Photo: bartpogoda
Дишам в ръцете ти,
по клепачите хуквам
и все забравям да те попитам,
как ме обичаш толкова рошава,
толкова хлъзгава през сърцето ти,
катереща са по клена,
който искаш да снимаш…
Автор Катя Начева
О /аметисова рибка/
4 януари, 2009 от Катя Начева · Няма коментари
Изгубване
15 декември, 2008 от Катя Начева · 2 коментара
Катя Начева
Снимка: Todd Baker
И как ветер?
14 ноември, 2008 от Катя Начева · Няма коментари
Катя Начева
Снимка: batega
връщаш се с две нови кутии
пълни с книгите, които знаеш, че обичам
и си готов да разхождаш ръцете ми
върху кориците
да сваляш всичките ми пръстени защото…
Канап_ът
2 ноември, 2008 от Катя Начева · Няма коментари
Катя Начева
Снимка: Zigmond
Ситуацията изискваше бързо да се нарече поне Грегор, за да има време да се скрие под канапето. Но той мразеше ситуациите и изискванията им. Затова си изтръска джобовете и се нареди на опашката за банички заедно с обикновения глад на метачката на входове.
Пушеци
9 октомври, 2008 от Катя Начева · 2 коментара
Снимка: • 7
Трепери стремето, гърбът на коня
подмята закъснелите ми изповеди -
така неуловим галоп
отдалечава слънцето в стрехите.
Пет клатещи се патици минават,
преливат дупета
[...]
Бълха
2 октомври, 2008 от Катя Начева · Няма коментари
Снимка: la_cola_de_mi_perro
Много разкази започват с “деня, в който”, някои с “тази нощ”, други, с “онази…”, по-романтичните си позволяват да си изберат цвят или да са дървото пред нещо си. Най-плахите залагат на валежите и снеговете. Този се срути пред краката на едно мършаво куче и го зяпна в гладните очи.
Паяжина
21 август, 2008 от Катя Начева · 2 коментара
Снимка: Cesar R
Сега ми се мълчи.
Разбраха го щурците
и си разсипаха
щуреенето в небесата -
Тунел
9 август, 2008 от Катя Начева · 2 коментара
Катя Начева
Снимка: Color de la vida
Ще е естествено да досънувам себе си
в черупката на костенурка,
затворен и неугледен, за малко луд,
