Public Republic Art Studio

Автор Palmi Ranchev

Спокойствие и тишина

12 ноември, 2011 от · Няма коментари

Палми Ранчев На Величко Снимка: theoxfactor Вероятно в началото са чукали и едва по-късно е започнало блъскането с юмруци и ритници по талашитената врата. – Не се страхувай! – предупредих момичето, което седеше с разтворени колене във фотьойла до стената. – Търся място, където да го направим. – Как да не се страхувам! – възкликна [...]

Бог се сети за мен и ме забрави

28 октомври, 2010 от · Няма коментари

Палми Ранчев Photo: PIAZZA del POPOLO Побягнах по страничната улица. Знаех името й, хиляди пъти съм минавал по нея, ама сега не се сетих как се казва. Най-важното е, че беше тъмна. Нямаше хора. И се почувствах в безопасност. Не са ме гонили ченгета с палки и скафандри. Боли, когато ги удариш. Не можеш да [...]

Истинският Хосе

30 август, 2010 от · 1 комментар

Палми Ранчев Photo:evilerin Прекрачи встрани от асфалтовата алея и влезе сред храстите. Беше сигурен, че дори ако някой от пенсионерите по пейките му е обърнал внимание, и е забелязал бутилката с ракия в ръката му, скоро щеше да го забрави. Отпи, задържа горещата глътка в устата си. Ракия като ракия. Намери бутилката до кофа за [...]

Добро куче

19 август, 2010 от · Няма коментари

Палми Ранчев Photo: kretyen Промъкваше се в тъмния коридор със ситни крачки. Очакваше да стигне чугунената печка. Всъщност внимаваше да не се блъсне в нея. От печката до неговото място оставаха само няколко метра. Там вече имаше свещ. Щеше да я запали. Едва тогава ще попита: “Ей, малък, тука ли си?”. Ушатия спеше в отсрещната [...]

Ще открия нещо голямо

9 август, 2010 от · 1 комментар

Палми Ранчев Photo: alshain49 Единият скитник пристъпваше ситно около контейнера с боклук, сякаш изпълняваше някакъв танц. Стремеше се винаги да е срещу другия, който беше напъхал ръката си чак до рамото. Когато застана нормално, тоест вече не беше изкривен на една страна, той продължи да рови с металната си тръба. – Шапка, какво подскачаш насам-натам. [...]

Пристигане в Созопол

2 август, 2010 от · Няма коментари

Палми Ранчев Photo: Victor Frankowski В памет на приятеля Вече бях в началото на Стария град и се чудех откъде да мина, за да го обиколя. Само така щях да почувствам, че наистина съм пристигнал. Първото ми впечатление беше, че нищо не е както някога, когато тук се изсипваше цяла София. Тогава непрекъснато ме спираха, [...]

Защо българските писатели не станаха световни

25 юли, 2010 от · 2 коментара

Палми Ранчев Photo: hashir Седях във второто издание на кръчмата “При Мария” – в мазето на Градската библиотека, а не в предишното мазе, където в други времена, значително по-щедри към писателските портфейли, също са се събирали предимно пишещи. За някогашната кръчма само съм чувал. Кой какво поръчвал, как го поръчвал. Как всички разговаряли, но и [...]

Рожден ден

21 май, 2010 от · 1 комментар

Палми Ранчев Photo: freeparking Бях спрял ладата в тъмното малко зад кино „Одеон”. Чаках един кльощав капут да събере три и шестстотин за две дози. Излъгах го, че имам готов клиент, който веднага, ама абсолютно веднага ще ми брои парите. Но ще го почакам. Просто съм му обещал. Истината е, че не искам да ставам [...]

25 април 2010

26 април, 2010 от · 1 комментар

Палми Ранчев Когато за първи път отидох в „Домът на покойника” / така наричаха кафенето, което някога беше на мястото на телевизията/ и се колебаех по кой коридор да тръгна, забелязах позната фигура. Висок мъж с доста дълго и елегантно тъмно-синьо палто. Беше с дълъг шлиц отзад, забелязах го, защото тръгнах след него. Бях почти [...]

24 Април 2010

25 април, 2010 от · Няма коментари

Палми Ранчев Почти всекидневно минавам покрай Военната телевизия. Обикновено заобикалям отдалече главния вход. Въпреки че там отдавна не мога да срещна никой познат. Просто от известно време такава /военна/ телевизия няма. А там прекарах почти цяла година, плюс минус някой месец. Първо ходих не помня колко пъти да представям различни концепции пред госпожа директорката. Направо [...]

23 Април 2010

24 април, 2010 от · Няма коментари

Палми Ранчев Днес срещнах Шефа. Викат му така, защото към всички се обръща с „шефе”. Така показва на всеки, че приема позицията му в обществото за по-висока от неговата. Същевременно се шегува, защото той нарича „шефе” и последния просяк. Така с времето сам беше станал носител на този прякор, без да е командвал през живота [...]

22 април 2010

23 април, 2010 от · Няма коментари

Палми Ранчев Минавах през градинката пред Военната телевизия, когато видях един свой разказ. Спеше на една от градинските пейки. Имаше още един разказ на съседната пейка. И той спеше. Но щях да пиша само за първият. Под главата си имаше свито на четири одеало. Беше завит с златиста жакардена покривка. Отстрани висяха разбридани дълги пискюли. [...]

21 април 2010

22 април, 2010 от · 1 комментар

Палми Ранчев Винаги поглеждам към къщичката от кафяв и разпадащ се от влагата картон, заради жената в нея. Там, изглежда, прекара зимата. Приличаше не кучешка колиба. Променяше съвсем малко външния си вид, без да стане нито по-удобна, нито по-защитена от атмосферни и други външни влияния. Най-много да се появи ново парче картон, понякога с друг [...]

20 aприл 2010

21 април, 2010 от · Няма коментари

Палми Ранчев Напоследък всеки ден изглежда прекалено объркан, още преди да е започнал. Самото очакване да започне, ме обърква. Прилича на топката разноцветни конци, която някога баба ми измъкваше, за да открие някой с рядък цвят. Не съм сигурен как успяваше да ги разплете.

19 април 2010

20 април, 2010 от · 1 комментар

Палми Ранчев Отдавна наблюдавах жената със зелена светлоотразяваща жилетка. Продаваше билетчета на паркираните напряко на тротоара коли. Навеждаше се към отворените прозорци, говореше, ръцете й се движеха. Вероятно даваше билетчета, взимаше пари, връщаше ресто. Що за работа е това? Кой се съгласява да я работи по цял ден? И същевременно искам да съм по-толерантен. В [...]

Среща

6 април, 2010 от · Няма коментари

Палми Ранчев Снимка: Камен Фердинандов Гледах нагоре към херувимите около фасадата на Народния театър. От доста време се опитвах да разбера тях ли са ги позлатили, или някои други, които оттук, дори както съм вдигнал глава, не успявам да видя. Тогава, почти до мен, забелязах един познат. Не се сетих за името му. Но в [...]

Актрисата

20 януари, 2010 от · Няма коментари

Палми Ранчев Снимка: Tiago Rïbeiro Групичката ученици се качи в рейса с подвиквания и безпричинен смях. Четирите руси момичета избързаха и заеха свободните места на двойната седалка. – Пепи, за теб няма място! – Ще постоя прав – отвърна момчето, което се влачеше с нежелание след тях. – Цяла сутрин седях. – Седни на съседната [...]

Зеленият телефон

20 декември, 2009 от · Няма коментари

Палми Ранчев Снимка: melolou Не мога да кажа точно откога седя на кушетката и гледам зеления телефон. Нашият телефон. Вероятно е по-точно да кажа “моят телефон”. Защото съм сам. Мария и Надето си отидоха. Доскоро още чаках да се появят. Именно да се появят, сякаш през цялото време са били някъде наоколо. Накрая разбрах, че [...]

Кучета и хора

7 ноември, 2009 от · 2 коментара

Палми Ранчев Снимка: akk_rus Вдигна стъклената бутилка пред лицето си, огледа я и отмери последователно с показалец още колко равни части му остават. Сипваше водата в пластмасови кофички от кисело мляко, наредени една до друга на бордюра. Бяха отрязани по средата, за да могат уличните кучета, които постоянно се движеха около краката му, по-лесно да [...]

Разтворени ръце

27 септември, 2008 от · 1 комментар

Палми Ранчев Снимка: John-Morgan Вечер поливам цветята в градината. Чувствам се ненужен, ако завали дъжд.