Име: Петя Хайнрих
Други имена: госпожа Ю, mislidumi
Местонахождение: Дюселдорф, Германия
Родена на: 4.10.1973 в София. Помня стаята и шума на трамваите. От прозореца, който беше недостижимо високо на стената, се виждаше зъболекарският кабинет на Софийския университет и едва ли някога тези хора там са подозирали, че са били най-любимото ми детско кино.
Училищни спомени: 4-то yчилище в Дружба. Родителите ми работеха в текстилния комбинат “Начо Иванов” на Гара Искър, докъдето обичах да ходя пеша през калта, за да тракам на пишещата машината в “Планов отдел” при мама.
Колежките бяха много мили, някои имаха сини престилки без ръкави над грубите пуловери и бели обувки на дупки с много сложен дизайн с връзки, които носеха само на работа.
Баба ми и дядо ми също бяха работили там и аз се чувствах като у дома си. В багрилното миришеше интересно, а портиерът имаше мазна тетрадка, в която родителите ми сутрин се подписваха за присъствие.
Началната ми учителка Другарката Николова имаше най-красивите изрусени коси, които някога съм виждала и най-червения маникюр, с който показваше в тетрадката ми.
Още в първи клас ме помоли да пиша с дясната ръка като другите деца и аз я послушах. Сега мога да пиша и с двете, от ляво на дясно и от дясно на ляво, и с тези си умения печеля усмивките на много деца, като им пиша бележки, които могат да четат само в огледалото.
После учих в Английската, където предимно ни научиха на цивилизовано непокорство. Най-строгите учителки на планетата преживяха заедно с нас рухването на подредения ни свят и умело ни поведоха през хаоса на новото време.
Някъде в горните класове дойде времето, в което нямаше нищо за купуване и още по малко за ядене, а ние учехме средновековен английски, който винаги по-късно е забавлявал международните ми събеседници.
Университети: факултет по журналистика и масови комуникации в София, социология във Франкфурт на Майн, информационни науки и компютърна лингвистика в Дюселдорф
Занимания: класификаци, поезия, блогърка по призвание
Идеи: поетично бинго, поетични кубчета, класификационна поезия, автоматична поезия
Обичам: пътищата, дървото ясен, гарваните, спонтанните решения, юга и севера, историите на възрастните хора, малките прашни книжарнички, големите слънчеви прозорци, канелени кифлички
Не обичам: бизнеса, рекламата, консервативността, подредените чекмеджета, модерното строителство, комиксите, любезниченето, не обичам да бързам, не обичам да закъснявам
Придвижвам се с: ръждясало колело, градски транспорт, влакове, летя само в крайна нужда
Друго, друго: вино, вино
Семейство: Йенс, който има смешна походка и Робин, който вече може да чете
Първо мое стихотворение на 4-годишна възраст, с което се гордея и до днес:
Хайде да си поиграем малко,
докат’ донесат една
пилешка чорба.
Публикации на сайта:
