Public Republic Art Studio

Автор Катя Начева

Смелост

13 януари, 2015 от · Няма коментари

Катя Начева Снимка: Scott Hart родените в юни бели чела на слънчогледите дойде ли друго време нямат колене –

Елица

8 януари, 2015 от · Няма коментари

Катя Начева Снимка: Vicki & Chuck Rogers (на дъщеря ми) не смея да те докосна мъниче не смея спиш и сънуваш корабите си които винаги пристигат навреме не смея да ти разкажа за своите – тъжна флотилия и много крушения – ти спиш мъниче спиш и чертите ти са толкова правилни

Консервиране на мигове

6 януари, 2015 от · Няма коментари

Катя Начева Снимка: Ricardo Motti събирам мед процеждам го през дланите да ме слепи когато се разпадам здрача и капя по дланта ти

Значимости

15 септември, 2013 от · 1 комментар

Катя Начева Снимка: (cc) Michael Gwyther-Jones Когато съм Нил когато съм достатъчно безстрашна за да скъсам бентовете – само ти можеш да поемеш толкова грохот пустинно слънце и тежест

Епистоларни квазари

19 ноември, 2012 от · 1 комментар

Катя Начева Снимка: D.H. Parks Докато тя разделяше вечерната си баничка с едно улично хлапе, почти притворила очи, аз седнах на бордюра и й написах писмо: „ Мила Жизел, Ситуацията изисква бързо да се наречеш поне Грегор, за да имаш време да се скриеш под канапето. Но ти мразиш ситуациите и изискванията им. Затова си [...]

Жамун

11 октомври, 2012 от · Няма коментари

Катя Начева Снимка: Lel4nd това е когато очите ми в твоите дълбаят по-дълбока марианска когато времето е толкова далеч че не е никакво значение вселената за колко от секундата ще бъде смела това е кожа върху кожа – бебето което искам да ми кресне че ти си всичко и бъдещето е обезличено защото точно в [...]

Това е завинаги

23 август, 2012 от · Няма коментари

Катя Начева Отдавна си мечтаех за Витиня. Още като дете и докато строяха мостовете, тръгвайки за морето в далечната 1980 и… с мама и татко, гледах огромните стърчащи колони и все питах баща ми: „Татко, кога ще можем да „префучим” с колата по високото?”. Той се усмихваше и ме погалваше по главата, без да знае [...]

Ab igne ignem

16 август, 2012 от · Няма коментари

Катя Начева Снимка: Steve Snodgrass момичето седи до огъня и мята прозорци с отражения рамене – не разпознава нищо свое – чии ли скули ще издраскат лумналото босо отражение влагата и чуждото му рамо – само прилепите са безстрашни да удрят със чела стените препречили

Неделя, 3 юни 2012

4 юни, 2012 от · 17 коментара

Катя Начева Неделя е ден на праведните. И заради това смятам да я пропусна. Вместо това събирам сухи клечки, скупчвам ги една върху друга и стъпвам отгоре: „пук”. Ето значи, какъв бил звукът на скършването. Тръгвам из града безцелно. Никой град не заслужава подобно отношение, но нали пропуснах неделята – може. Всичко може. Сядам на [...]

Събота, 2 юни 2012

3 юни, 2012 от · 1 комментар

Катя Начева 21.02.6030г. Цял ден прекарах в търсене на разбития ми космически кораб. Нямах представа кога се е случило – едно от пипалата на главата ми липсваше след като се събудих върху хълма. После някакви пчели нахапаха рамото ми, то се поду и ме болеше по принцип, но като го гледах толкова подуто, знаех, че [...]

Петък, 1 юни 2012

2 юни, 2012 от · Няма коментари

Катя Начева Петък – 21.02.6001г. Слънчогледово. Свалих бялото платно, оставих го в най-слънчевата част на стаята, там, където сенките от веещите се клони играеха, казах му, че трябва да се напои с движение, че ще ме почака малко, а аз през равни интервали ще го навестявам. Не тъгувай за мен, дневниче! Влизам в тънкия балон [...]

Четвъртък, 31 май 2012

1 юни, 2012 от · Няма коментари

Катя Начева Четвъртък – 21.02.5013г. Топъл е. Чува всичко. Не изрича нищо. Пази в себе си. Беснее. Обича. Яде коприва. Расте. Иска. Моли се. Пуши. Не си вдига телефона. Събитията, които се опитват да се натъпчат в него са дипломатично отстранени с думите: „Хайде утре! Аз съм само един четвъртък. Интересното предстои”. После вдишва от [...]

Сряда, 30 май 2012

31 май, 2012 от · Няма коментари

Катя Начева Сряда – 03.50.2102г. Изоставих времето. Тихо е, косата ми ухае на длани и страшно ми се мълчи. Срядата е тиха, толкова тиха, че тишината пълзи с топли устни по клепачите ми, шмугва се в кожата и ме притегля към себе си така, че обърквам птиците. И те млъкват. Не затихват, а млъкват. Тишина, [...]

Вторник, 29 май 2012

30 май, 2012 от · Няма коментари

Катя Начева Вторник! 29.05.3013г. Велико време за приключения, с остатъчен вкус от понеделника. Когато се затъркалях по стълбите надолу, видях колко са стръмни нагоре. Търкалянето спря чак когато се опрях здраво върху стъкълцата, които ползвам понякога, но по-често за летене. Бях си внушила, че емпатията може да ме превземе до степен, до която Марианската падина [...]

Понеделник, 28 май 2012

29 май, 2012 от · Няма коментари

Катя Начева Ден, който те подсеща, че поне делникът има начало, обозначено както трябва в календара. Ето едно нещо, което е както трябва на тази земя, макар и да е претърпяло някои промени във времето. Някои понеделници имат щастието да светят в червено, но началото винаги си личи и някак хората винаги помнят, че е [...]

Овцата на баба ми

3 януари, 2012 от · 1 комментар

Катя Начева Снимка: (cc) misteraitch топло одеяло преди стъмване, в което страхове закътах. топло мляко на разсъмване, с което страхове изкъпах. чифт терлици преди тръгване, с които страховете стъпках Първата онлайн публикация на текста е в Public Republic. Стихотворението е част от “Аградо”, издание на фондация “Lexema” и ИК “Пергамент”.

Жабче

11 декември, 2011 от · Няма коментари

Катя Начева Снимка: (cc) shaferlens врата през която две състояния влизат едновременно но не излизат заедно не е изход и вход не е – просто рамка в която да спрат петите си две обувки с различен номер за един и същи крак Първата онлайн публикация на текста е в Public Republic. Стихотворението е част от [...]

мета

21 ноември, 2011 от · Няма коментари

Катя Начева Снимка: Nathan & Jenny Ще съм прозрачна някога – след прилива, претеглил всяка капка през сърцето, ще изтънея. През мене слънцето ще се прокрадва сутрин, ще се прозява мокрото врабче, изчуруликало съня си в шепите. Сега не ми се пише за тревите, които не достигат да повдигнат въздуха, за гъдела, пречупил светлината в [...]

Разговор

11 октомври, 2011 от · 1 комментар

Катя Начева Снимка: Akuppa вятърът съборил всички малки длани от лицето ти всякое обичам те от покрива всичко неродено църквата – прогризала нозете ми със убеждения че не съм права, никак не съм права никак не съм вярваща

Твърде лично

16 септември, 2011 от · 1 комментар

Катя Начева Снимка: huipiiing Никога не си поговорихме за вълците. В приказките на баба бяха герои, а днес са косми по гърлото. Научи ме как да ги хрускам, как да ги плюя и как да съм куче. Девет бала – гневът ми прехвърля билото. Има десети има. Няма как да ти кажа сега колко живота [...]