Public Republic Art Studio

Автор Магдалена Костова-Панайотова

„Близки непознати. Другият език или за езиците на другостта“ от Магдалена Костова-Панайотова

23 декември, 2014 от · Няма коментари

Атанаска Методиева е докторант по руска литература в Югозападен университет „Неофит Рилски”. Работи върху дисертационен труд, свързан с творчеството на руската авторка от началото на ХХ век Анна Баркова. Интересите й са свързани с съпоставителното изучаване на теченията в руската литература от ХХ век. За книгата: Рецензиите в по-голямата си част определят с тънък намек [...]

Вечността и още един ден

19 декември, 2014 от · 3 коментара

Магдалена Костова-Панайотова Photo: André Batista ++++ Пагода в анфас. Чинар в профил. Мраморният отпечатък на въздишката ми Слънцето отмерва.

Влак

29 юни, 2012 от · 1 комментар

Магдалена Костова-Панайотова Снимка: Caveman Chuck Cocker На дъщеря ми Поле и релси чак отвъд през хоризонта – патериците на оня облак, дето крета – там – та – там, та – там – та – там. И дете, което пита: “мамо, кой е хвърлил тези локви?” Майката уплашено се взира, локвите озъбено се хилят – [...]

Мъжествеността в огледалото на историята

17 август, 2011 от · 1 комментар

Магдалена Костова-Панайотова Милена Кирова “Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската Библия”, т. 1, изд. Сиела, 2011 Като изследовател чрез текстовете си проф. Милена Кирова непрекъснато предизвиква, разпитва, стреми се да пренапише повече или по-малко установени традиции и представи – за канона, за историята на националната литература и критика, за теорията на мита и конструиране [...]

Епитафии

7 юли, 2011 от · 2 коментара

Магдалена Костова – Панайотова Снимка: GollyGforce Не искам повече нито слънце, нито любов. Монохромна зима. Почивка за сетивата. В пет сутринта животът по-прост е, А любовта – по-груба и разбираема. Смъртта чака на прага. Когато си тръгваш, отначало дори не разбирам, че ме боли,

Кърши пръсти дървото

1 май, 2011 от · Няма коментари

Магдалена Костова Снимка: Lomo-Cam Кърши пръсти дървото. По лицето ми есен. Аз съм, просто троха, потомка на мишка. Но за да се опазиш, дръж ме точно в центъра на твоята тишина. Първата публикация на “Кърши пръсти дървото” е в Public Republic

Памет и истина в “руските” романи на Набоков

3 януари, 2011 от · Няма коментари

Магдалена Костова-Панайотова Докато оформях настоящия текст, в програмата ми направи впечатление заглавието на доклада на Сюзан Радстон: “Чия памет? Коя истина?” Питане, без което не може, защото миналото, което живее в спомените и придобива вид и форма в културната памет, е нещо съвсем различно от миналото, което изучават историците, например. “Хоризонтът на културната памет стига [...]

Пътят, който не води до храма – стихотворението “Маска” на Яворов

6 декември, 2010 от · Няма коментари

Магдалена Костова-Панайотова Най-повторителният учебникарски дискурс освен мотива за раздвоението, обикновено “чете” Яворовия лирически герой като разчленен човек, който не може да намери своя покой. Светът на този герой е свят на самотния разум, свят на отвъдността, в която съществува-несъществува човекът. Затворен в мрака на своя свят, той носи в себе си неутолимо страдание, разяждаща жажда [...]

Проф. Иван Мирчев: “Имам сериозни основания да застана зад интелигентността на младия българин”

1 ноември, 2010 от · 2 коментара

Интервю на Магдалена Костова с проф. д-р Иван Мирчев – ректор на Югозападния университет в Благоевград Проф. д-р Иван Мирчев е роден в Благоевград през 1955 г. Златен медалист на Националната хуманитарна гимназия “Св. св. Кирил и Методий”. Завършва специалност математика в СУ “Св. Климент Охридски”. Научните му интереси са в областта на дискретната математика, [...]

От сянката на историята

1 септември, 2010 от · Няма коментари

Магдалена КОСТОВА-ПАНАЙОТОВА На фона на добре разработените полета на литературната ни история, изследването на историята на българската литература, писана от жени, е област, която все още няма достатъчно традиции в България. Женското творчество като част от общите културни усилия на нацията, в различни теоретични текстове, които се стремят да обхванат едрите щрихи на културните процеси, [...]

Истории

21 август, 2010 от · 3 коментара

Магдалена Костова Photo: jtravism 1 Смъртта чака на прага… Трафарет, заплаха, надежда. Винаги съм се чудила дали за Онази с Косата може да е придобивка нашата вещност. Поовехтяла или съвсем вехта, ожулена и винаги ненаситна. Не обвивка, а нещо като сменена кожа… защото всички сме питони в някакъв смисъл, Гальовници, които имат нужда от прегръдката [...]

Образът на дома в две едноименни стихотворения “Дом” на Марина Цветаева

1 юли, 2010 от · 1 комментар

Магдалена Костова-Панайотова Разрушителният вихър на революцията и последвалите събития в Русия пораждат усещането на много поети за разпънатата родина, за страдащата земя и нейния исторически и родов дух. Драматизмът на събитията и променената позиция на “аза” – поражда, от една страна изострено усещане за “родно”, а от друга – криза в усещането за национална идентичност. [...]

Джобна енциклопедия на руския модернизъм

3 май, 2010 от · Няма коментари

доц. Магдалена Костова-Панайотова Руският модернизъм е сложно и противоречиво явление, което възниква в резултат от кризата на позитивизма, като част от духовното явление “сребърен век”. Той си поставя за задача да освободи изкуството от неговата политическа, социална, утилитарна функция, да свали от плещите му обучаващата, възпитаваща и просвещаваща роля, вменявана му векове наред.

Алиса

7 април, 2010 от · 7 коментара

Магдалена Костова-Панайотова Photo: moriza Беше последният й работен ден. Дълго време се бави преди да си тръгне, намираше си различни претексти. – Хайде, и пак да се виждаме. – каза й Деляна, новата й колежка, като си грабна чантата и хукна към двора, където след работа я чакаше едно черно рено. “Да се виждаме, само [...]

Класиката — слово и мълчание

16 януари, 2010 от · 1 комментар

Магдалена Костова-Панайотова Снимка: Камен Фердинандов Сред нещата, които ни помагат да разберем самите себе си, литературата и културата на своето време в една по-широка културна перспектива несъмнено са класическите текстове. Пастернак ги сравнява с “бележника на човечеството”, към който всяко поколение прибавя своите “черти и резки”.

До утре

18 юли, 2009 от · 2 коментара

Магдалена Костова-Панайотова Снимка: rent-a-moose на майка ми Когато затвори вратата след себе си, изпита облекчение. Докато бързаше по заледената улица към автобусната спирка, си мислеше колко хубаво би било денят да не свършва. – Купи бира на връщане. Никога нищо няма в тази къща! – чуваше недоволния му глас от дивана в хола, където се [...]

Трамвай “Желание”

6 юли, 2009 от · Няма коментари

Магдалена Костова-Панайотова Снимка: Vincent Boiteau “Soy loko por ti mi amor” – латиноритмите, които се носят от кабината на ватмана, направо ме дразнят. Как може да ги слушат тия сантиментални простотии? И без това днес ми е прекрасен ден. “Хубаво е, че се сети да ми се обадиш” – това прозвучава от твоята уста така, [...]

За понятието руски поетически авангард и неговите употреби

19 юни, 2009 от · Няма коментари

Магдалена Костова-Панайотова Снимка: jenny downing Съдбата на авангардното творчество по условие не е лека. Изкуството – експеримент, епатаж, игровото, шокиращо изкуство не е лицеприятно. То дразни, провокира, не разчита на катарзиса от четенето, оставя читателя тревожен и неудовлетворен. Нещо повече: то съхранява “авангардното си качество само дотогава, докато предизвиква активно неприемане” и в това е [...]

Шехерезада

19 май, 2009 от · 1 комментар

Магдалена Костова-Панайотова Снимка: pixelmaster-x * * * Колко пъти Тази приказка ти разказвам, Любими Чудовище Непознати човече. Не ти ли омръзна? Хайде да избягаме В някой друг живот, Където 1002-та нощ Никога не настъпва.

Палимпсестът — удоволственото слово

24 февруари, 2009 от · 2 коментара

Магдалена Костова-Панайотова Снимка: giuvax Човекът е такъв в своята споделеност. Във възможността да бъде себе си чрез някой друг, чрез вертикалния свят на културната памет. Чрез хоризонталния сглоб на чуждото тяло. Отпратката към чуждото слово по необходимост е отпратка към чуждото тяло. Доколкото нашата телесност винаги се отразява в словесния акт, удоволствието да пишеш думи [...]