Public Republic

Афоризми от Димитър Ангелов

Снимка: Dimíter Ánguelov

Разказът трябва да бъде като очите на жена, за чието име не си спомняме, но не можем да забравим красотата й.
За красивите неща се пише красиво, а за грозните – грозно. Затова разбираме колко колко са грозни красивите неща у някои писатели.

Мина Стоянова

Снимка: geishaboy500
eла
дъждът те кани
във феерични етюди
в скитнически нюх
в самотата на всеки истински път
ела

Милена Кирова

Илюстрация: Майя Ананиева

През месец април 2007 понятието мит изплува изведнъж драматично в публичното пространство на България. Неговата употреба в границите на масовия дискурс стана доказателство за това как науката и политиката говорят на различни езици. Обществото, медиите, политиканстващите историци разбраха мита като лъжа, като измислица, произвеждана с цел да се дискредитират българското минало и [...]

Снимка: Yves Lorson
Отидох на пазара за железария.
И купих вериги.
Тежки вериги.
[...]

Димитър Динев

Снимка: Positiv
Защото наоколо почиваха и много от офицерите на Негово величество, разпръснати около Миро като големи шрапнели. Някакъв подполковник от артилерията, който вече не чуваше никакви оръдия; военен лекар от генералния щаб на кайзера, който вече нямаше защо да лекува глухотата му. А също и един действителен таен съветник.

Роза Боянова

Снимка: melolou
Когато ти диктуват боговете,
оставяй скромната си мисъл
[...]

Димитър Ангелов

Снимка: Pequena Suricata
Тази тъжна история се случи в едно градче в Бейра Интериор, през една от онези нощи, когато на хората, които не успяват да заспят, не им се иска и да мислят, а още по-малко да живеят, но се вкопчват в живота, също както въздържателите в идеята за въздържателство.

Снимка: dro!d
Студени са раковините
на дългите ти сънища,
скитнико мой.
По белите пътища
на пълнолунните нощи
пълзят отраженията
на прецъфтяващи очи.
Жасмин и портокалов цвят
ронят се.
Спомени перушините си пощят.
И само едно,
заплетено в гладна паяжина перо,
(дали пък с него Есенин не е писал?)
задрасква надеждите на паяка.
Не ме питай - защо…
Да събирам неизказаните ти желания,
сам Господ Бог ме е орисал.

Пети национален конкурс за български роман на годината

Алек Попов с „Черната кутия”, Александър Секулов с „Колекционер на любовни изречения”, Евгения Иванова с „Фото Стоянович”, Елена Алексиева с „Рицарят, дяволът, смъртта” и Пип Воланд с „Мамка” са 6-те номинирани романа в 5-ото поред издание на престижния конкурс за български роман на годината на фондация ВИК.

Тази [...]

на Министерството на държавната администрация и административната реформа

Снимка: melolou
доц. д-р Любима Йорданова, лингвист
Нашият народ е казал – “За лудо работи, за лудо не стой” и аз твърде много вярвам на тази максима, но когато мерките закъснеят, едва ли може да вярваме в очаквания позитивен резултат.
Тези дни ми дадоха една картичка, разпространяване по кръчмите в центъра [...]

Интервю с Божана Апостолова – поет, прозаик и издател, собственик на ИК “Жанет 45”

“Успехът е, когато правиш хората щастливи.”
Божана Апостолова
Има творци, които притежават таланта да приютят хармонично в себе си няколко дарби. Такава е личността на Божана Апостолова – вдъхновена поетеса, прозаик, меценат на българската литература и култура.
Неслучайно за благородната си мисия да [...]

Божана Апостолова

Снимка: Pequena Suricata
Когато думите не спят
и с гняв разяждат ти ухото,
и като залъка баят
ти стържат в гърлото дълбоко,
опитай, изхвърли навън
езика на страха и дишай,
додето като в стръмен сън
откриеш в болката си смисъл.

Анна Койчева

Пътепис “От Абърдийн през Шетланд, Белфаст и обратно”

1. Оръжията на Кинтор
Едно време в детските години в двора пред къщата ни в Пловдив играехме с едно момиченце на име Кирилка. Накратко й викахме Кика. Сега Кика е известна флейтистка, обикаля света и е на “ти” със Щурците. При последното ми ходене в България даже ме [...]

24 юни -днес празнуваме Еньовден

В цялата страна и от древни времена, Еньовден се отбелязва неотменно в деня на лятното слънцестоене. В съвременният календар той е винаги на 24 юни.
Днес спазвайки традицията, хората го отбелязват с много инициативи. Празнува се навсякъде където живеят българи и където тачат празника на билките, слънцето и [...]

Димитър Ангелов

Снимка: tanakawho
Целувах и милвах косите й, шепнейки: “Събуди се, Емералда, събуди се…”, когато чух един далечен стон, толкова далечен, колкото времето, необходимо за да се превърне океанът в един емералд: “Не съм емералд*. А ти си капка, изгубена в океана, търсеща своя нюанс. Едно и също нещо сме и никога няма да се срещнем. [...]

Интервю с писателя Деян Енев

“За мен звездни мигове са, когато привърша един текст и знам, че е станал. Предпочитам повече и по-малки звездни мигове, отколкото един-единствен…”
Деян Енев
Деян Енев е един от най-талантливите съвременни български белетристи, майстор на късия разказ. Вече повече от 28 години той създава въздействащи, тъжни и смешни, иронични и вътрешно озарени [...]

Gissen в уеб галерия показва картини с карикатури на Живко Тенев - Gissen

“Огледалата” се нарича новата експозиция в уеб галерия Gissen , чиито автор е Живко Тенев – GISSEN. Това е 33-та изложба за GISSEN, който е смятан за един от тримата ученици на Борис Димовски.
В творческия си актив художникът има участия в 93 [...]

Иван Вълев

Снимка: Ivan Ivanov
В нощта на Еньовден измий лицето ми с роса,
измий го, мила, от натрупаните грижи.
И превържи ми раните със своята коса,
преди отново слънчев лъч да ме прониже.
Ръцете ми в часа на нежни ласки запомни,
тъй както ваят твоето горещо тяло.
Прикрий ме от световните и родните злини,
когато звездното небе над нас е спряло.
И нека погледът [...]

Снимка: Raya Manova
Уважаеми читатели, конкурсът приключи — наградените от журито автори сме представили тук, а всички участвали фотографии могат да бъдат разгледани и оценени от публиката на тази страница.
Мултимедийното списание “Public Republic”, с подкрепата на Немско-българското дружество в Хамбург, Българския културен институт в Берлин, Дружеството за българо-немски икономически и културни връзки, Германия и „Булгарреклама“ организира [...]

Иван Вълев

Снимка: Yves Lorson
На гарата. Безцелно. Нямам билет за никъде. Полицаят ме оглежда. Не нося багаж. Само малко тъга в очите, но той не я вижда.
Кондукторката на влака за Панагюрище ме пита: “Ще пътувате ли?” Да, ще пътувам. Но не днес. И не за Панагюрище. “Откачен” - мисли си тя, а аз разчитам мислите й.
Пазачът [...]