Павлина Каналиева
Снимка: jjjohn
Слънцето едва, едва пропуква
черната кутия на времето
и оцветява болката -
Павлина Каналиева
Снимка: jjjohn
Слънцето едва, едва пропуква
черната кутия на времето
и оцветява болката -
Павлина Каналиева
Снимка: ! *S4N7Y* !
Той всеки ден хвърляше трохи на птиците, кацащи на балкона му. Наблюдаваше ги иззад пердето и им говореше тихо, така, сякаш говореше на себе си. Опитваше вкуса на думите и се влюбваше в тях.
Снимка: Freyja*
Нея не можеш
да я вържеш на панделка и така да украсиш лицето си.
Наизустяването я изтощава, не й повтаряй.
Тя чува и вижда еднакво добре,
както умее да подрежда хаоса
и да разбърква
значенията.
Павлина Каналиева
Снимка: FABIOLA MEDEIROS
Някой си играе с времето -
разпъва го на кръст
или го навива на руло,
Снимка: Fragments from Life
В корсет от скреж
под ноктите ми - виолетки
Огън, замразен внезапно
с широкоекранно чело:
Еженощно ме преследват
шалове от есенни листа
и дългокраки паяци
Снимка: Pequena Suricata
Въображаем белег на равновесие са
плътно стиснатите ти устни.
Снимка: Clatiek
Корабът не беше доволен от обслужването, макар да нямаше опит за сравнение.
А капитанът никога не беше учил за капитан. Подхвърлен беше на палубата още като дете - неволята и капризите на времето го моделираха по свой вкус и подобие.