Public Republic Art Studio

Автор mariast

Из “Сузана и зяпачите”

20 април, 2012 от · Няма коментари

Мария Станкова Снимка: rockbadger Слънцето Слънчевата баба вареше леща. Около огъня седяха Глиненото чудовище, Хари и Педро Рамон. Всеки мислеше за нещо свое. Бяха мокри, но сякаш не забелязваха. Идването на Сузана и Козела ги извади от вцепенението. Тъй като не можеха да говорят помежду си, усмихнаха се един на друг, сместиха се и направиха [...]

Изкуството да изгладиш риза

26 април, 2011 от · Няма коментари

Мария Станкова-Карагьозова Снимка: familymwr Тя знаеше история за всяко свое действие. От всички истории обичаше най-много тази – за яката и маншетите. И докато гладеше ризите, си я разказваше наум. Усмихваше се на точно определени моменти, поклащаше глава в други и когато кажеше поуката, лицето й порозовяваше, а в очите проблясваше гордост…

Едни избледнели лица сноват из съня ми

2 януари, 2011 от · Няма коментари

Мария Станкова Снимка: Мира Димова Едни избледнели лица сноват из съня ми Понякога виждам смъртта Тя също ме гледа. Дебнем се. Тя клати глава. Още не ми е време.

Не мога да направя нищо повече

29 септември, 2010 от · Няма коментари

Мария Станкова Не мога да направя нищо повече Не искам повече болки Търся някой да ме обича Само мен

Из романа “Черната жена и Стрелеца” – VIII

22 януари, 2010 от · 1 комментар

Мария Карагьозова – Станкова Снимка: mkorchia Вървеше към любимото си място по любимия си начин – спокойно. Пръстите на дясната ръка – преплетени един върху друг. Палецът – винаги притиснат и смазан от останалите. Лявата ръка трябва да виси свободно. Защо? Няма обяснение. Просто тялото се разполага така, както му се струва най-добре. Много е [...]

Крадец в нощта краде

26 декември, 2009 от · 35 коментара

Мария Станкова Снимка: Камен Фердинандов Крадец в нощта краде, защото друго не може. Двама правят любов, чаршафите са пожълтели от употреба.

Един ден няма да ме има…

18 октомври, 2009 от · 1 комментар

Мария Станкова Снимка и колаж: Албена Попова Един ден няма да ме има. И не това е страшното. Един ден може да съм щастлива, но просто да го пропусна.

Из романа “Черната жена и Стрелеца” – VII

15 юли, 2009 от · Няма коментари

Мария Карагьозова – Станкова Снимка: rent-a-moose Когато една жена е черна, тя може много неща. Предимно побърква мъжете. – С кола съм – сподели Продавача на зарзали. – Можем да я изпробваме… да направим едно кръгче… – Сама ли си? – Да виждаш някого с мен? – Омъжена си. – И то по моя вина… [...]

Из романа “Черната жена и Стрелеца” – VI

6 май, 2009 от · Няма коментари

Maрия Карагьозова – Станкова Снимка: Sara >>Morning Star<

Из романa “Черната жена и Стрелеца” – V

4 март, 2009 от · Няма коментари

Мария Карагьозова – Станкова Снимка: Sara >>Morning Star<

Из романa “Черната жена и Стрелеца” – IV

2 януари, 2009 от · Няма коментари

Мария Карагьозова – Станкова Снимка: Sara >>Morning Star<

Из романa “Черната жена и Стрелеца” – III

12 декември, 2008 от · Няма коментари

Мария Карагьозова – Станкова Снимка: Sara >>Morning Star<

Из романa “Черната жена и Стрелеца” – II

3 декември, 2008 от · 1 комментар

Мария Карагьозова – Станкова Снимка: entelepentele – Дали да не продължа пътя си? – попита тя на вечеря. – Ти си решаваш. Не мога да се бъркам – отговори Стрелеца и отпи от чашата си. Той спазваше етикета при хранене. Не говореше с пълна уста. Никога. Тя замълча. Беше уморена. Някаква необяснима тъга бълникаше в [...]

Отсъстващите пътища

30 октомври, 2008 от · 4 коментара

Мария Станкова Снимка: Ferran. Какво става, когато го няма Пътя? Стоиш като точка в нищото и няма накъде да тръгнеш. И тогава идва прозрението, че можеш да се върнеш назад по собствените си стъпки. Назад? Което е всъщност напред!? Звучи объркано. Само че, не е. Новата книга на Божана Апостолова – „Кръстопът без пътища” е [...]

Из романa “Черната жена и Стрелеца”

20 октомври, 2008 от · 3 коментара

Мария Карагьозова – Станкова Снимка: Julianne.hide На Стефан, който не е с мен. Спокойното място между трите хълма Някога, много отдавна, когато мъжът беше небе, а жената – земя, когато небето и земята живееха в мир и разбирателство, когато любовта имаше сили, когато стоте ръце на отмъщението бяха вързани, когато тревата беше безутешна, а кората [...]

Краткостишия от Мария Станкова

6 октомври, 2008 от · 5 коментара

Снимка: Freyja* Мога много неща. Най-обичам да правя Нищо. Предпочитам Нищо да е Никъде. Добре е там да няма Никой. *** Мирише лошо. Горят най-скъпите ми спомени. ***

Вървяхме по тези улици…

14 септември, 2008 от · 2 коментара

Мария Станкова Снимка: Fragments from Life На Стефан Вървяхме по тези улици… Аз те дразнех – ти ми се караше.