Public Republic Art Studio

Автор Yordan_Kosturkov

Един велик европейски писател, роден в България

18 ноември, 2010 от · Няма коментари

Из книгата на Йордан Костурков “Рефлексии. Книгите на Амалтея двадесет години по-късно” Елиас Канети стана известен в своята родина, България, почти по същото време, когато го преоткри светът, едва в годините след Втората световна война. И фактически, след нобеловата награда за литература, която получи през 1981 година и която засили интереса към този „труден” нобелист, [...]

Из “Сантиментално пътешествие из Франция и Италия”

9 октомври, 2010 от · Няма коментари

Лорънс Стърн Превод: Йордан Костурков Photo: ktylerconk Щом се доберете веднъж до върха на Мон Тарар, започвате да се спускате направо към Лион: там кажете вече сбогом на всяко бързо движение! Трябва да пътувате предпазливо; за чувствата ви също е добре да не им давате зор; и тъй аз се уговорих с le Voiturin да [...]

Из “Настолна книга за читатели и писатели” – 2

18 септември, 2010 от · Няма коментари

Йордан Костурков – съставител и преводач откъс от “Писатели за литературата и живота. Настолна книга за читатели и писатели” Хората винаги си мислят, че ако пишеш добре, то е, защото ги мамиш, или пък не си достатъчно демократичен, за да пишеш толкова лошо, колкото всички останали. Гор Видал Хората не заслужават писатели, които пишат добре, [...]

Из “Моят смъртен враг”

17 септември, 2010 от · Няма коментари

Уила Катър превод от английски Йордан Костурков Photo: dmclear І Аз за пръв път се срещнах с Майра Хеншоу, когато бях на петнадесет години, но знаех за нея още откакто имах някакви спомени. Тя и бягството й от дома, когато пристана, бяха тема на най-интересните и всъщност единствените интересни истории, които се разказваха в нашето [...]

Из “Настолна книга за читатели и писатели” – 1

11 септември, 2010 от · 5 коментара

Йордан Костурков – съставител и преводач откъс от “Писатели за литературата и живота. Настолна книга за читатели и писатели” Литературата не е родена в деня, в който едно момче е изтичало от неандерталската гора, викайки “Вълк! Вълк!”, гонено по петите от големия сив вълк: литературата се ражда в деня, когато момчето е изтичало, викайки “Вълк! [...]

Из “Как се пише роман”

7 септември, 2010 от · Няма коментари

Йордан Костурков откъс от курс по творческо писане „Как се пише роман” представлява курс по творческо писане и вероятно се налага по-подробно да бъде обяснено за какво става дума конкретно. Тази фраза – „творческо писане” звучи разбираемо и тя наистина е колкото разбираема, толкова и сравнително нова. В България се говори за творческо писане от [...]

В затвора, или разказ за мен

17 юли, 2010 от · 1 комментар

Йордан Костурков Photo: aheram Сънувам, че съм в затвора. Всичко е както трябва да бъде. Уверявам ви. Защото съм бил и аз в някой и друг затвор. Не за изпълнение на наказанието, а по друг повод. Единият път беше, за да взема два буркана кисело мляко. Към затворите има помощни стопанства и ми обещаха кисело [...]

Тълпи от глупаци и хищници

14 юли, 2010 от · 1 комментар

Йордан Костурков Photo: booleansplit Бях се отбила за малко в „Марко Поло”, до библиотеката. Всъщност, търсех си някого да се изприкажа. С мен се случваха едни работи, сигурно се сещате. С тези закъснели пубертети и всичко останало. – Може ли? – натресе ми се той. В „Марко Поло” има пет големи и шест малки маси [...]

Забравата като категория. Нов прочит на “Нощна гора” на Джуна Барнс

7 юли, 2010 от · Няма коментари

Йордан Костурков Foto: Wikipedia Андрю Фийлд, един от най-известните изследователи на Барнс, разказва почти анекдотична история от последните години от живота на писателката. Джуна отива с придружител в прочутия нюйоркски универсален магазин „Б. Олтмънс”, за да си купи чехли. Когато избира подходящ чифт, понечва да плати с чек, но не носи у себе си документи [...]

Двубой

1 юли, 2010 от · 1 комментар

Йордан Костурков Photo: snake3yes Сънувах, че сме станали странстващи рицари. Нямахме свои оръженосци, но определено бяхме от добрите рицари, някои им викат „бели”, други – кавалери, още повече че бяхме и на коне, и затова имахме и врагове – главно „черните” рицари, тевтонци, маджарските витязи от ордена на Свети Георги. Това бяха някакви други рицари, [...]