Из “Кратка проза от Мексико”
Виолета Бончева
Снимка: Sherlock77 (James)
Домениканците, които бяха превзели сцената на дискотека Тропикана, сякаш бяха сътворени от трепета, който винаги се носи над Атлантика, от гъстата шоколадова боя на сладък кейк и от музика. Тя избиваше от всичките им фибри и ритмичният степ, с който си акомпанираха, сигурно идваше от грохота на разни [...]
Виолета Бончева
Photo: riocalle
Сине божи,
Господи,
в тази нощ е твоето свято рождение.
Край трапезата скромна сме всички събрани –
моят любим, дъщерите ни,
вече отгледани,
светлият дух на моята Майка
и духът на Баща ми.
Виолета Бончева
Снимка: Freyja*
Това не беше неочаквано, защото нещото, което си имаше работа с вътрешния ми глас и този път не остави копнежите ми несбъднати – късметът ми излезе направо от устата на Васко:
- Ако искаш да видиш за два дни морето – утре в четири сутринта [...]
Виолета Бончева
Снимка: XirannisX en Off
Подпалвам края на един “бенсън”, чийто зелен вкус е пропит с лимонова вода. Продълговатите бели облачета първо се издигат към четвъртата скорост на вентилатора и после от тях не остава нищо, освен знаменит аромат на американски лукс.
Виолета Бончева
Снимка: PUPIL_BCN
Циганинът и конят
дърпат живота по нагорнището.
Блъскат копитата стръмните камъни,
а циганинът псува каквото му падне –
всичко що пърха по белия свят
и плющи камшика.
Не забравя и майка си…
А тя обелва двата си зъба оцелели.
Виолета Бончева
Снимка: Leah Makin Photography
Господи, какъв цвят! Ако изобщо това е цвят, черното и то за оградата на една препаратория. Ами, те капиите за починалите, навсякъде имаха по-весели решения – даже тези, в Санта Кармен, бяха с цвят на слънчева керемида.
Първо се задаваше Мигел – научих името от приятелката му, която безброй пъти подвикваше след [...]
© 2006-2009 PUBLIC-REPUBLIC.COM
