Public Republic

Вера Балева
/облачен стих/

Снимка: helmet13
Слънцето закъснява за среща
с един съвършен облак.
Точно с два часа.

Вера Балева

Снимка: Freyja*
Хуморът е всеобщият любимец. Спасител номер едно.
Всеки познава атлетичната му и гъвкава фигура.
Той винаги носи слънчеви очила, накривил е сламената периферия на своята шапка, а на гърдите му като на [...]

Вера Балева
/сантиментален стих/

Снимка: Pensiero
Когато си далече –
се мотая
някъде.

Вера Балева

Снимка: The Wandering Hermit
“Бъдещето на отминалото време” от Ангел Г. Ангелов е от книгите, които предизвикват желание да я споделиш, да я препоръчаш. Нещо повече, с появата си в края на 2006 г. романът се превърна в истинско литературно събитие за съвременната българска проза.

Представяме ви:
Мария Петкова,
Дария Симеонова,
Иво Аръков,
Даниана Коева
и Миглена Ангелова
При тях ще откриете следните прилики:
Винаги /с причина или без причина/ се усмихват.
Около тях, а и в самите тях – непрекъснато звучи музика.
Максимално вярват в собствените си възможности.
Храбри са. Тичат – без да спират и без да се оглеждат – към нови познания.
Мечтаят с основание. [...]

Читателски отзив от Вера Балева за романа „Кръстопът без пътища” на Божана Апостолова – с препоръчителна цел

Снимка: xapaburu
Може би не е случайна случайността, че започнах да чета романа „Кръстопът без пътища” на Божана Апостолова – малко след като приключих с четенето на книгата [...]

Интервю на Вера Балева с Палми Ранчев с въпроси, които от уважение към отговорите на Палми Ранчев – застават след тях

Обръщение към читателя:

Палми Ранчев е разказвач и поет
 
Интервюто с него ще ти помогне:
 
Да забележиш, че „не докосва плочите по тротоара.”
 
Да решиш, че наподобява „църква”. „Отдалеко изглежда нарисувана.
[...]

Вера Балева

Снимка: stephcarter
Тя не се съобразява с мен.
И ми влиза в къщата.
Живее в нея – колкото си иска.
Наднича в кутията с бижута,
ако са бижута –
герданите с цигански мъниста.
Промъква се между пръстите ми –
когато пуша.
И изискано се изнизва.

Едно много важно изречение
/Полу-репортаж от мястото но събитието/

Когато на една поетична премиера има много хора – това е знак, натоварен с добри значения.
Когато поетичната вечер е на Ивайло Диманов – това е знак само с едно значение. Просто името на поета е магнетично и бърза да те приближи към себе си.
Датата е 27-ми май, [...]

/патриотичен стих/

Снимка: Positiv
Така е хубава мъглата.
В събота.
Ще тръгна.
А мъглата ще се настани
на шапката ми.

Вера Балева

Снимка: Christiane Michaud
Камбаната ще извести
И ти ще се обърнеш да ме гледаш.
А булевардът,
по-конкретно минувачите –
ще ти попречат.

Тайфун – който обърква пейзажа на някое крайбрежие
/какво си мисля за модата, докато тя дефилира по подиума на света/

Снимка: kampol likitkajanakul pop stylist
Аз, ти и всички останали сме васалите. Ние, васалите, живеем в един свят, който се управлява от властна владетелка, която се нарича МОДА.
Аз, ти и всички останали васали [...]

Сцена от представлението на Елин Рахнев “Маршрутка”
Режисьор - Пламен Масларов
Сценография и костюми - Кольо Карамфилов и Татяна Димова
Музикално оформление - Мариана Вълканова
Участват:
Диян Мачев, Нона Йотова, Мария Статулова, Кирил Ефремов,
Тончо Токмакчиев, Стефан Денолюбов, Богдан Казанджиев
Любовта е нормалност. И обратното.
/наивна театрална записка/
Тръгвам да гледам „Маршрутка” в Сатиричния театър.
Климатът е умерен и много подходящ да вървя [...]

/непринудени думи/

Снимка: Tangent - Artifact (time out)
Принудата също ката човека има две ръце. С едната си ръка дава, а с другата – взема. Когато принудата ни дава – й благодарим, когато ни взема - я осъждаме.
Понякога принудата като освирепяло куче ни подгонва и единственото, което ни остава – е [...]

Вера Балева

Снимка: @n@bou
Сигурна съм, че има едно езеро –
кръгло като копче.
С два малки острова.
Единият ще обитаваш ти.
Другият – аз.

Снимка: photoAtlas
Обикновено казваме, че биологичната майка е единствена.
Ако приемем, че обидата е дете, то при нея се забелязва уникалният случай да разполага с неизброим и несистематизиран брой майки. И обратно на познатия модел – от една майка с много деца, сме свидетели на модел – [...]

Снимка: Mayr
Не искам да знам коя съм.
По-важното е –
че съм на прозореца.
И докосвам един облак –
който е мокър.

Вера Балева

Снимка: S!zα
Приготвям се специално.
И нарочно сплитам двете плитчици –
за да съм невинна в дързостта си.

Вера Балева

Снимка: Ivan Ivanov
“… бяха се измъкнали от мрежите на света…”
[...]

Вера Балева

Снимка: jenasequence
В автобус 213 една жена ми говореше за Бог.
За доказателство – измъкна от голямата си торба –
една малка библия.
И я помилва.