Public Republic Art Studio

Автор pafka

Кутия с черно-бели снимки

17 януари, 2010 от · 2 коментара

Павлина Каналиева Мама е малко дете, което капризничи, тропа с краче и се цупи. Болнава е, бледа… Докторът каза да лежи и да си почива. Това беше толкова отдавна, че вече не съм сигурна дали наистина е бил доктор, дали наистина е казал нещо, дали е било… Сега се топи в ръцете ми, в очите [...]

Проявяване на негативите

15 декември, 2008 от · 1 комментар

Павлина Каналиева Снимка: jjjohn Слънцето едва, едва пропуква черната кутия на времето и оцветява болката -

Алцхаймер или край на лошите спомени

12 ноември, 2008 от · Няма коментари

Павлина Каналиева Снимка: ! *S4N7Y* ! Той всеки ден хвърляше трохи на птиците, кацащи на балкона му. Наблюдаваше ги иззад пердето и им говореше тихо, така, сякаш говореше на себе си. Опитваше вкуса на думите и се влюбваше в тях.

Poetry in motion

25 октомври, 2008 от · 1 комментар

Снимка: Freyja* Нея не можеш да я вържеш на панделка и така да украсиш лицето си. Наизустяването я изтощава, не й повтаряй. Тя чува и вижда еднакво добре, както умее да подрежда хаоса и да разбърква значенията.

Да опитомиш часовник

5 октомври, 2008 от · Няма коментари

Павлина Каналиева Снимка: FABIOLA MEDEIROS Някой си играе с времето – разпъва го на кръст или го навива на руло,

Кататония

23 септември, 2008 от · Няма коментари

Снимка: Fragments from Life В корсет от скреж под ноктите ми – виолетки Огън, замразен внезапно с широкоекранно чело: Еженощно ме преследват шалове от есенни листа и дългокраки паяци

Бент

30 май, 2008 от · 2 коментара

Снимка: Pequena Suricata Въображаем белег на равновесие са плътно стиснатите ти устни.

Корабът – беглец

20 май, 2008 от · 1 комментар

Снимка: Clatiek Корабът не беше доволен от обслужването, макар да нямаше опит за сравнение. А капитанът никога не беше учил за капитан. Подхвърлен беше на палубата още като дете – неволята и капризите на времето го моделираха по свой вкус и подобие.