Public Republic Art Studio

Автор Velina

Аксиния Михайлова: Непознатото небе носи друго самопознание

16 декември, 2014 от · Няма коментари

Интервю на Велина Ватева с Аксиния Михайлова Снимка: личен архив Преди всичко – поздравления за „Аполинер”, от целия екип на Public Republic! Значението на тази награда в случая е умножено, тъй като, освен всичко друго, Вие сте първият неин носител от България! Какво е за Вас нейното измерение – сега, когато Ви е присъдена? Интересно [...]

Неделя, 31.08.2014

1 септември, 2014 от · Няма коментари

Велина Ватева Днес на пътеката няма и помен от изгубени филии хляб. Нито сутринта, нито по обяд, нито вечерта. Минавам от там многократно, нищо не се променя. От двете черни дамски обувки, оставени пред къщата, в която живея, тази вечер е останала само една… По следите на толкова изгубени неща. Как е възможно, що е [...]

Събота, 30.08.2014

31 август, 2014 от · Няма коментари

Велина Ватева На сутринта на пътеката има една филия, цяла. Вечерта я няма. По следите на изгубените филии… – Накъде пътуваше онзи ден на стоп? – пита ме А., докато паркирам колелото си на мястото, откъдето той преди миг е отвързал своето. – Ха, откъде пък ти знаеш, че съм пътувала на стоп? – отговарям [...]

Петък, 29.08.2014

30 август, 2014 от · Няма коментари

Велина Ватева На сутринта на пътеката е останала една филия. Леко скрита е и май не цяла. Вечерта и нея я няма. Що за история с този разпилян хляб? Всеки последен петък на месеца тук и в много големи европейски градове (дали и в България?), където има още много какво да се направи, така че [...]

Четвъртък, 28.08.2014

29 август, 2014 от · Няма коментари

Велина Ватева Как така понякога забравям, че съм гледала някой филм? Преди началото на днешния, Moonrise Kingdom, показват няколко сцени от него и вече знам, гледала съм го. Още по-особено е, че сякаш съм го гледала накъсано. Никога не гледам филм накъсано, нито превъртам напред. Ако не ми харесва, го спирам. Мога да се върна [...]

Сряда, 27.08.2014

28 август, 2014 от · Няма коментари

Велина Ватева В дъждовно време, дори след като дъждът е спрял, не пропускайте да подсушите седалката на колелото си – даже тогава, когато привидно е суха. Не е. … Днес тичам по-рано от обикновено, т.е. не непосредствено преди сън. Обичам да тичам преди сън независимо колко късно е, но днес знам, че е по-добре да [...]

Вторник, 26.08.2014

27 август, 2014 от · Няма коментари

Велина Ватева – Чудесен начин на обличане – казва жената до мен. В първия момент не съм сигурна, че се обръща към мен, но имайки предвид, че само ние двете чакаме пред щанда със сладки (едно от изкушенията, на които мога единствено да се поддам), казвам логичното: – Извинете, не Ви разбирам… – Казвам, че [...]

Понеделник, 25.08.2014

26 август, 2014 от · Няма коментари

Велина Ватева Вангелис в края на деня. Онази сутрин някъде отвън чух първата композиция от Антарктика, Theme from Antarctica, а нея колкото пъти я слушам, толкова по-сигурно ми влиза под кожата. Оказа се, че един съсед си я беше пуснал, докато чистеше буса си… … Няколко пъти съм почвала, но не съм успяла да прочета [...]

Кристина Ценова: “Историите никога не се забравят”

13 юни, 2013 от · Няма коментари

Снимка: Кристина Ценова С какво е свързан първият ти спомен? Да определиш кой е най-първият ти осъзнат спомен е като да се опитваш да си спомниш какво си сънувал – изплъзва ти се. Моят спомен не е определена случка, а фрагменти от преживявания – определени думи, реакции и чувства, изпъкващи на фона на всичко останало, [...]

Доверяване на фантастичното

29 май, 2012 от · Няма коментари

Снимка: pcambraf Върху трилогията на Исабел Алиенде, “Къщата на духовете”, “Дъщеря на съдбата” и “Портрет в сепия” Връщането към трилогията на Исабел Алиенде отваря пространство, където да се срещнат предишни и настоящи възприятия, изграждайки естествено, ненатрапчиво и несъмнено присъствие. Тази връзка се случва на по-скоро подсъзнателно ниво, там, където някогашният отпечатък е видим, но също [...]

8 сценичен януари

9 януари, 2012 от · Няма коментари

Велина Ватева „Генералната репетиция” започва по-късно от предвиденото и продължава неимоверно по-кратко от допустимото за една генерална репетиция, с по-дълги паузи от самата нея, но явно за всички това е очаквано, а и неприлежността понякога се оказва по-добър съветник от всяка педантичност. В този случай това важи напълно. Ще пеем и танцуваме с музика. Чудесно, [...]

7 музикално-танцувален януари

8 януари, 2012 от · Няма коментари

Велина Ватева Подготвяме Day-o (Banana Boat Song) за утре. Ако сте гледали филма „Beetlejuice” навярно вече знаете за какво става въпрос. Аз, макар все още да не съм го гледала, съм вече така привързана към тази песен и, още повече, към този танц, сякаш много пъти съм изживявала историята му. Без проблем разпознавам себе си [...]

6 януари. (Не)забравимо

7 януари, 2012 от · Няма коментари

Велина Ватева Веднага разбирам, че вече съм гледала „33 сцени от живота”. Припомням си с кого, кога, къде, изобщо всичко, само филма съм забравила. Всъщност него помня, но ми се е изплъзнал фактът, че вече съм го гледала. Същата особеност на възприятията се проявява при четенето – след колкото и време да препрочитам нещо, веднага [...]

5. януари

6 януари, 2012 от · 1 комментар

Велина Ватева На работа попадам на страхотно интервю с Малгожата Шумовска – полски режисьор, за когото нищо не знам и искам да науча колкото се може повече, най-вече от филмите й. Отново съм завладяна от това как нечии размисли могат да звучат така близко до моите. Още едно добро, окриляващо усещане. А и все пак [...]

4 януари

5 януари, 2012 от · 2 коментара

Велина Ватева Още един тих вятърничав фантазен ден. Днес над град в южна Норвегия е имало дъга. В град на 200 километра южно от Будапеща е било 10 градуса. Дали когато говорим за времето говорим за него? Дали беше Далчев, който отказваше да понесе невъзможността да бъдем навсякъде, където искаме, така че да обхванем всичко [...]

3 януари

4 януари, 2012 от · Няма коментари

Велина Ватeва Цял ден ми е понеделник. По-скоро усещането е за ден, роден от своята измислица. Във всяка фантазия има нещо привлекателно, нещо несмутимо, но тя, струва ми се, оживява, когато тази привлекателност и несмутимост са както определими, така и определящи. Конкретните очертания на неконкретното. През деня – слънце с вятър. Вечерта – дъжд, който [...]

2 януари. Връщане

3 януари, 2012 от · Няма коментари

Велина Ватева Във връщането към писането в началото на годината има такава магия, която успява да възвърне на преминаването от старата в новата година онова обаяние и неизразима, но напълно осезаема празничност, чиято несвоевременна (и зле измислена) загуба сляпо и глухо бях окайвала. Не мога да помисля за по-добър подарък от този да възвърна слуха [...]

Пролет

27 август, 2011 от · 1 комментар

Амелия Личева Снимка: GollyGforce-trying to catch back up… Беше „Пролет” и отговаряше на името си – свежа, уханна, слънчева, в нея се раждаха вкусове, изкушения, опитност,

Виена

24 август, 2011 от · 1 комментар

Амелия Личева Снимка: Dewfs™ Някога прадядо ми пратил картичка от Виена със Пратера и написал „Трябва да се види!” И майка ми, която не пази картичката, но помни разказа и помни мечтата си по Виена ми говори за този град

Солун

21 август, 2011 от · 2 коментара

Амелия Личева Снимка: anjči Не е от градовете, в които времето те задъхва, защото местата за виждане са много и туризмът не стига, за да кажеш, че си бил, че познаваш, че разбираш… тук просто имаш да видиш как се живее шумно и бавно,