Public Republic

“Ако се уморя да те обичам,
ще ми простиш ли?”
Мирча Eлиаде
Умората ще легне върху нозете ми.
Безмълвно ще напусна стаята.
Вратата ще зее безвъзвратно.
Само думите заключени ще стенат.
Стените ще отронят ехото.
Ще бъде много късна вечер.
Ще пита тъмното във ъгъла:
“Нима отишла си е вече?”
Вещите ще помнят звуците,
звънът на сребърните чаши
и истината, удавена във виното.

Четири цвята - зелено, златно, лилаво и червено, четири сватби на добрия вкус с желанието за добро настроение и цветна празничност в противовес с мрачните и студени зимни дни.
И неуспешното погребение на един вечен и непреходно-елегантен цвят - черното, но този път представен в своеобразна комбинация с пуристични детайли.

„Често човекът е враг на самия себе си” Цицерон
Движението, развитието и промяната на света са винаги в началото на нещо ново, но заедно с това те носят нови заплахи и рискове за сигурността. Коя е обаче е най-сериозната заплаха за сигурността? Тя идва от самите нас, от самия човек. Ето защо, най-неоспоримата заплаха за сигурността [...]

Всяка среща е вече раздяла.
Дъх от докосване,
угарка и пепел.
Всяко начало е вече замръкване.
Върху възглавницата -
прекършен нарцис,
трохичка от нежност
и перо от отлетяла птица.
Очите ти -
граничност от възторг и срутване,
пропастта между срещата и тръгването
в студенината на утрото.
Какво ми остава след тебе?
Да отрезвея след дълго летене,
да събера крехките останки на любовта в шепа,
да населя самотата със спомени,
да вдъхна [...]

Когато дойде другата вълна,
ще съм си тръгнала от теб.
В обувките ти пясъкът
ще стърже като болка.
Морето ще стене от несбъднатост,
а чайките ще търсят залеза.
Солен ще бъде вкусът на тръгването.
Вятърът ще те погали
и ще разбереш
единствеността и неповторимостта
на думите и стиховете.
Пропуснатите ласки
ще се сгушат в очите ти
и с котешки стъпчици
ще се изплъзнат в небитието.
Един ден ще се върна [...]

Ослепели от слънце
слънчогледи
в молитва за
слепи за слънце
слънчогледи.

„След края на Студената война светът вече не е същият”. Тази констатация е част от съзнанието ни, от ежедневието ни и ни кара да живеем в постоянна несигурност, виждайки заплаха за съществуването ни постоянно и навсякъде.

Безкрайна нощ на твоя небосклон настава,
изгасват уморените очи,
смрачен просторът бавно побелява,
помръква радостта във погледа ти чист.
В живота ти, безброен наниз от надежди,
преплитат се любов, красива нежност, доброта,
в душата твоя лъчезарно се оглеждат
към свободата порив, вечната мечта.
Със залеза самотен потъва есенният ден последен,
на път обречен се отправяш там…
Остават само сънища, а образът ти бледен
изгрява в спомените [...]

Филми като “Дяволът носи Прада” и “Сексът и градът” провокираха по-голям интерес към модата, към изкуството да влагаме повече смисъл в облеклото, обувките, собствения стил на обличане. И слава Богу!
Според моите лични наблюдения българките обръщат повече внимание на модните тенденции и на това как изглеждат в сравнение с немските, залагащи повече на практичност и удобство. [...]

Николай Колев

Снимка: Pensiero
Архангел Михаил седеше сам на маса, в лятната градина на малък хотел. В човешки вид и бели дрехи, той бе отдаден на хубава книга и ябълков сок. Градината беше почти празна и само на съседната на неговата маса имаше по-голяма компания. Там седяха трима млади мъже и две още по-млади момичета, които шумно [...]

Това е заглавието на един нелош текст на социолога Норбърт Елиас. Изложението ми, обаче, няма много общо със самия текст, по-скоро използвам заглавието, защото то “пасва” на това, от което имам да се “оплача”.
Тъй като за социолозите е валидна максимата, че си правят големи изводи от дребни факти, аз ще ви досадя с “некои съображения”…
Та… [...]

Спи, детенце мило,
ти очички затвори
и нека Сънчо те приеме
в свойте приказни земи.
Спи, момченце сладко,
в сладък сън се унеси,
през гори и през поля носи се,
в приказния свят бъди.
Спи, детенце, спинкай
и с Оле затвори очи
ти с лъвовете пребори се
и принцесата спаси.
Спи, детенце, спи спокойно!
Мама пак над теб ще бди,
ако лош разбойник пожелае
сънят ти кротък да смути.
С [...]

Водата ще ти прости.
Тя прощава всичко
с търпението на обичаща жена.
Твоята дълга одисея ще изслуша
В ласките й нежно ще се сгушиш
и ще забравиш
какво е да спечелиш
             или загубиш.
Хамбург, 2001 г.

Съблечи бронирания шлифер
на добре обмислените и предъвквани думи.
Съблечи неизвестната скъпоценност
на твоето най-красиво бижу [...]

Всичко започна на шега. И в това има едно “неделимо” ядро, някакъв атом на свободата.
Интернетът сякаш беше една - отначало техническа - шега, от която израстна… да, да - индустрия, информационен феномен, милиарди долари … да, но като че ли най-важното - свобода. Свобода по чувство и като нова реалност.
И за да дойда по-бързо на [...]

Ако някога почувствам топлината на камъка (той не е виновен за това, че е камък), ако ми запари до болка от слънчевото топло, ако с кора капсулирам мекото, нежното - успяла съм.
Ако заобичам студа заради самия него и далечината, защото не може да стане близост, ако чуждостта ми стане своя - успяла съм.
Ако думите замълчат [...]

Интернационалната организация Transparency International публикува преди ден т.н. индекс на корупцията в 163 държави. Точно измерване на корупцията е поради съществото на проблема трудно начинание, така че индексът отчита т.н. “възприятие” на обществото за нивото на корупция.

Поводът за тези мои размишления е един случайно дочут разговор в трамвая (колко банално). Та… На следващата спирка се качиха двама мъже, очевидно баща и син (така се и оказа). И двамата изглеждаха като “хора с положение”, постигнали добър статус.
Дочух разменените реплики само защото имаше пауза между песните в диска, който слушах…

Четеш ме като отворена книга,
препрочиташ ме.
А някога аз бях легенда,
в мен пулсираше митологичното време
и те отвеждах към първоначалата
и първоистините.
Пиеш ме на жадни глътки…
Критиците отрекоха ме -
[...]