Public Republic

Димитрина Равалиева

Снимка: Hamed Masoumi
Загаси, Господи,
този безсмислен фенер – луната!
Моят любим е далече.
В одимените му стъкла

Мирела Иванова

Снимка: melolou
Българската литературна и културна сцена вече е част от европейската, ето така би се изразил някой високопоставен чиновник, възползвайки се от скромните си и позакърнели мисловни възможности или от административния жаргон. Това клише е толкова кухо и празно, че спестява дори най-важната информация, а именно как в България години наред, особено в годините [...]

Милена Кирова

Снимка: Hamed Masoumi
Албена Стамболова. Авантюра, за да мине времето. Изд. Обсидиан, С., 2007
За пет години това е вече третият роман от Албена Стамболова. Новата Авантюра, за да мине времето изглежда много различна от предходните книги: Това е както става, 2002 и Хоп-хоп звездите, 2003.
Но само изглежда така, защото в действителност тя [...]

Вера Балева

Снимка: stephcarter
Тя не се съобразява с мен.
И ми влиза в къщата.
Живее в нея – колкото си иска.
Наднича в кутията с бижута,
ако са бижута –
герданите с цигански мъниста.
Промъква се между пръстите ми –
когато пуша.
И изискано се изнизва.

Афоризми от Димитър Ангелов

Снимка: Dimíter Ánguelov

Да предскажеш съдбата е все едно да разкриеш някое престъпление според присъдата.
Една възкръснала любов е като мъртвец, чийто ковчег не може да се унищожи, нито да се скрие.

Валентин Дишев

Снимка: Marianne Perdomo
Искам да ви разкажа за нещо, което се случва. Само, моля ви, не питайте “Какво се случва?”. Опитайте го, вкусете, оставете да отзвучи…
Всичко започна на 15. 07. 2008 г. Нели Добринова публикува стихотворение (”Такигино”), което ми припомни за значението на естетиката “юген” в театъра “но”. От този спомен пък се роди [...]

Станислава Станоева

Снимка: maesejose
екзотичен парфюм
обувки гучи
долче и габана така ви обичам
пред театър емпайер
свалям диамантените си колиета
и ги хвърлям на гълъбите
куци от слушане на викове

Златко Енев

Снимка: Pensiero
Баща ми – моят любим българин, почина преди няколко месеца, изправен. По този начин той даде на синовете си последния – и може би най-важен –, пример в живота си, но не това е, за което искам да говоря тук.
Бай Митко Енев умря, докато се опитваше да изкачи стъпалата, на края на [...]

Димитър Ангелов

Снимка: Hamed Masoumi
- Чувалa съм, че в разказа трябва да се избягват прилагателните, да не се струпват много съществителни и да не се разточителства с глаголите…
- Да не се глаголства… Трябва да се избягват и други части на речта, така че той да бъде нещо като скеле, някаква лека алуминиева структура, по-точно една самотна [...]

За стихосбирката на Божана Апостолова „…Едва я задържам”

Снимка: Hamed Masoumi
Когато вали, дъждът измива обидата и болката. Когато вали, нахлуват спомени и чашата с кафе се превръща в лодка. Дъждът нашепва за времето, за отминалите часове, а очакването за любов ти се струва като сън. Докато отвориш очи, и всичко вече е отлетяло. Остава [...]

Продължение от III част

“Смерть самых лучших намечает
И дергает по одному.”
Владимир Висоцки
Тези редове Владимир Висоцки посвети на светлата памет на своя приятел Василий Шукшин, също изключително талантлив писател, актьор, режисьор.

25 юли 1980 година
Продължение от II част

На този ден, около 4 часа сутринта, спира завинаги сърцето на Владимир Висоцки.
Той най-много се страхуваше, че ще умре рано и няма да допее песните си. Надбягваше се с времето и заклинаше: “Чуть помедленнее, кони, чуть помедленнее!”

Димитрина Равалиева

Снимка: Karavelov
От непотребните листа
каква по-страшна безнадеждност
и възторг!
С несигурната си ръка
ти можеш да направиш всичко –
солница,
роза от хартия
и стихотворение.
Димитрина Равалиева е родена на 19.11.1969 г. в с. Подвис, обл. Бургаска. Завършила е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и английска филология в ШУ “Епископ Константин Преславски”. Работи като учителка по английски език. Автор е [...]

Интервю на Наталия Николаева с художника Никола Манев

“Най-щастлив съм, когато ми обичат картините.”
Никола Манев
Никола Манев живее в своето пъстро пространство – безкрайно като безкрайното му въображение.
Той живее и далеч от родината, а неговото присъствие в българското изобразително изкуство е повече от осезаемо.
Творчеството на художника много леко и естествено се прибавя към [...]

Ясен Василев

Снимка: Pensiero
КРАЙ .
точката се взривява
и разпръсква
вселената
змиите затварят кръга
лентата на мьобиус се завърта

Атанас Липчев

Снимка: Luis Fabres
На ъгъла на “Скайлер” и една друга улица, за чието име вече не мога да се сетя, се кипреше контейнер за боклук. До него обикновено клечеше куче с обидени очи. От неизвестна порода и с неустановено родословие. Колчем го зърнех и изпитвах вина, ставаше ми кофти и гузно отбягвах обидените му очи. [...]

Палми Ранчев

Снимка: Pensiero
Искаха да галят. И галеха.
Приятно да гъделичкат. И гъделичкаха.
Внимаваха какво говорят. И говореха.
Изписваха очаквани слова. И пишеха.
Ако трябва: молеха за позволение. После чакаха.
Винаги каквито трябва. Каквито искаха да бъдат.

Густаво Адолфо Бекер в превод от Димитър Ангелов

Снимка: xip
LXVII
Как е хубаво да гледаш настъпващия
ден със огнената си корона,
и как целувката му - светлина
блести във вълните и въздухът пламва!
Как е хубаво след есенния тъжен дъжд
на синкавия следобед,
да вдишваш до насита аромата
на мокрите цветя!
Как хубаво е, когато на снежинки
бял сняг тъй тихо пада,
да гледаш как [...]

Пътепис “От Абърдийн през Шетланд, Белфаст и обратно” на Анна Койчева

Продължение от I част
Крал Хаакон и магарешкият трън
Шетландските острови са най-красивото място на Шотландия и Великобритания и най-мечтано за посещение от поданиците на Короната. Както и - най-скъпото. Британските авиолинии са единствените, които хвърчат до тук и като така поддържат монопол на високи цени и [...]

Валентина Плачкинова

Снимка: vishaka jayakumar
На Керана
Ако можеха да мръднат, ех, ако можеха… но как… ръцете им – пазарски чанти, увиснали и тежки, като облаците, дето ги ръси небето, което точно днес е сиво, каменносиво, като плоча над тази спирка – най-обикновена спирка, на която чакаш автобуса, а той все не идва, и по-добре, иначе кой [...]