Лидия Стайкова
Схрусках романчето на Амели Нотомб за закуска. Хрупкаво е като предните две “Изумление и трепет” и “Речник на личните имена”.
Моите уважения към Милан Кундера, но мечтая да пиша като Амели, а не като него. Нейните книги са от малкото, които запомням, Неговите са от тези, които никога не помня. Знам, че е стилно да [...]





