Public Republic

Здравка Евтимова

Снимка: gjeewaytee (off)
Грозен беше Аго. Когато се съгласи да гледа мен и сестра ми Синка, ми се видя неугледен, с жълто като прахта по улицата лице. Отначало вярвах на хората, че ни осиновил, за да прибира детските пари, които отпускала държавата. Колко съм била глупава.Той продаваше стари черги, откупуваше дрехи за стотинки. Трупаше черни, [...]

Здравка Евтимова

– Като тях ли ще съм, като поповите лъжички в бай Мичовата локва? – промърмори Милена и отстъпи в сянката на плевнята. Страх я беше да се покаже, полето трептеше пред погледа й, хлътнало в жегата, тревата стърчеше – пожълтяла и неподвижна, семето й се печеше на слънцето.
Изворът в бай Мичовия двор беше [...]

Здравка Евтимова

Снимка: milena mihaylova
Къщата беше малка, неизмазана, с прозорци, обърнати към сплетени бъзови храсти, коприва и глог. В почернелите черчевета зееха дупки от червеи, сред неизмазаните стени, започнали да се ронят отдавна, като петна от плесен се виждаха празни ластовичи гнезда.
Измежду тухлите често извираше задушлив облак от стършели, златните им коремчета, пълни с отрова [...]

Здравка Евтимова

Снимка: LaStellaBlu
Самият той ми даде тази идея, благодарение на която щях да кажа сбогом на вечното безпаричие. Под „самият той“ разбирам бившия си съпруг, който, естествено, живее с далеч по-млада жена от мен, а това само по себе си говори, че има достатъчно банкноти да я издържа – в противен случай кое уважаващо себе [...]

Здравка Евтимова

Снимка: ptons_d_sucre
Василка бе обмислила всичко. Всеки път, когато беше пиян, той се захлупваше по очи върху възглавницата – сгромолясваше се като сноп. Тя мечтаеше … тогава я сковаваха най-страшните страхове. Мечтите й донасяха синини, гъсти и черни, навсякъде по тялото. Когато и болката станеше непрогледна, Василка размазваше кръвта от разпуканите си устни по ръба [...]

Здравка Евтимова

Снимка: mike@bensalem
Кучето й се казваше Дъжд. Стъпките му приличаха на дъждовни капки, които се разбиват върху прозореца след полунощ. Кучето го чакаше вечер и Гаврил мислеше, че остава тук заради него. Ако той си отидеше, Дъжд щеше да си умре гладен.
Тя забравяше да го храни, не го къпеше, защото оставаше по цял ден, [...]

Здравка Евтимова

Снимка: *Zara
Пак ли отиваш при Натали, питаше я майка й. Да, казваше Светла и излизаше. Така всъщност започна нейната измислица, защото наистина нямаше Натали. Тя бе нарекла самотата си Натали: така майка й беше спокойна, че Светла не остава сама, а Светла отиваше в библиотеката, където миришеше на красива книжна прах, на стихове, които [...]

Здравка Евтимова

Снимка: Photos de Daniel
Казвам му аз на Асен – свири ми оная за камъните падат, а той не чува. Ама хич и не поглежда към мене. Аз като вляза в кръчма, кръчмарят тича, постила ми друга покривка, изкарва уиски от десетгодишно нагоре. Аз му подхвърлям столевка и казвам – я ми викни някоя да [...]

Здравка Евтимова

Снимка: JacobEnos
Помниш ли Хвърлен, стария баир до Перник, който отдалече прилича на кораб? През зимата там ставаха страшни пързалки, през лятото по склоновете не растеше друга трева, нямаше коприва нито дървета. И цветя нямаше. Избуяваше само киселец.
Веднъж през юли ти ме заведе на Хвърлен. Тогава не познавах киселеца и тръгнах да го [...]

Здравка Евтимова

Снимка: Untitled blue
Баща ми е корав като чепатите върби около дълбокия вир на Струма – човек троши три брадви, докато отсече върба, пък дървесината й не ще да гори, все едно е кост. Баща ми, също както страшния вир, може да те удави с една [...]

Здравка Евтимова

Беше много стар пръстен, златото беше мътно, като слънцето преди да събуди града. Беше тежък пръстен, сигурно много скъп. Името Рада беше издълбано от вътрешната страна. В семейството все някоя от жените се казваше Рада. Вярваха, че радостта върви с това име. Все усмихнати били тези Ради в рода преди нея.
„Ако закъсаме, поне [...]

Здравка Евтимова

Снимка: cattypumkinhead
Предпочиташе всичко да е ясно и просто: тоест плащаше си и получаваше услугата. Хората отдавна го бяха измислили. Даниела никога не мамеше, даваше на работниците си парите, които им дължеше на седемнайсети, точно до стотинка, а те, блъскали цял ден по нивите й, казваха, без да я поглеждат:
- Благодаря, госпожо.
Бяха твърди глави те, [...]

Здравка Евтимова

Снимка: malias
- Ела, ама тичай по-бързо да похапнем от Гошко – подканва ме Роси по телефона. Аз се ослушвам, понеже мъжът ми си купи нож, с който да ме затрие в най-скоро време. Нека сега обясня защо стана така.
Гошко беше старото 21-годишно магаре на бащата на Роси. Човекът ходеше да краде с [...]

Здравка Евтимова

Снимка: Nedko
Тя беше минавала хиляда пъти пътя до гарата – някои от паветата бяха откъртени, наоколо растеше трева, кротка трева, която едва ли щеше да дочака другото лято. Някога тук имаше тополи, стари, огромни, там гарваните свиваха тежки гнезда и яките им криле бяха повече от листата.
През лятото реката почти пресъхваше и водата [...]

Здравка Евтимова

Снимка: Freddy The Boy
В моя магазин идват малко клиенти – оглеждат клетките на животните и обикновено нищо не купуват. Помещението е тясно, по-едър човек няма как да се завърти, срещу него се протягат жаби, гущери, червеи. Идват учители, които пролучават комплект опитни животни за часовете по биология, мяркат се и рибари, за да разровят [...]

Здравка Евтимова

Снимка: AndrewEick
- Не го вземай – каза Манол. – Помниш ли, когато свирих на баща ти? Болеше го сърцето човекът. И кръстът го късаше дядо Павко, но аз му посвирих на кларнета и той взе, че стана, разкърши се. Не ми взимай кларнета, Методи. Виж го какъв е очукан от всички страни – последният [...]

Здравка Евтимова

Снимка: David C. Foster
Къщата построил дядо ми Горан, търговец на желязо, което изнасял в Румъния. Натрупал чували с пари, изчезнал с някаква румънка и забравил баба ми Младена сама в недостроената хала. Нямали деца. Това била причината Горан да хване парите и да дръпне в чужбина с онази румънка. Както Горан [...]

Здравка Евтимова

Снимка: Pensiero
Майка ми каза – само за две минути ела да го видиш. За една минута ела, да ти каже довиждане. Аз не исках да излизам, не трябваше да излизам, знаех си. Веднъж ми каза „довиждане“ преди да побягна за Белгия. Хубава работа ми беше намерила братовчедката, да гледам три малки деца – баща [...]

Здравка Евтимова

Снимка: Untitled blue
Не биваше да го правиш, Джана.
Щастието е просто нещо, казваше ми ти. Щастие е да намерим сянка наблизо и ти да ме гледаш.
Но в Манд няма сенки. През лятото няма трева като оная в твоите книжки. Прахта е дълбока до коляно, петите кървят от жегата, мухи се вият в гъстия въздух [...]

Здравка Евтимова

Снимка: Kevin N. Murphy
“И ще се радва мама, и всички от моята кръв.”
Любомир Русанов
Да знаеш, Недке, по си красива от слънцето! Него го няма през нощта, как да го видя в тъмното хубаво ли е? А ти си винаги хубава. Ние, трите клечки, сме се притаили до масата и гледаме мама. Не забелязваме, [...]