Public Republic Art Studio

Автор roza boianova

Ашладисване на райската ябълка

28 май, 2012 от · Няма коментари

Роза Боянова Снимка: Southernpixel Alby Не трябва да ядеш зелени ябълки – така ме посъветва, вместо Бог. И обеща, че ще ме носи на ръце, че ще живея в приказка и ще се чувствам като в Рая. Започна да строи от камък къща, ала ръцете му се умориха и вече можеше да ме изпусне.

Лява вода

21 май, 2012 от · Няма коментари

Роза Боянова Водовъртежът е забравил другаде посоката на времето, да плува е забравил, отвъдното превърнал във тайфун удавен. Изгубил е стрелките си и цифрите, и циферблата. А болният или ще оздравее, или ще го застигнат мътните ако отпие. Смъртта е черна сврака върху покрива на всяко откровение. След нея ми нагарча и песента, и свободата. [...]

Ще почета стихове на звездите

13 май, 2012 от · 1 комментар

Роза Боянова Снимка: AlphaTangoBravo / Adam Baker Ще почета стихове на звездите, те ме слушат внимателно. И ако някоя тръгне към мен, ще я поставя в заглавие – гостенка твърде висока. Има синьо индиго под Млечния път, затова тия думи, които изричам и после забравям, някъде горе стоят. Първата електронна публикация на стиха е в [...]

Словесни екслибриси

8 януари, 2011 от · 2 коментара

Роза Боянова Photo: .faramarz Ухае на канела листът, от дома си бягам в писмо до Томас, сред имението му зелено. Сега, като че ли случайно, аз откривам, че радостта в душата ми е утаена и мога тихичко да я размътя, и тихичко да се прегърнем двете…

Ашладисване на райската ябълка

22 юни, 2010 от · 2 коментара

Роза Боянова Photo: leoncillo sabino Не трябва да ядеш зелени ябълки – така ме посъветва, вместо Бог. И обеща, че ще ме носи на ръце, че ще живея в приказка и ще се чувствам в Рая.

Никой не минава по това мостче

23 май, 2010 от · 1 комментар

Роза Боянова Photo: Randy Son Of Robert Никой не минава по това мостче, никой вече не пренася намеци от камък на камък към островчето измислено. Красотата иска да бъде единствена и извън закона, видима, но недосегаема.

Две планети

3 май, 2010 от · 2 коментара

Роза Боянова Photo: Jorge Franganillo Две планети свирят Шуберт. Пъстървата единствено ги чува сред ромола на бързея и плясъка срещу упорството на естеството.

Из „Литературни игри с деца или Л`ар педагожик”

25 април, 2010 от · 1 комментар

Роза Боянова, Красимир Кунчев „Литературни игри с деца или Л`ар педагожик”, Издателство „Либра Скорп”, Бургас, 2005 Снимка: asluthier Анотации на задната корица: “До ден днешен липсват поне частични аналози на безсмъртните “От две до пет” на К. Чуковски и “Граматика на фантазията” от Дж. Родари.   “Литературни игри с децата” изиграват така важната роля за [...]

Старомодни препинателни знаци

15 април, 2010 от · 1 комментар

Роза Боянова Photo: exfordy Старомодни препинателни знаци – тирета къси от дъжда върху прозореца – препъват това изречение, другото подчертават. Все още не е задраскано всичко – слабо вали.

Ограбваш утрото

31 март, 2010 от · 102 коментара

Роза Боянова Photo: paul (dex) busy @ work Ограбваш утрото напълваш си торбата и хукваш. Красотата тежи като криле над бездна – или ще те издигне, или ще те убие. Оставяш я да те обсеби, да се промъкне в кръвта ти, да се къпе във нея и пие.

Има някаква онемяла красота

25 март, 2010 от · Няма коментари

Роза Боянова Photo: misskukoljac Има някаква онемяла красота в срутените покриви, в ослепените стени на изоставените къщи. Предишните животи, превърнати в оси, дървета и коприва жужат и избуяват, за да ги забележим, неистово желаят да продължат чрез нас с ужилване, или със плод забравен на върха катеренето в днешното, да се погледнат с нашите очи [...]

Да оправя леглото на болката

19 март, 2010 от · Няма коментари

Роза Боянова Photo: Yuliya Libkina Да оправя леглото на болката – тя отдавна е будна, да завържа връзките на пътя, и изведа случая, да тичам гладна чак до лакомата спирка, да нахраня там въображението. Да се оставя мълчаливо и на малки хапки да ме преглъща този ден.

Бургаската премиера на “Въздухът около пеперудата”

15 декември, 2009 от · 2 коментара

Роза Боянова Преди броени дни, на Празника на Бургас Никулден една бургазлийка прекоси океана, за да пристигне в родния си град за премиера на стихосбирката си. Катерина Стойкова изненада старите си приятели с нови поетични внушения в сборника „Въздухът около пеперудата” под редакторството на Георги Борисов в издателство „Факел експрес”, София 2009.

Подобно скръб

20 септември, 2009 от · 1 комментар

Роза Боянова Снимка: purplbutrfly Скръбта като ручей струи в долината, като мълва в полето гъстее покруса… Поезия на Древния изток полепва по стъклата тежък мрак. Росата, тъй възторжена през сутринта, задъхана по обед, сега звъни – парченца лед във чашата на есента и в моята преполовена чаша.

Градът на гълъбите Тараклия

17 юли, 2009 от · 2 коментара

Роза Боянова Толкова пъти се молих да стана гълъб, че път сториха думите и по него гласът ми стигна перата на ангелите… Гълъбите живеят в съседство с хората. Символите на свободата и на влюбените обитават цели апартаменти в панелните блокове, предпочитат последните етажи и отворените прозорци, дори счупените – знак, че никой няма да ги [...]

Обърни ми гръб

15 юли, 2009 от · 5 коментара

Роза Боянова Снимка: Faithful Chant и тръгни към тъгата по мен. Искам да се възхитя на раменете ти, отдалечили хоризонта. Миг след това ще съмне. Ръцете бият въздуха – гребла усърдни – и лодката на твоя гняв срещу течението на обикновения живот отплава. Ала напразно е това пътуване, измислен – островът към който бързаш.

Гръцки диптих

6 март, 2009 от · 3 коментара

Роза Боянова Снимка: h.koppdelaney 1. ДОКАТО СИ ПОМИСЛИХ, ЧЕ СЪМ ЖАДНА небето ми наля от бяла амфора – подобно лък опънат звънна струята. И стреля в мене Бог. И пих от шепите му. И ме поведе той през планината като дете, което трябва да проходи. Гущер на припек – весело кривеше опашка пътят, мамеше сандалите [...]

Как Господ успява

12 февруари, 2009 от · 3 коментара

Роза Боянова Снимка: peasap да разтвори времето, да ни посее в него? Там може да поникне самото сътворение

Когато ти диктуват боговете

28 юни, 2008 от · 2 коментара

Роза Боянова Снимка: melolou Когато ти диктуват боговете, оставяй скромната си мисъл да отдъхне. На други логики са подчинени ефирът, етерът, менталното ти тяло. Стотиците възможности криле размахват, ала из твоята глава витаят заучените фрази, скучните наивни препирни с индигото…

Вертикалните разсъждения на скулптора Румен Михайлов

12 юни, 2008 от · 7 коментара

Роза Боянова Споменът може да открадне твоята днешна самоличност, както мечтата краде настоящето ти, без да придвижва времето по-бързо до себе си. А ти си крадецът на време, който пребивава във всичките му същности и измерения и го крие в бръчките, в умората, но и в опита, в сигурната ръка на таланта, в значението на [...]