
Маргарита Друмева е родена на 25.11.1963 г. в Силистра.
1986г. – Завършва ВИНС – Варна. През студентските си години участва в Театрална група „Вълна” – Варна, в която пише авторска музика и песни за театър, изпълнявани на живо по време на театралните спектакли.
1988г. – Награда ПОКИ в Харманли за авторски песни.
Участие във филма „Колкото повече хора с китари…” – съвместна продукция на военните киностудии в Москва и София, заедно с Булат Окуджава, Андрей Макаревич, Ал. Долски и други изявени руски, немски и български бардове.
Организира голям арт-фестивал в Силистра с участието на повече от 300 артисти, музиканти, художници, фотографи, сценаристи и режисьори от цяла България.
Участие във втората съвместна плоча на българските бардове, издадена от Балкантон – София.
1989 г. – Участие в световния театрален фестивал в Монако със спектакъла „Едит Пиаф” на театрална група „Вълна”.
1989-1991 г. – Редактор в общинския вестник – Тутракан. Появяват се първите разкази, фейлетони, статии и песни, с които участва в многобройни фестивали в България.
1992 г. – Ражда се първият й син Владимир.
1994 г. – Води авторско радиопредаване „Будилник” по местното радио в Силистра.
1995 г. – Ражда се вторият й син Дамян.
1998 г. – Разработва маркетингова програма за развитието на Драматичен и куклен театър – Силистра.
2000 г. – Щатен композитор в Драматичен и куклен театър – Силистра, където работи и досега. До 2009г. е писала музика, песни и музикални картини за над 30 театрални постановки за театри в Силистра, Търговище, София, Крайова – Румъния.
2003 г. – Излиза от печат книгата й със стихове „Писма от кристали”.
2004 г. – Организира фестивала „Река за утре” в Силистра с участието на български и румънски артисти.
2003-2006 г. – Участие с авторски песни в 3 аудио диска, заедно с други музиканти, съмишленици и приятели.
2001-2009 г. – Автор на 9 авторски пиеси („Между мен и мен”, „Тя”, „Ухо в китарата”, „Търсете Теменугата”, „Маркльошницата” и др.) и 6 драматизации: „Онемелите камбани” по разкази на Елин Пелин, „Морето на съзнанието” по Владимир Свинтила”, „Последна любов” по Уилям Уортън, „Питър Пан” и др., както и над 10 часа авторски песни, включително и 2 малки бард-опери – „Хождение по буквите” по Валери Петров и изцяло авторската „Приказка за възрастни”.
Участия в театрални и музикални (бард) фестивали в България (София, Казанлък, Ловеч, Несебър, Шумен, Разград и др.), както и в румънските градове Букурещ, Арад, Сегешоара, Алба Юлия, Калафат, Крайова, Търгу Жиу и др.
Награди:
От Съюза на българските писатели – за „Писма от кристали” (2003 г.), на Съюза на българските композитори, община Ловеч и Фондация „Чудомир”, Казанлък – за интерпретация на български народни песни (2005, 2006, 2009 г.); награда на община София за авторски песни (2008 г.); за есе в кампанията „Нека поговорим”, организирана от ООН (2008 г.); за най-странен герой „Ирелевант” (2009 г.) – в разказа „Реминора” и др.
Интервюта, направени от Маргарита Друмева:
- “Малко, колкото планински връх…”
- В паралелния свят на въображението
- Антоан Божинов: „Изкуството действа като сито, пресява същественото от несъщественото”
Публикации на сайта:
- Албер Камю — самотният стрелец в абсурдния свят
- Одисеас Елитис: “Мирът изисква сила да го понесеш”
- Джон Стайнбек: „Добрият писател вечно се стреми да извърши невъзможното”
- Габриел Гарсия Маркес: „Животът е по-безкраен от смъртта”
- Алфред Нобел: “Богат е не този, който има, а който дава”
- Ърнест Хемингуей: „Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него”
- Рене Сюли Прюдом: „Обичам целия свят, но ми е тясно в него като в гробница”
- Фотоизложба за „малките хора” под надслов „Светът на L.P.” в Пловдив
- Янусари Кавабата: Човекът, който чу гласа на планината
- Салваторе Куазимодо: “Но дето и да е човек, зове съдбата на една родина”
- Габриела Мистрал – Изгнание и завръщане, траур и възраждане
- Морис Метерлинк: “Добър ден, госпожо Нощ!”







