Public Republic Art Studio

Автор Vlado

Бог

20 юли, 2011 от · 2 коментара

Владимир Левчев Бог е нещо много малко и нетрайно. Свещ, трептяща в гърлото. . . Навън е смърт.

Дневен режим

14 юли, 2011 от · 1 комментар

Владимир Левчев Photo: Reinante El Pintor de Fuego Сутрин Шепотът на тревата е в облаците. Очите ти са моето първо небе и последен камък. Ти си гола върху камъка. Следобед Стенният часовник бие пет. Чаршафите са снежнобели в безлюдната жега. Планинският поток се пени сред морените. Очите ти са сини и зелени и се усмихват. [...]

Поетесата

8 април, 2011 от · Няма коментари

Владимир Левчев Снимка: Andesine “My Life had stood – a Loaded Gun – “ . . . “For I have but the power to kill, Without–the power to die—“ Emily Dickinson Kато Медуза вкаменявам с огнен поглед любовници, мигове, улици, къщи, дървета. Като Медуза превръщам смъртното в камък, превръщам любовта в изкуство, превръщам краткия живот [...]

Освобождение

4 март, 2011 от · 1 комментар

Владимир Левчев Photo: The U.S. Army «Тази сутрин ми се обади по телефона посланикът на Ирак. И посланикът ме информира за прогреса, който иракчаните правят във формирането на обединено правителство. [. . .] Окуражен съм от прогреса! Посланикът също е окуражен. [. . .] Днес се отбелязва третата годишнина от началото на освобождението на Ирак. [...]

Убийство на светец

31 октомври, 2010 от · Няма коментари

Владимир Левчев Photo: jimcintosh В Барселона, в Националния музей за каталунско изкуство видях една барокова картина:

Човекът не е остров

29 март, 2010 от · Няма коментари

Владимир Левчев Photo: Sister72 (Единадесети септември) No man is an island entire of itself. . . ”Човекът не е остров сам във себе си затворен. . .” Ние всички живеем в Манхатън. . . В 8 и 45 сутринта се разхождах в Даунтаун. . . Улици тъмнееха, кули грееха ярко, къщата бе напусната, вятър затръшна [...]

Пролет

9 март, 2010 от · Няма коментари

Владимир Левчев Photo: miyukiutada И ще познаят всички дървета, че Аз, Господ, високо дърво снишавам, ниско дърво издигам, зелено дърво изсушавам, а сухо дърво раззеленявам. . . Езекиил; 17,24 Тъй каза Господ Бог на тия кости: ето, аз ще въведа във вас дух – и ще оживеете. Езекиил; 37,7 Дали е земетръсът, който разби стените [...]

България

20 февруари, 2010 от · 5 коментара

Владимир Левчев Photo: milena mihaylova През черната фуния на окото ми, през торнадото – световъртежа на годините виждам България. Слънцето подскача от топола на топола – златен велосипед по стар паваж: сълза в окото.

Златните мостове

30 януари, 2010 от · Няма коментари

Владимир Левчев Photo: Hamed Saber Кукувицата е снесла яйцата на времето в твойто гнездо. Вятърът бушува в океана на високите борове. Пътеката нагоре към залеза минава през нощта. Мъхнато Мече ухо помахва за поздрав. . .

Тази нощ

3 януари, 2010 от · Няма коментари

Владимир Левчев Снимка: Kıvanç Niş на Адриана Аз съм широка прогнила лодка. Ти си бялото раче, което лази по кривите ми ребра. Иска да падне зад борда.

Безсмъртие

29 юли, 2009 от · Няма коментари

Владимир Левчев Снимка: aloshbennett В безлунната нощ над ливадите вятърът разнася празни найлонови торбички. Те се явяват като духове. Но са бездушни – органични тела. Не изгниват никога.

Милиони врабчета

21 юни, 2009 от · Няма коментари

Владимир Левчев Снимка: Clearly Ambiguous В древноегипетската митология Ба е човешката индивидуалност, душата на мъртвия, която след смъртта пътува към отвъдния свят, за да се съедини с духовната си енергия Ка. Изобразява се като птица с човешко лице. С други думи, птиците са душите на предците. Слънцето е тъмножълто. Листата на върбите са огледала звънящи [...]

De Profundis (глас от гетото)

14 май, 2009 от · Няма коментари

Владимир Левчев Снимка: babukadja Тъмната кръв на късното слънце се разтича под решетките на кухненския прозорец. Задния двор мирише на гнило и лоша трева. Чуваш изстрел. Свободен си!

Поетите от “Глоси”

21 януари, 2009 от · Няма коментари

Владимир Левчев Снимка: Skyline-Photo Поетът Валентин Дишев ми даде 10 апетитни малки книжки – джобен формат – цялата продукция на библиотека “Глоси” за 2008-а година. Не знаех нищо за авторите. В книгите нямаше техни биографични бележки или снимки. Само издателството – “Арс” и мястото на публикация – Благоевград. Вероятно първият въпрос, който незапознатият читател би [...]

Из романа „2084-та” — II

16 януари, 2009 от · Няма коментари

Владимир Левчев Снимка: irisb477 Из “Втора част: Градът” 1. Какво значи самота? Да живееш в свят, към който нямаш отношение? Да нямаш корени в миналото, никакви връзки, никакви приятели? Да се рееш като прашинка във вятъра. . . Какво значи свобода? Да живееш в свят, който не може да те засегне? Да нямаш оковите на [...]

Из романа „2084-та”

12 януари, 2009 от · Няма коментари

Владимир Левчев Снимка: drusbi Из „Първа част: Братя” 1. Богатите съжаляват бедните. А бедните мразят богатите. Мразят ги още повече, когато получават от тях подаяния – тези малки болезнени напомняния за пълната разнопоставеност на двата паралелни свята. Бедните не ги е грижа за законите на Съединените Световни Държави. Те са убедени, че всички закони ги [...]

Цикада

31 декември, 2008 от · Няма коментари

Владимир Левчев Photo: dospaz Magicicada septendecim (периодична цикада) е вид, който се среща в Източните Съединени Щати; живее 17 години, но по-голямата част от живота си прекарва под земята ( в нимфен стадий) и само един месец се явява като гигантско насекомо в короните на дърветата. Името ми е Лазар. Идвам от гроба. 17 години [...]

Чакалня

29 октомври, 2008 от · 1 комментар

Владимир Левчев Снимка: [auro] на Таня 1. Сам съм в празната чакалня на сърцето си – чакам последния влак в полунощ.