Литературен конкурс на Public Republic
Проектът Public Republic Art Studio
Public Republic random header image

Автор MiraMar

Братислава – един обикновен необикновен град

10 юли, 2008 от MiraMar · 2 коментара

Весела Владимирова

Като се замисли човек – къде-къде по-хубави столици за гледане в Централна Европа от Братислава. И то на една ръка разстояние – Виена, Будапеща, Прага. И между тях – Братислава. Нито пък има кой знае какво за гледане, мисли си човек. Изглежда Братислава е най-известна с това, че е на 50 км. от Виена. [...]

Изгубих вярата по пътя към надеждата…

6 май, 2008 от MiraMar · Няма коментари

Краткостишия на Весела Владимирова

Снимка: fgm878
Изгубих вярата по пътя към надеждата.
И сега се връщам да я търся.
Но я няма…
***

Страшната птица

25 април, 2008 от MiraMar · 2 коментара

Весела Владимирова

Снимка: Александра Йотковска
Страшната птица
на самотата
отваря око
и гледа.
Гледа…
Като в капан
ни е хванала.
Чака.

Лондон в два дена

4 април, 2008 от MiraMar · 10 коментара

Няколко впечатления от разходка из Лондон

Лондон е динамичен град. Лондон уморява с големите си разстояния, със задръстванията, с тълпите от туристи и лондончани по улиците. Лондон уморява и с разнообразието си от нации, раси и цветове. Лондон живее и диша с дъха на многолюдното и многонационално население, плъпнало из улици, пъбове и забележителности.

Нашата невъзможна любов…

24 март, 2008 от MiraMar · 2 коментара

Снимка: Redd_1
Нашата невъзможна любов…
Понякога прелита като птица
през дните ни, здраво впили
пръсти в оскверненото битие.

Там…

15 март, 2008 от MiraMar · 5 коментара

Весела Владимирова

Снимка: teo_ladodicivideo
Там,
където синьото се слива с джаза
и неизреченото е пътека в гора от знаци…

Хартията на спомена е пожълтяла…

9 март, 2008 от MiraMar · Няма коментари

Снимка: Travesty Photography
Хартията на спомена е пожълтяла…
Едно докосване на времето
и ще се превърне той във прах.
Колко време ли е тляла
усмивката, затворена в чекмеджето
под купищата спомени и в тях.

Семки

12 февруари, 2008 от MiraMar · 3 коментара

Весела Владимирова

Снимка: Aemaeth
Радо стоеше с ръце в джобовете си и гледаше виновно надолу. Повдигна тесните си рамене и измърмори:
Ми, аз такова, семки на Боби да отнеса.
Да, да, приготвила съм един пакет, дано да не ти натежи толкова. – каза майката на Боби и подаде пакета.
Ами, няма да ми натежи, все пак са само семки. – [...]