Public Republic Art Studio

Автор Maria Doneva

Постой

6 януари, 2016 от · Няма коментари

Мария Донева Photo: Stefano Corso Още ми мирише на теб. Ръцете ми те усещат. Добре запълнено е всяко пространство, дори под тавана въздухът трябва да е още по-топъл, в отсъствието те чувствам по-ярко, вън вали, нещо свети,

Крачета-зверчета

22 февруари, 2013 от · Няма коментари

Мария Донева Снимка: Pink Sherbet Photography Детските крачета всъщност са зверчета, хванати на тясно. Чуй – крачето дясно хленчи: „Зад решетка като зайци в клетка сме във тез сандалки! Те за нас са малки! Есента – чорапки. Всички горди лапки искат да са боси! Искат без въпроси волно да си скитат. Шумата да ритат. Във [...]

Детството

1 януари, 2013 от · Няма коментари

Мария Донева Снимка: Rachel Zack Детството няма да свърши скоро. Даже със цялата тъмна умора. Даже със черните дрехи през зимата. Даже със тежките сенки край името. Детството – семчица, стръкченце хилаво, всъщност е меко, но силно и жилаво.

Тя е нежна и пищна

10 декември, 2012 от · Няма коментари

Мария Донева Снимка: william.neuheisel Тя е нежна и пищна. Тя е топла и зряла. Тя по дланите пише на дървото примряло, и листата къносва, и на сватба ги кани. Тя самата докосва със къносани длани. И от допира ласкав плодовете узряват.

Програма – максимум

5 декември, 2012 от · 2 коментара

Мария Донева Снимка: bobaliciouslondon Който си обича публиката – глези я. Най-добре протича среща със поезия, случи ли поетът с нещо да успее между два букета всички да разсмее.

Такова чудно нещо

18 декември, 2011 от · 2 коментара

Мария Донева Снимка: guernseyliz14 Сънливо мълчаливо замаяно врабче във къщи си отглежда от вчера януари. Те заедно закусват. Разделят си парче оранжев портокал. Бурканче мед отварят. Врабчето е разумно. Не бърза да лети. То мисли да остане на топло. Тук ще чака. Изпраща януари до външните врати, и после нещо готви, чете, премита мрака. И [...]

Безсъние и други стихове

7 декември, 2011 от · 1 комментар

Мария Донева Снимка: shutterflower С уверена и зла походка при мене идват през нощта две много неприятни котки – Безсъние и Самота. С настойчиви и хладни лапи, безжалостни и търпеливи, не ме нападат и не хапят, но чакат. И не си отиват. Очакването им ме дразни. Търпението им ме плаши. Леглото ми изглежда празно – [...]

Разкудкудякано обяснение в любов

18 ноември, 2011 от · 2 коментара

Мария Донева Снимка: krispycrunch6 Обичам те шумно, със весели думи. Обичам, когато си легнал върху ми. И смешните пръсти на двата ти крака. Когато пристигаш. Когато ме чакаш. Обичам, когато ядем и се смеем. Когато лежим и мълчим и си блеем. Обичам, когато се будя със мисъл – да ставам, да видя дали си ми [...]

Буболечка

20 март, 2011 от · 3 коментара

Мария Донева Из книгата “Меко слънце” Снимка: diamond_rain Бабичката като буба готви разни зелении. Дреме, мислите си губи. Плакне сивите чинии. Хапчетата са сметало и отмерват часовете. Синьо, розово и бяло, само вечер – тези двете.

Книжките са четен вестник

9 март, 2011 от · Няма коментари

Мария Донева Из книгата “Меко слънце” Снимка: brownpau Книжките са четен вестник, новините им са стари. Днес не ми е интересно приказки да преговарям. Някаква сънлива котка локва дъжд побутва с лапа. И на мене ми е кротко, и не искам да се цапам.

Глезена есен

2 март, 2011 от · 2 коментара

Мария Донева Из книгата “Меко слънце” Снимка: jenny-pics Есента е меланхолна, есента е тъжна днеска. Май настива. Май е болна. Даже с новата прическа пак не се харесва. Сухо клонче гърлото й дращи. Някаква гугутка глуха глупаво глава поклаща.

Руса като малък принц

28 декември, 2010 от · 1 комментар

Мария Донева Из книгата “Меко слънце” Снимка: kylekruchok Руса като малък принц, алена като лисица, есента се настани и потрепна със ресници. Дъхава като смола, сладка като сок от круша,

Толкова съм уморена

21 декември, 2010 от · 1 комментар

Мария Донева Из книгата “Меко слънце” Снимка: dionnehartnett Толкова съм уморена да съм весела и умна. Боядисани в червено, вън листата капят шумно. Тропат грапави прашинки и се трупат по предметите. Дразнещи като настинка, лампите жужат и светят. Нищо вкъщи не намирам и от всичко се напрягам.

Нетърпение в кутия

1 декември, 2010 от · 2 коментара

Мария Донева Из книгата “Меко слънце” Снимка: randysonofrobert Във кутия от обувки и завити със хартия, сред трошици от целувки и искрици от магия, те дискретно се протягат, лъскат си огледалцата, блясък и брокат си слагат и примигват им сърцата.

Събота, 21.08, Dolce far niente

22 август, 2010 от · Няма коментари

Мария Донева Аз мълчаливо подреждам своите женски ризи, своите женски надежди, своите женски капризи… Харесвам реда. Има една теория, според която бръмбарите в главата от време на време се преуморяват от ажиотажа там вътре, и тогава имат нужда от класическа живопис, хармония и тишина. Когато ме споходи подреждащата муза, мога да разпределя дрехите в гардероба [...]

Петък, 20.08, Слънчевата страна на улицата

21 август, 2010 от · 12 коментара

Мария Донева Пътувахме цяла нощ, към 7 сутринта си бях вкъщи. В 8 – преоблечена и разкрасена – отново на автогарата, в маршрутката към Раднево. Вече почти три години изминавам този път, обикновено във вторник и четвъртък. Слизам в началото на града и вървя около два километра до психиатрията. Минавам край къщи с дворове, джавкащи [...]

Сряда, 18.08, Бива ли магьосник да удря майка по главата

19 август, 2010 от · 1 комментар

Мария Донева Нощем гледката към планината е особено красива, светлинките на селата насреща блещукат като украшения, а аз много обичам украшенията , както всяка сврака. Виждат се фаровете на колите и моторите, които пътуват за Грива, Кaрпи, Кастенари, Ливадиа… От терасата се вижда и новото гробище. Има един страхотен разказ на Ъпдайк, “Бива ли магьосник [...]

Вторник, 17.08., Книги и музика

18 август, 2010 от · 4 коментара

Мария Донева Харесвам гръцките букви. Те са като някакви ексцентрични и високомерни роднини, с които доста си приличаме, но все не можем да се разберем. Имат си украшения и завъртулки повече от санитарния минимум и се вижда отдалеч, че им липсва скромност. След няколко дни взиране в тях (списания, филми с надписи, крайпътни табели, книги, [...]

Понеделник, 16.08.

17 август, 2010 от · 4 коментара

Мария Донева Ти не знаеш как готви сестра ми! Това е най-вкусната и изобилна храна. Цели връзки магданоз, гладки плътни струи зехтин, големи хрускaщи глави лилав лук, един лимон, два лимона, шепа сол, босилек от двора, току-що откъснат домат, розов, семената донесени от България, чесън, лед, ледено бяло вино, миди… Жегата е ужасна, в 8 [...]