Public Republic

Кристин Димитрова

Снимка: BenedictFrancis
Случайно го видях на летището. Обикаляше напред-назад с нещо като минимален букет от синчец и поглеждаше към таблото. Едва го познах. Поколебах се, но все пак реших да му се обадя. Устата му се усмихна, а очите му се отклониха настрани извинително. Очаквал тъща му да кацне от Варшава. Носела им килим за [...]

Кристин Димитрова

Снимка: glitter feet
Стената, която разделяше Берлин на източен и западен, Европа на тоталитарна и демократична, а света – на Спутник и Аполо, падна през 1989 г. и вятърът на промяната задуха в двете посоки. Ние от източния блок се изправихме от четирикракото си положение на съединени пролетарии и поехме с вдигнати знамена към свободата. [...]

Кристин Димитрова

Снимка: Cia de Foto
Андрей отвори прозореца и тежката миризма на гной излетя иззад гърба му, за да се разпредели в почти безкрайния въздух навън. Надолу по мастиления хълм къщите се бяха сковали в болезнени пози, като пациенти от травматологията, изведени на обща разходка. Из тъмните им стени светеха прозорци и нямаше два, които да [...]

Кристин Димитрова

Снимка: dlia_4erez_v
На вратата се позвъни. Метнах чист чаршаф върху кушетката и натъпках в кофата памуците от предишната клиентка. Тя е една възрастна жена, на която й махам мустаците. Обикновено идва след пенсия. Напоследък обаче е започнала да ми плаща в книги. “Хубави, стари книги”, както тя ги нарича. Аз обаче не съм шибан археолог. [...]

Кристин Димитрова

Снимка: LBCaro
Животът ми не беше се прицелил
към тази къща в пръстите на хълма.
Тук, в мрака на стени от книги,
прашинките разказват за различни томове,
въздишката им при разгръщане.
Скованите корици,
изстиващата кожа след затварянето.

Кристин Димитрова

Снимка: mark sebastian
Отвори ми Дора. Беше облечена в комбинация от черни дрехи с различен произход, част от тях вероятно пребоядисани. Така си ходеше и в училище.
- А, ти ли си? Влизай – каза тя, докато се мъчех да преценя по изражението й дали не идвам в неудобно време. Такова нещо трудно можеше да се [...]

Кристин Димитрова

Снимка: Dia™
Лицето му беше продълговато, замислено, но очите сияеха като на осветено от фарове горско животно. Вероятно бяха зелени. Или сини. Дори жълтото би им отивало. За съжаление страницата с куражлиите, които бяха добавили към писмото си и снимка, беше черно-бяла. За да не изглежда съвсем като рубрика “некролози”, от редакцията на “Морско танго” [...]

Интервю на Кристин Димитрова с Даян Кендиг
Превод от английски език: Кристин Димитрова

Даян Кендиг – поетеса, преводачка от испански и преподавателка по творческо писане – е родена в Кентън, Охайо. В началото на 70-те завършва Кливландския държавен университет, като младостта й минава под знака на артистичната му бохема с четения и турнета.
Тя е един от [...]

Кристин Димитрова

Снимка: aloshbennett
Веднага зад завоя хубавата му къща блесна върху заснежения склон. Колкото и да нямаше слънце, все някой лъч успяваше да се отрази от шоколадовите й олуци и тъмната алуминиева дограма, на вид досущ като дървена. Над побелелия покрив се стрелкаха опърничави родопски скали, неопитомени от човешко присъствие, и ако някой искаше да снима [...]

Кристин Димитрова

Снимка: Rob Ireton
Докторът надникна зад завесите.
Докторът побърза.
Пак се караха, без звук
иззад стъклата.
Заедно със сина си докторът
повдигна етажерката.
Огледалото излезе, крачейки
с краката на жена му.
Докторът отби пикапа
към тротоара.
Докторът се върна.
Днес синът не е замаян,
няма да се среща с глутницата
и развинтва розовата крушка.

Кристин Димитрова

Снимка: luca:sehnsucht
Долу едно раздрънкано рено фуего се опитваше да влезе на заден ход в гаража, при положение, че собственикът на паркирания микробус не можеше да бъде намерен, за да отвори пътя.
- Давай, давай, давай… оп! Оп!
По-малкият от двамата братя монтьори направляваше процеса, като си помагаше с ръце. Пръстите му бяха изразителни и черни като [...]

Кристин Димитрова

Снимка: Kevin N. Murphy
Беше любов от пръв поглед. Той влезе прегърбен в магазина и хвърли бърз поглед наоколо, за всеки случай. Яката на палтото му беше вдигната, а шапката му скриваше очите. При затварянето си вратата удари малка камбанка, и той трепна. За момент се уплаших, че ще хукне обратно на улицата преди да [...]

Кристин Димитрова

Снимка: Megyarsh
Етиен забеляза, че нещо му надига под фланелката. Върху ципа на панталоните му още се мъдреше значката с надпис “Intel Inside”, закачена от подпийнала колежка по случай успешния край на срещата с холандците.
Съобщението в пощата му го беше накарало да напусне веднага тъй наречената веселба. Докато бързаше по “Шипка”, с минимален брой [...]

Кристин Димитрова

Снимка: eflon
Беше все още влажно от дъжда и някои плочи хлътваха, за да ме плиснат с вода. Такива са много тротоари в центъра, а криволицата от улици, които всяка сутрин и вечер изминавам, е като минирано поле. Хората, които живеят наоколо, твърдят, че познават квартала, но всъщност само се движат из него без [...]

Кристин Димитрова

Снимка: *Solar ikon*
Автобусът се люшкаше по оскъдния път към Калотина и оставяше назад всичко, което Димитър познаваше. Дърветата бавно-бавно се появяваха в далечината, прелитаха пред погледа му и пак бавно-бавно се отдалечаваха назад. Димитър ги гледаше, като че ли на всеки ствол висеше табелка “аз съм българско дърво”.
Мъчеше се да ги запомни, [...]

Кристин Димитрова

Снимка: glitter feet
когато си дойде по празниците
какво си мислеше – че съм започнала
да си припомням с празни думи?
Защо ми взе часовника?

Кристин Димитрова

Снимка: zoha_n
Отвъд,
зад бавната река
един виолетов бряг държи краката ни. Ти
казваш “уютно е” и се оглеждаш за потвърждение.
Отгоре теменужни птици
се плъзгат върху пепелявото небе
като писец, останал без мастило.
Земята – равна. Малко грапава е.

Кристин Димитрова

Снимка: glitter feet
Невена Коларова ситнеше по тротоара, стиснала малката си кожена чанта под мишница. Като учителка по български език и литература на нея по два пъти на срок й се налагаше да проверява около килограм и половина писмени работи, но това не беше в състояние да я принуди да си купи по-голяма чанта. [...]

Кристин Димитрова

Снимка: silver.and.gold
От списанието трима поети
в близък кадър са вкопчили погледи в обектива.
Очите им – насълзени въглени –
гледат света с болка и

Кристин Димитрова

Снимка: smellyknee
28 август
В мазето на Литературния институт към БАН вряха реторти и просветваха датчици. На бледозелен монитор змиевидно подскачаща крива описваше ритмичния пулс на заспал здрав мъж на средна възраст. Едрото му тяло лежеше блажено отпуснато в нещо като стъклен саркофаг в средата на помещението и от време на време подхъркваше или промълвяваше [...]