев Снимка: Dia™ От отсрещния хълм заедно с писък на гуми се срина светлината на фарове. Тя отмяташе като клечки за зъби към тъмното тънките стволове на дъбовата горичка. В два през нощта по планински път могат да карат така само пияни млади шофьори, прости стари шофьори или откровени идиоти. Отбих в канавката и [...]

Бадемов цвят

7 май, 2009 от · 1 коментар

Боян Биолчев Снимка: tree-species За разлика от критиците, които периодически се събират, за да се мразят вкупом, писателите се мразят по-сполучливо от разстояние. При музикантите омразата винаги се лее като мелодия. Сега обаче става дума за художници. Не че те се обичат безпаметно! Но имат странния навик да се придръпват един друг към някое затънтено [...]

“Летен сняг” през април

18 април, 2009 от ·

Велина Ватева Сред усещане за същинска пролет, приятели, зашеметеност от думи и вслушване Боян Биолчев изживя представянето на най-новия си сборник с разкази “Летен сняг”. “Смутен и виновен”, както обрисува в думи лика на писателя Божана Апостолова, издател на книгата, досущ като писател, дълго вървял по пътеки, изискващи да бъдат осъзнавани (“всяко познание носи тъга”), [...]