Public Republic

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
Днес Ан Мортимър пътуваше за Източните Родопи; в някаква махала, където живееха мъж, жена, пет овце и десетина кокошки. Толкоз. И една крава. Намерението й беше да постои при тях известно време, да влезе в изоставените от години къщи, да се спусне в каньоните, да обиколи околностите и да разгледа религиозните паметници, [...]

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
- Срамота! Как не ви е срам! Върнете ми бастуна веднага, безсрамници! – гласът на възрастната жена съвсем изтъня от яд и безпомощност.
Тумба рошави циганета се кикотеше встрани, а най-рошавото и най-мърлявото въртеше бастуна на бабичката в стил „Чарли Чаплин”, подпираше се на него, тръгваше уж нанякъде с походка на [...]

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
- Не е морално.
- Не било морално! Ха-ха! Това, което прави човеците личности се казва пари, а не морал, драга. Моралът е за лентяите. Неудачниците говорят за морал. Тъпанарите. Тук няма място за морал. Може би на някоя друга планета, но не и на тази. Първо ставаш богат, чак сетне ставаш морален. [...]

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
Бизнесменът Горан Кочев, бос, по бански и тъмни очила, се беше изтегнал удобно в шарен шезлонг в софийското си имение. Срещу него седеше столичната журналистка Корделия, жена на средна възраст с фирмена фризура и торбички под очите. Разделяше ги античен мраморен жертвеник, декориран с бичи глави, върху който бяха наредени всевъзможни разхладителни [...]

Владо Трифонов

Снимка:Владо Трифонов
Като малка Елена беше слабичко същество с ръце като клечки, вечно сополива, с ококорени черни очи и сламена коса. Обичаше да ходи с дядо си по селските ливади, той беше овчар и често я вземаше със себе си за компания.
Наблюдаваше с еднакво любопитство когато се раждаха агънца, и когато ги колеха. Дядото [...]

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
Беше голяма клечка в едно от многото правителства от „демокрацията” насам. Това че слагам демокрацията в кавички, да не ви притеснява. То е защото и вие , и аз знаем, че такова чудо по нашите земи не се е случвало, но това не ни пречи да си въобразяваме, че се е случило. [...]

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
Беше умна и с избирателен хумор. Казвам „избирателен”, защото приложен към опонентите, той бързо преминаваше в сарказъм.
Разпознаваше пороците си в хората наоколо и първото й чувство беше на облекчение: слава Богу, не е сама на този свят! Обграждаше ги с внимание, въздигаше ги до небето, радваше им се като на най-скъпи [...]

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
Рано сутрин – наближавам България откъм Сръбско.
На границата се оглеждам за радикалните мерки на новото правителство, тъй че България да заприлича на европейска държава.
Плацът пред контролно-пропусквателните пунктове е позачистен, няма явно въргалящи се боклуци и шайки бездомни псета. (Те са малко по-натам). Няма и пияни митничари с провиснали до земята шкембета и [...]

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
На емигрантите – в себе си и навън
Вече беше във въздуха. Разстоянието щеше да измине за близо десет часа, имаше интересна книга за четене, щеше [...]

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
Гледаше да не изпъква. Да не го нарочат, че е разбирач по еди какво си и да започнат да му завиждат. Годинките зад гърба му го бяха научили, че колкото си по-добър в нещо, толкова повече недоброжелатели си създаваш. Уж ти се радват, друсат ти ръката с широка усмивка, гледат да се [...]

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
Остана в салона сам. Не му се ставаше от стола. Не искаше да свършва по този начин тази история. В живота може и да става така – не го интересуваше; това не беше неговият филм.
Добре, хайде да видим какво се случи. Тя, редактор в популярно модно списание, раздава меродавното си мнение [...]

Владо Трифонов

Пристигам непредвидено рано – някъде към два и половина сутринта. Ще дойдат да ме вземат в 5 и да ме закарат в малко градче на около 45 километра от Братислава. Трябва да реша какво да правя дотогава.
Тръгвам към Стария град. Вече е студено, ноември, главата ми се вкочанява, слагам вълнената шапка; добре.

Владо Трифонов

Снимка: Adriano Agulló
Откъде да започна? Може би за да разбереш как стигнах дотук, трябва да кажа как тръгна всичко. Да се върна в началото.
Ето нещо, което често сънувам. Малък съм, с нови дрешки, чистичък, сресан – ученик, някъде в първи клас. Слабичък, направо кльощав. В междучасие сме и едно момченце ми [...]

Владо Трифонов

Размишлявам за нея. Напоследък все по-често и депресивно. Един приятел разправя, от затоплянето ще е. Не ще е от затоплянето, братко, му казвам, ами е от очите, че виждат неща не за гледане.
И от сърцето, разбира се; особено от него. Не от онова „сърце юнашко, дето не трае да гледа турчин, че бесней”, [...]

Владо Трифонов
ЛЕТНИТЕ РАЗМИШЛЕНИЯ НА ЕДИН ПРЕЗИДЕНТ

Снимка: Uncleweed
„Вацлав Хавел – буржоа по произход, дисидент по призвание, хуманист по душа, абсурдист по професия и благородник по поведение.
От породата на Монтен!
Струва си човек да го познава. Дори само заради такива изречения, с които разстройва непоправимо нервите на мними приятели и откровени врагове:
„Десният догматизъм с неговата нетолерантност и [...]

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
Да имаше двайсетина и две-три години. На външен вид – нищо особено, стандартното изражение на генерацията млади лъвчета, които страшно искат да бъдат забелязани, но, ако е възможно, това да не им личи.
Държеше на чуждото мнение, копнееше да го харесват, да бъде ухажван, търсен и обгрижван.
Учеше режисура и още [...]

Владо Трифонов

Качвам се в автобуса по вътрешен бг маршрут – напоследък предпочитам да пътувам така, за да са ми свободни очите и ръцете.
Хората лека-полека заемат места, идва и тя: нагласена жена на средна възраст. „Извинете, може ли? – разминаваме се на пътечката. „Заповядайте”, разтапям се от любезност, европейци сме все пак.

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
Вървят двама души по улиците на едно градче и пеят, колкото глас имат. Току спрат, кажат на някого “добър ден” и пак запяват. Хората явно са им свикнали, усмихват се: кой с открита симпатия, кой със спотаен сарказъм.
Семейство Такада са японци. Живеят в град Шипка. Той е роден на остров Кю Шу, [...]

Владо Трифонов

Снимка: Larry Beckner
Не беше много отдавна, когато Утринен Орел навлезе в ловните български полета. Писано било да се намерим и се намерихме – в Американския университет в Благоевград. Запомних добре момента не само защото дотогава не бях виждал нейтив америкън на живо, но и защото погледнах на живота с индианските си очи, за съществуването [...]

Владо Трифонов
Снимка: Владо Трифонов
Живее в края на селото. Дворът му е осеян с дънери, стволове и коренища. Изправени, полегнали, търкулнати – създават усещане за филмова приказка. Бели ярета, двайсетина патки, зайци и свистене на вятър донагласят картината.
Откривам го заврян под един навес да се труди. Христо – ваятел на дърво, поет мечтател, овчар и [...]