Public Republic Art Studio

Автор sabazius

Из “Елегия за баща ми” от Марк Странд — 3

28 април, 2016 от · 3 коментара

Робърт Странд, 1908-1968 Превод от английски Кристин Димитрова Photo: Stefano Corso 3. УМИРАНЕТО ТИ Нищо не можа да те спре. Нито най-хубавият ден. Нито тишината. Нито люлката на океана. Ти просто си продължи да умираш. Нито дърветата, под които се разхождаше, нито дърветата, които ти даваха сянка. Нито докторът, който те предупреждаваше, белокосият млад доктор, [...]

Из “Елегия за баща ми” от Марк Странд — 2

8 февруари, 2016 от · 1 комментар

Робърт Странд, 1908-1968 Превод от английски Кристин Димитрова Photo: Stefano Corso 2. ОТГОВОРИ Защо пътуваше? Защото къщата беше студена. Защо пътуваше? Защото винаги това съм правил между залеза и изгрева. Как беше облечен? Носех син костюм, бяла риза, жълта вратовръзка и жълти чорапи. Как беше облечен? Никак. Само с един шал от болка, за да [...]

Из “Елегия за баща ми” от Марк Странд — 1

17 януари, 2016 от · Няма коментари

Робърт Странд, 1908-1968 Превод от английски Кристин Димитрова Photo: Stefano Corso 1. ПРАЗНОТО ТЯЛО Дланите си бяха твоите, ръцете си бяха твоите, но теб те нямаше. Очите си бяха твоите, но бяха затворени и вече нямаше да се отворят. Далечното слънце си беше там. Луната, която балансираше върху бялото рамо на хълма, си беше там. [...]

Публичен дом

9 януари, 2016 от · 3 коментара

Кристин Димитрова Photo: Stefano Corso Борис Гочев сви в малката уличка, мина покрай безглавите манекени във витрината на магазин за гащи и нощници, влезе в безистена, поколеба се, извади в сумрака му листче с адрес на гърба и продължи с подновена решителност напред. Листчето беше откъснато от календарен бележник и върху него беше отпечатана толкова [...]

Астрофизола и Перкуперанца

2 ноември, 2015 от · Няма коментари

Кристин Димитрова Photo: Stefano Corso – Кажи ми нещо, което никога не си казвала. Тя присвива късогледите си очи, гледа го в устата, за да не изпусне нито една от думите му. Смисълът я достига със закъснение. Чужденка е, някаква сложна история на емигрантство от една двуезична страна в друга. От известно време работела в [...]

От „Ефирни песни и тайни служби”

28 октомври, 2015 от · Няма коментари

Кристин Димитрова Photo: txmx 2 Книгата е изследване на образа на България, българина и българското на страниците на англоезичната периодика през последното десетилетие на социализма и първото десетилетие от демокрацията (1980-2000 г.) Откъсът по-долу е от „Глава четвърта: Образът на България в британската, американската и англоканадската преса през първото десетилетие на демокрацията (1989-2000 г.)” В [...]

Ной, преносителят

21 януари, 2014 от · Няма коментари

Кристин Димитрова Превод от български на английски език: Катерина Стойкова-Клемър Photo: Andreas Schauer-Villanueva Ной го разказа различно. Пред еврейската делегация каза, че пуснал гълъба и той се върнал с клонка. Гълъбът е белият вестител на радостта. Той е чистата душа на невинния и предвещава започването на нов живот.

Немийският жрец

10 ноември, 2012 от · Няма коментари

Кристин Димитрова Снимка: plugimi Той нямаше много приятели, а и тези, които имаше, държаха мечове. Знаеше правилата. Упражняваше се. Подреждаше костите на убитите с уважение.

Лято

31 октомври, 2012 от · Няма коментари

Кристин Димитрова Снимка: peterp Следобедът беше бавен, подтоплен; оранжева светлина влизаше през балконската врата и пълнеше стаята с мързел.

Кьонигщрасе в Щутгарт

16 октомври, 2012 от · Няма коментари

Кристин Димитрова от Райнхолд Негеле (1884-1972) Снимка: Marc van der Chijs Прилича на американска картина, много чистичко нарисувана, с прави ъгли и четливи табели над магазините. Тогава са вървели трамваи по улицата. А има и нощен пейзаж на същото – урбанистично романтичен, деловите цветове на всекидневието са изчезнали, появили са се вълнуващите

Междувременно

12 октомври, 2012 от · 1 комментар

Кристин Димитрова Това, дето се казва по този въпрос в тайното учение, че ние, хората, сме в някакъв затвор и че човек не бива да освобождава сам себе си и да бяга от него, това твърдение на мене ми се струва изпълнено със смисъл, в който е трудно да се проникне. из “Федон”, Платон (1) [...]

Тъмносиният ми приятел

10 октомври, 2012 от · Няма коментари

Уважаеми любители на поезията и нейни противници, които все още могат да бъдат спасени, Издателство “Колибри” ви кани на чаша вино по случай най-новата стихосбирка на Кристин Димитрова “Градината на очакванията и отсрещната врата”. Премиерата ще се състои на 10 октомври /сряда/ от 19 ч. в “Swinging Hall” на “Драган Цанков” 8.

Нещо като Завръщане

12 май, 2012 от · Няма коментари

Кристин Димитрова Снимка: LornaWatt – И си махни тези слушалки от ушите, докато ти говоря – каза Георги. Вървеше с около крачка напред, леко изгърбен. Беше с една домашно плетена шапка на черти, които стигаха чак до щръкналия й връх. Тези черти сигурно отговаряха на чорапите, които преди години са били разплетени, за да заживеят [...]

Отсрещният прозорец

9 май, 2012 от · Няма коментари

Кристин Димитрова Снимка: findfado Апартаментът беше малко тъмен, но просторен. Огледах трите му стаи най-внимателно преди да се спра на него. Високите тавани имаха нужда от пребоядисване, но тежките дъбови врати с месингови дръжки като че ли ме канеха да остана при тях. Напомняха ми на моя роден дом – всъщност домът на дядо и [...]

Поговори с мен

4 май, 2012 от · Няма коментари

Кристин Димитрова Снимка: R Schofield Градинката беше свита зад гърба на една административна сграда с начумерени прозорци и няколко жилищни блока, строени по различно време. Висока тухлена ограда отделяше жълта къща, затисната между тях. Приличаше на застаряващ Давид, който вече не знае по кой Голиат по-напред да стреля. По балконите на блоковете имаше неприбрана коледна [...]

Философът-скитник

3 февруари, 2012 от · Няма коментари

Кристин Димитрова Осветителите Снимка: charakag Теодор Богданов си пудреше лицето. – Понякога си мисля, че ме преследва. Не, сигурен съм, че ме преследва. Седи под навеса на отсрещния вход и чака да се появя. А после, докато проверявам дали дъждът е за чадър, и събирам сили, ама буквално събирам сили, за да направя първата крачка, [...]

Моите срещи с Елин Пелин

19 януари, 2012 от · 1 комментар

Кристин Димитрова Снимка: BFS Man По онова време Мирчо от Враца искаше да се ожени за мене, но аз не исках. Аз бях чела “Тъй рече Заратустра” в оригинал, а той ходеше с един плетен пуловер, ама от двe прежди пресукани, че да е по-дебел. И като кажеше “яз така”, “яз иначе”, потъвах от срам. [...]

Гласът

17 ноември, 2011 от · 1 комментар

Кристин Димитрова Снимка: José Daniel Ramírez Vigo Бялото месо, подредено за шницели в правоъгълни кутийки, леко зеленееше. Един сребрист, перлено-водораслен цвят, който беше много подходящ за седефени украшения. – Нямате ли нещо по-прясно? – попита Елисавета Манова, коректорка в няколко издателства, две от които за научна литература. Всяко едно от работните си места тя считаше [...]

Три стари картини – картина трета: Група разпятия, от Михаел Ерхарт (1440-45-след 1522)

13 октомври, 2011 от · Няма коментари

Кристин Димитрова Снимка: fallingwater123 Дървени са. Наивни са. Старателно шлифовани и боядисани в човешки цвят. Исус се извисява между разбойниците, но не изглежда в по-добро положение. Лицата на тримата са изкривени в благоприлични гримаси на ужаса. Погледът пада по сравнително слабите, но неатлетични тела и долу се спира в краката.

Приказка втора: Тримата братя и златната ябълка

2 октомври, 2011 от · 1 комментар

Кристин Димитрова Снимка: Duncan~ Тримата братя вървели, вървели, и си знаели, че най-големият е любимецът на бащата, и че най-малкият е късметлията. Средният просто вървял между тях. Цяла нощ братята пазили златната ябълка