Public Republic Art Studio

Автор zlatko_anguelov

21.07.2013

23 юли, 2013 от · 5 коментара

Златко Ангелов Днес мисля за миналото си в България. Колко спокойно беше то! Колко безхаберно! Колко по фройдовски изтласкващо в килерите на паметта лицемерието и съглашателството, капитулацията да бъдеш затворник без да си осъден. Бяхме млади, естествено, и ни се струваше, че принципът на живота е удоволствието. Може и философстването. Празното, но сладко балканско мъдруване [...]

20.07.2013

21 юли, 2013 от · Няма коментари

Златко Ангелов Тези дни жена ми и аз, свързани в брак от 30 години, отново подреждаме дом. Не казвам “дома си”, за да не се получи впечатлението, че просто сме си купили нови мебели или сме сменили цвета на стените в къщата. Само физическият дом, конкретната къща, може да бъде обвързан с притежателното местоимение “си”. [...]

19.07.2013

20 юли, 2013 от · Няма коментари

Златко Ангелов Вчера обещах да запиша рецептата за бобена чорба – за мен си е супа, но съчетанието “бобена супа” просто не върви на български – и да разкажа за автомобилното движение, за карането на кола въобще. Но снощи във Вашингтон се е случило нещо неочаквано, което ме предизвиква да коментирам. Но нека вървя поред. [...]

18.07.2013

19 юли, 2013 от · Няма коментари

Златко Ангелов Пиша този дневник със съзнанието колко това занимание е старомодно. Днес повечето хора пишат някъде – не на ръка, а с клавиатура – и веднага го изпращат: в имейл, на стената си във Фейсбук, в блог или в различните апликации за чатене. (Още една английска дума, навлязла спонтанно и безболезнено във всички езици.) [...]

17.07.2013

18 юли, 2013 от · Няма коментари

Златко Ангелов Меко лятно време. Сутрешен чай, после йога на открито. Пристигна дневната поща – въпреки интернет, такава продължава да съществува; освен с реклами е пълна със сметки, които трябва да плащам. Пристигат и Фейсбук новините от България. Не са добри, статуквото е непроменено, властта започва да действа по-агресивно. Едвин Сугарев е бил принуден да [...]

16.07.2013

17 юли, 2013 от · 2 коментара

Златко Ангелов Събудих се с тревожни мисли. Двайсе` и вторият ден, откак Едвин Сугарев обяви гладна стачка. Отведоха го в реанимация. Освен нарастващите притеснения за живота му от страна на роднини, приятели и съмишленици, нищо друго в България не се е променило за изминалите 33 дена. Защо? Свободата през ноември 1989 беше дадена даром. Затова [...]

15.07.2013

16 юли, 2013 от · 1 комментар

Златко Ангелов Трийсе` и първият ден от протестите. Мирни, красиви, театрални, суетни. Немощни. Първият ден от Горещниците. Петият ден откак се нанесохме в къща под наем в Чандлърс Форд, предградие на Саутхамптън – градът, където е бил построен “Титаник”. С размера на Варна, той е разположен на речно устие, но не прилича на курортен град. [...]

Коледа-та и глобалния свят

17 декември, 2012 от · 1 комментар

Златко Ангелов (или Защо днес е възможно да изпратиш Поздрави на Дикенс от България) Коледно време! Време за честитки. Време за добро хапване. Време за подаръци. Домашно време. Когато бях малък, най обичах на Коледа да ми подарят книги. Веднага ги зачитах – книгите бяха моя празник. По него време не бях пътувал никъде и [...]

Из “Юношеска еротика”

30 август, 2012 от · Няма коментари

Златко Ангелов Снимка: gizzaa Колко странни понякога са съвпаденията в живота, сякаш някой ги направлява! В края на 1989, когато комунистическата власт се разклати, мензисът ми спря почти внепапно. Бях на 43 години само и осезаването, че навлизам в менопаузата, ме шибна като шамар. Хората около мен бяха обзети от надежди, вълнуваха се, че нещо [...]

Из “Еротични спомени”

15 март, 2012 от · Няма коментари

Златко Ангелов Снимка: Sili[k] Помня, че първо ме възхити гърбът й: имаше форма на трапец с едва огънати навътре странични линии, които падаха от водоравните рамене към кръста є леки като дива лоза по стените на лятна къща. Беше прав, с бледа кожа, трептяща върху стегнатата мускулатура, с няколко бенки под тънкия врат, а може [...]

Под зимното слънце на Андалусия – IV част

3 март, 2012 от · 1 комментар

Пътепис в картини – четвърта част Златко Ангелов Картина шеста: Ронда е построен върху скала, отделена като остров от останалия хълм с дълбок каньон. До стария град се отива по къс, но много висок мост, който прави мястото толкова прочуто (виж следващата снимка). Градчето е сюреалистично. Шосето до него минава през типичния за Южна Испания [...]

Под зимното слънце на Андалусия – III част

25 февруари, 2012 от · Няма коментари

Пътепис в картини – трета част Златко Ангелов Картина четвърта: Утрото в Кордова е вледеняващо. Влизаме в кафене и се стопляме с двойно еспресо и тостадас кон хамон и кесо: препечени половинки бели хлебчета с испанска шунка и манчего (испанският еквивалент на нашия овчи кашкавал). Момчето на бара ни се усмихва искрено, въпреки че не [...]

Под зимното слънце на Андалусия – II част

23 февруари, 2012 от · Няма коментари

Пътепис в картини – втора част Златко Ангелов Картина втора: И ето ги всичките тези цветове в Кàдиз. Крайбрежен булевард, гигантски църкви и бивши джамии, кремави жилищни блокове и гларуси. Установил съм, че във фотографиите, направени край морето, винаги, кой знае как, попада поне един гларус, който не съм забелязал във визьора.

Под зимното слънце на Андалусия – I част

20 февруари, 2012 от · Няма коментари

Пътепис в картини – първа част Златко Ангелов Испания е била досега извън полезрението ми. Но ето, случи ми се да живея за една година в нейната баска територия, без да знам нито дума баски или испански, и без да знам за страната поне толкова, колкото един културен човек е длъжен да знае. Незнанието обаче [...]

“Законът” на Владимир Зарев: Писането не е лудост, а начин на живот

10 февруари, 2012 от · Няма коментари

Златко Ангелов Снимка: ИК “Сиела” Владимир Зарев. “Законът” . Изд. Сиела, С., 2012 “Това, което не е записано чрез Словото, няма битие.” Владимир Зарев През 2011 година, на своята 64-та годишнина, Владимир Зарев завърши писането на трилогията си за рода Вълчеви. През януари 2012 г. софийското издателство “Сиела” публикува нейния финал, романът “Законът”. Българският читател [...]

За Япония отдалеч: Попътни имейли от един български американец – III част

5 януари, 2012 от · 1 комментар

Златко Ангелов Продължение Снимка: Шогунският замък в Осака Киото, 17 юни Вчера напуснахме чудесната си резиденция в Осака и за 15 минути с влака Шинкансен бяхме в Киото. Тук сме настанени в риокан, традиционен японски хан. Обаче спим на традиционно европейски легла. Иначе старото дърво, малките стаи и модерните удобства са японски. Поради местоположението си [...]

Два живота

21 декември, 2011 от · Няма коментари

Златко Ангелов На Здравка и Кристина Снимка: akk_rus Отговарям на Зиги, съкратено от Зигмунд Фройд. Безумно красив бях, това го казваше всеки, който ме види. И умен. Прописах на стари години, да разкажа за двата си живота. Роден съм в Америка, но това няма значение. От значение е, че първата половина от живота си прекарах [...]

Въпреки разрухата

14 декември, 2011 от · Няма коментари

Златко Ангелов за трилогията „Битието” – „Изходът” – „Изборът” на Владимир Зарев Спомен на писателя: „В една далечна, студена и неприветна ноемврийска нощ [през 2001] се връщах у дома. Бях потиснат, бях преживял крушения в личния си живот, ръмеше ситен, всепоглъщащ и размиващ всичко като човешката скръб дъжд. Тогава забелязах скитника, беше се изправил до [...]

За Япония отдалеч: Попътни имейли от един български американец – II част

5 декември, 2011 от · Няма коментари

Златко Ангелов < – Към I част Тротоар на модата в Харанджуку Токио, 8 юни Лекциите на майка ви са днес следобед, та употребихме предиобеда да доразгледаме Омотесандо. Великолепната четириетажна сграда на Прада лежи върху нещо като ниша от гладки камъни останали от отминали векове. Вътре не позволяват да се фотографира. Практически никой не влиза, [...]

За Япония отдалеч: Попътни имейли от един български американец – I част

26 ноември, 2011 от · 5 коментара

Златко Ангелов Снимка: Токио – необозрима панорама от сгради, сините покриви в дясната част са на най-големия в света пазар за риба Тцукиджи С жена ми Румяна живеем от 20 години в Северна Америка. Шестте ми деца пораснаха и се пръснаха по света. Интернетните връзки ни държат обаче близо един до друг: пишем си имейли [...]