Public Republic търси сътрудници
Public Republic my-art page header image

Автор yanitta

Просвещаване в тайнството

17 февруари, 2010 от yanitta · Няма коментари

Яница Радева

Photo: bulinna
устните са девствено събрани
лоша дума няма да се учлени
нито ще помислят
девствено събрани и така самодостатъчни

без поезия

23 ноември, 2009 от yanitta · 1 комментар

Яница Радева

Снимка: geishaboy500
той има небесносин гащеризон
с който върви между съзвездията и разказва
за романтиката на новото време
комините машините и самолетите
баща ми вдига рамене
в знак на съгласие или безразличие

Любов по e-mail

13 ноември, 2009 от yanitta · 2 коментара

Яница Радева

Снимка: Fotostream von john_a_ward
Днес го реши – ей така от сутринта – няма да си отвори e-mail-a този ден, няма да прочете получените съобщения, то и едни съобщения идват напоследък: реклами, реклами, реклами.
А от нея вече три дни нищо – нито ред, колко й писа, умолява я, накрая дори я нагруби, но [...]

ябълка

30 октомври, 2009 от yanitta · 1 комментар

Яница Радева

Снимка: Selma90
майка ми и баща ми
не виждам къде свършва единият
и започва другият
коя ръка полива цветята
кой крак изкачва стъпалата
понякога си мисля че са стигнали Градината
както са колоездили
и там Господ е чакал
при порцелановите чаши за чай

неродена литература

14 август, 2009 от yanitta · Няма коментари

Яница Радева

Снимка: milena mihaylova
толкова време е минало
изглежда сякаш не е било
защото няма и помен от младост
защото няма предмет алиби и улика
и нейната Добруджа сякаш никога не е минавала граница
а спомените й са отпреди това
когато е била две плитки под слънцето
и надничане към шапката на Дора Габе
докато плава с господина под ръка
и излъскана от дъжд
калдъръмената улица [...]

обратно броене

5 август, 2009 от yanitta · 3 коментара

Яница Радева

Снимка: milena mihaylova
“Омръзна ми да бъда
бездомен, безработен, необичан…”
П. Пенев
Узрява ли в северни сияния вселената
или приближаваме мига, когато
зениците превключват
обратното броене:
вчера e все повече днес,
вероналът се връща обратно
и стихотворението e бял лист
без драскотини от вдъхновение.
Ала неверието още е вяра и
за бездомното куче има милувка
вместо луна с бял бастун.

дъщеря в сянка

1 юли, 2009 от yanitta · Няма коментари

Яница Радева

Снимка: Flavinsky Photography
коя e тази в огледалото? –
понякога я виждаш – минава от стая в стая
друг път чете от много стари книги
каквито се намират трудно дори при антикварите
понякога поискваш да я питаш
пише ли писма и стихове – понякога
или все така минава между стаите