Public Republic

Мирела Иванова

Снимка: made 4 wings
Когато изми и последния, единайсти прозорец,
тя се взря през стъклото и кой знае защо не видя
планината, върховете й, вечно сребърни от снега,
тъмночервеното слънце
над тъмнозелените борове,
над ливадата литналите глухарчета
и детето си, с люлката литнало,
видя само себе си: в някаква дълга редица
от гардероби, столове и масички, лакове за дърво,
кресла и дивани, полилеи, настолни [...]

Мирела Иванова

Снимка: v a i r o j
На д-р Ирина Бобева
Както работим, както се блъскаме,
както си бъбрим за Ванчето, Танчето,
за прераждания, деца и чужбини,
както четем електронната поща,
както се спъваме в знаците, както се съмва
и стъмва, и раницата съвсем натежава.

Мирела Иванова

Снимка: Kyle May
Има такова място, не зная
как се казва,
нито къде се намира.
Има такова място,
случва се да съвпадне с други места,
с манастира „Свети Наум“ в Охрид,
със седемте рилски езера,
или с кафене „Ботеро“
на Холцмарктплатц,

Мирела Иванова

Снимка: Foxtongue
Здравей скъпа майче,
Ние сме горе-долу добре, Манфред здраво работи, Иво свикна съвсем с училището. Аз водя съботно-неделните си курсове и въпросът с пътуването, който най-много ми тежеше, сега е решен. В събота вечерта оставам да спя в стаята за гости на преподавателския блок.
У дома всичко е спокойно, батко ще ти разкаже, [...]

Мирела Иванова

Снимка: erix!
Обичам да си спомням един случай от средата на осемдесетте, най-заблатения соц, току-що бях завършила университета, знаех три езика и бе излязла първата ми книга “Каменни криле”, чудех се къде да дена невероятната си млада енергия, защото бях безобразно безработна.
Тогава работата се даваше, най-вече, е, явих се и на един конкурс, но [...]

Мирела Иванова

Снимка: ansik
Има такова стихотворение,
необяснимо и вечно
си съществува,
записано е във въздуха,
върху пясъка
или на лист от тетрадка.

Мирела Иванова

Снимка: Vincent Boiteau
Голяма блъсканица е
още към шест тахикардии и задачи за деня
и кръстчета, с които ги зачеркваш
и кръстчета, които те зачеркват
и болки в кръста и гърба
далечни планове и нервни хлипове
носталгии видения видове самота
и недовършените изречения се стрелкат
застъпват си опашките и си ги хапят
с ожесточение

Мирела Иванова

Снимка: Tedi [teodora doychinova]
Из “Описания на жени”
Сякаш се появяват от нищото
нейните принцове –
по съвместителство бармани,
инструктори по кормуване
и пропаднали скулптори,
а накрая дори и един осветител
в Киноцентъра –
правят й вятър, обожават я тягостно,
носят я на ръце, обладават я,
любят я и тогава
е господарка на къщата, на съдбата,
пребоядисва стаите, шета, два сантиметра
над земята хвърчи
с чиниите, с чашите,
с рамене [...]

Мирела Иванова

Снимка: melolou
Българската литературна и културна сцена вече е част от европейската, ето така би се изразил някой високопоставен чиновник, възползвайки се от скромните си и позакърнели мисловни възможности или от административния жаргон. Това клише е толкова кухо и празно, че спестява дори най-важната информация, а именно как в България години наред, особено в годините [...]

Мирела Иванова

Снимка: Yves Lorson
Сега, когато всички утилитарни напъни, пориви и словеса се опитват да я превърнат в бездънен чувал, протягаш ръка, развързваш го и вече си затънал безнаказано и до лакет в пари, награбваш колкото ти е по силите, колкото ти душа иска и дивашки го удряш на харчене по молове и клубове, та сега, [...]

Мирела Иванова

Снимка: geishaboy500
Един мъж, изкусителен като ябълка
Един мъж, изящен като аспержа
Един мъж, бъбрив като грозде
Един мъж, напращял като диня
Един мъж, скучен като банан
Един мъж, общителен като зелка
Един мъж, лютив като репичка
Един мъж, зеленоок като киви
Един мъж, уязвим като праскова
Един мъж, страстен като домат
Един мъж, лукав като патладжан
Един мъж, зелен като краставица
Един мъж, затворен като кайсия
Един [...]

Мирела Иванова

Снимка: Pensiero
Една чужденка на прага,
стои вцепенена, взира се втренчено –
връхлитат неонови градовете,
корабите по Елба и дъжделивият сумрак
из уличките на Бланкенезе, лицата сияйни,
Чиле хаус и фериботите,
бавни реки като бавна
и всепроникваща синеокост –
толкова красота, толкова щедрост,
невъзможно да са за нея.