Public Republic Art Studio

Автор otchelnik

Разкази за днес и утре

12 май, 2013 от · Няма коментари

Ангел Г. Ангелов Новата белетристична книга на Людмил Тодоров, озаглавена непретенциозно с жанровоопределящата дума РАЗКАЗИ, се появи в българското литературно пространство естествено и закономерно. Предишните писателски занимания на известния кинорежисьор бяха успешни и въпреки, че не му донесоха особена слава и признание, те недвусмислено показаха, че се е появил сериозен български писател. Освен на няколко [...]

Времето ни за живот…

30 януари, 2013 от · Няма коментари

Ангел Г. Ангелов Отпуснатото ни време за живот е ограничено и в него вместваме всичко – радости, скърби, победи, поражения, любови, болести, сътворенията си, същността си. Или поне се опитваме да го сторим. Някои успяват, други не. Хората орисани да творят оцветяват своето време в различни цветове, по-ярки и по-забележителни от цветовете на другите люде. [...]

Обикновени стъпки към… успеха…

6 юли, 2012 от · Няма коментари

Ангел Г. Ангелов ОБИКНОВЕНИ СТЪПКИ КЪМ… УСПЕХА… (думи за дебютния роман „Живот в стъпки по пясъка” от София Папазова) Появата на нова книга винаги е отрадно явление. А когато автор на книгата е човек, който има дарбата да създава и визуално изкуство, явлението е и любопитно. Младата авторка ни поднася едно четиво, съградено с естествените [...]

Изгубени в снега

19 юни, 2012 от · Няма коментари

Ангел Г. Ангелов Снимка: taver Бавно, но забележимо Светлината губеше сила, бляскавата й кръв изтичаше в Пространството и всеобщият пейзаж помръкваше. Селото предчувстваше задаващото се нападение и се опитваше да се запаси с оскъдната топлина, отпусната му скъпернически от нахлулата зима. Рядко човешко присъствие заничаше от тесните прозорчета на вековните къщи. Каменни плочи притиснали покривите [...]

Людмил Станев: Творчество без хуманно послание е нетрайно във времето

5 май, 2012 от · Няма коментари

Разговор с писателя Людмил Станев Винаги ли си знаел, че ще пишеш, или случайно си открил тази своя дарба? Случайно, покрай работата ми в Студентския театър започнах сам да си пиша текстове. Знаеш ли предварително как ще завърши разказът ти? Почти винаги освен в някои от джазовите упражнения…

Няма такъв писател

5 април, 2012 от · Няма коментари

Ангел Г. Ангелов Има, има, казва се Людмил Станев и продължава да пише една книга, която я няма. Тя така се и казва – “НЯМА ТАКАВА КНИГА и други разкази”. Д-р Людмил Станев отдавна пише странните си книги, но те не са свързани с медицината, а са си художествени текстове с трудноопределима жанрова принадлежност… Която [...]

Лудостта е нормална…

21 септември, 2011 от · Няма коментари

Ангел Г. Ангелов Нова книга – ново преживяване. Може би така си мисли читателят, свикнал с книгите, читателят, който не може без книгите. Но какво ли ще е то, преживяването?, най-вероятно е следващият естествен въпрос, споходил същия този читател. Отговорът обикновено не е еднозначен и в това няма нищо неочаквано – сечивото, с което художествената [...]

Път към село

29 юни, 2011 от · 2 коментара

Ангел Г. Ангелов Снимка: LisaW123 На това място винаги намаляваше – непонятно споходило го внимание изостряше сетивата му. Заставаше той нащрек, оглеждаше мислено околното пространство, замечтано поглъщаше пречистения от тъжните борове въздух и очакваше с нетърпение да отвори огромната порта на селския си дом. Но точно на това място от известно време Пътя боледуваше. Измъчено [...]

На сцената – класика, прочетена съвременно…

28 януари, 2011 от · Няма коментари

Ангел Г. Ангелов Снимка: Симеон Лютаков В своя 90-и сезон Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” навлиза устремно, с подсказани репертоарни намерения. С премиерната си постановка „Страсти под брястовете” от американския драматург, носителя на Нобелова награда Юджийн О`Нийл варненската театрална трупа, като че ли иска да покаже на своята публика, че традицията е жива, обогатена с [...]

Природата, животът и смъртта

6 януари, 2011 от · Няма коментари

Щрихи към творческия портрет на поета Иван Цанев Деньо Денев „Свирец, певец или поет- призваният е волен трубадур и само клончето зелено може да му бъде диригентска палка “ Иван Цанев, из „Извън канона” Неподражаема поетическа вселена сътворява поетът Иван Цанев. В нея пулсира сърцето на времето, в което живеем. Тя е всецяло проникната от [...]

Je ne t’aime plus*

24 ноември, 2010 от · Няма коментари

Ангел Г. Ангелов Снимка:antmoose Напъхани в дъжда усещахме стъпките си като чужди следи върху непознат паваж. Едрите правоъгълни павета, преживяли какво ли не, успокоено и мъдро си спомняха за минал грохот, стройни отривисти крачки, следи от вериги на тежки машини, погледи на множества, траури и възторзи, сковаващи ледове и огнен пек. Многоцветните тюрбани на Храма [...]

Деньо Денев: „ Лъжата е насилие над истината, омразата – над любовта! ”

1 септември, 2010 от · Няма коментари

Интервю на Ангел Г. Ангелов с Деньо Денев Деньо Денев по образование е инженер-химик. Бил е учител, но е работил предимно като журналист. Издал е двадесет книги с поезия, литературна критика и публицистика, сред които: „Ахилесова душа”, „Соло за пеещ часовник”, „Азбука за дишане”, „Книга за мама”, „Сол, вода и звезди”, „Подслушани дихания”, „Есенен апокалипсис”, [...]

Панко Анчев получи званието”почетен доктор на Литературния институт”

6 февруари, 2010 от · 2 коментара

На 21 януари т.г. в Литературния институт “Максим Горки” в Москва се състоя церемония по повод удостояването на Панко Анчев със званието “Почетен доктор на Литературния институт”.

Terra occupata*

19 ноември, 2009 от · 2 коментара

Ангел Г. Ангелов Снимка: Vince Alongi Най-напред си тръгнаха мравките. Къртиците ги последваха –множеството къртичини наболи сред плътта на моравата се снижиха още преди да вирнат върхове. Другите обитатели на тази Земя се спотаиха, не разговаряха те помежду си и като че ли настана всеобщо затишие. Долавяше се някаква безнадеждна тишина, от която Човека се [...]

Звуците

21 септември, 2009 от · 3 коментара

Ангел Г. Ангелов Снимка: Swami Stream Тайнствени Звуци живееха живота си някъде далече из корпуса на новия Кораб. Част от екипажа смяташе, че това са Звуци, останали от завода, но друга част, плавала дълго и безпощадно, беше сигурна, че те са се зародили тук, на Борда, и то по време на първия рейс. Не приличаха [...]

Раздялата

1 юни, 2009 от · Няма коментари

Ангел Г. Ангелов Снимка: s-a-m Изгревът се втурна със самочувствие и предопределеност. Появяването му беше непредотвратимо като спохождането на смъртта. Брегът се протягаше лениво, предчувствайки слънчевото милване, което около обяд се превръщаше в огнена целувка. Стъпките по плажа се втвърдяваха, пясъкът лениво съхнеше, но под двойния спален чувал запазваше мокротата си. Морето, уморено притихнало след [...]

Смъртта пристигна ухилена

15 април, 2009 от · 2 коментара

Ангел Г. Ангелов В памет на М. Б. Снимка: alicepopkorn На деветдесет и третия удар Момчето притихна. В бурното минало остана смъртоносната борба, слънчевите ученически утрини, общите неспирни закачки със съученичките, лудориите, които понякога озлобяваха Патравия – не беше пъргав той, не се харесваше много-много на момичетата, а така му се искаше, така му се [...]

Потъване в нощта

7 декември, 2008 от · 2 коментара

Ангел Г. Ангелов Снимка: Freyja* „Хората мислят с Душите си…” Звездите й – разпръснати пъпки с гнойни бели връхчета – примигваха недоверчиво, Пътниците ги гледаха подозрително, с непонятен страх. Нощта настъпваше закономерно, последователно и неумолимо, влизаше тя все по-осезаемо в правата си. Правеше го скромно, почти уморено, като че ли изпълнена с отегчение и безразличие. [...]

Друга любов

13 септември, 2008 от · 2 коментара

Ангел Г. Ангелов Снимка: Pensiero Сред гъмжилото, простряло се докъдето взор стига, белотата й се открояваше като сняг забравен от зимата. Нещо повече – около нея естествено и ненатрапчиво се освобождаваше пространство за светлия й цвят.

Виртуална любов

10 септември, 2008 от · 4 коментара

Ангел Г. Ангелов Снимка: rent-a-moose Протягането, прозяването, многобройните кафета, както и принудителното раздвижване на схванатите му стави не прогонваха връхлетелия го сън. Непреодолимото запътване към селенията на Морфей натрапчиво го беше помъкнало в нежелана посока и само примигващият екран на монитора го задържаше с мъка в новия, непознат свят на току-що родената от нищото Жена. [...]