Public Republic Art Studio

Автор Z.Z.

Лятото, което не бърза

27 юли, 2012 от · 2 коментара

Захари Захариев Снимка: plastAnka Лятото идва спокойно и кротко с цялата влага, която се изсипа отгоре ни докато спим то слиза от планината и съблича палтата шаловете и шапките и с последен леден дъх пуска малко мъгла за фасон.

Приморско сгъстяване на света

10 юли, 2012 от · Няма коментари

Захари Захариев Снимка: Jack Zalium на Самуил Пристигайки се удивлявахме как малки изглеждаха всички селца и градчета кацнали като морски бели птици по дългите пенливи пръсти на голямото синьо, когато тътена и влажният въздух бяха далеч. Там на запад имахме чувството, че малките улички, дървета и розови храси са се скупчили дребни и сплашени по [...]

Модерният маскарад се отлага

16 юни, 2012 от · Няма коментари

Захари Захариев Снимка: cowman345 В този декемврийски ден настъпва лятото на сградите, Сол разкъсва воала на сините облаци, засиява към града и както в горите никнат гъби когато голямото Жълто прокара пръсти по корема на почвата, къщите блоковете, разтварят кепенци разтягат рамене и настъпва необичаен маскарад.

В стаята в която се повтаряме

16 март, 2011 от · 1 комментар

Захари Захариев Снимка: JoshSemans В стаята влизат черни облаци. Застават там където решат и пускат дъжд- който заплашва да сбъдне спукана подводница. Единият от облаците си Ти, някой от другите- Аз Кога обаче сме забравили- кой, кой е?

Тайната вечеря

1 март, 2011 от · 2 коментара

Захари Захариев Снимка: krossbow Вечерята е на земята, върху бялата покривка, по която нашата опияненост избухва в петна, трохи и бръчки. Изпаднали сме в Пир, остава само да разреждаме и виното, дирите ни пробягват по килима, стените, в паметта ни.

Отваряй тази бутилка много внимателно

22 февруари, 2011 от · 16 коментара

Захари Захариев Снимка: davharuk Вечерта свършва сред тътени, които блъскат главата, хилядите карфици на културата се забиват едновременно в мозъка, нотно. Той кърви- а червената течност е задръстена с матилка и блатни изпарения, които напояват небето на града със сприхави, мазни аромати на дим- сякаш долитащи от котлето на стара, сбръчкана вещица, приготвяща отвара за [...]