Public Republic Art Studio

Автор Krasimira_Zafirova

Всички предположения

18 юни, 2011 от · Няма коментари

Красимира Зафирова За книгата “Безсъние” на Йоздемир Индже в превод от турски език от Кадрие Джесур Човек може да си позволи да пропусне много неща; може да пропусне определящи политическите ходове събития, грамади от заблуди и даже може да си позволи да подмине „гроздовете на гнева”, но не и книга – не и разточително пестелива [...]

Провинции

13 юни, 2011 от · Няма коментари

Красимира Зафирова Снимка: Dan4th Неразборията от срещи и книги подхранва венецианските ми помисли за потъване в нещо напълно прозрачно и вместено в един откъснат от всичко прозорец, подобно сребърен гвоздей в костена дръжка. Понякога големите градове са само повод да се доближиш до някоя череша, толкова плътно, че да усетиш главозамайването на пчелите.

Утаявяне на днешното

9 юни, 2011 от · Няма коментари

Красимира Зафирова Снимка: katerha Какво е точно днешното, освен вулкана на кафето, голямото събуждане, комета от слепени сънища и прах космически. Останалото е история на дърводелството – годишни кръгове по масите, столове с подменени стави и пано със гроздове безвкусни… и сломени славеи.

Развенчаване на митове

4 юни, 2011 от · 1 комментар

Красимира Зафирова Снимка: colmiga Градът постепенно затъва в мъглата, само черквата се държи на гребена на хълма, придошъл отдавна, много преди Александровите фантазии и даже преди лееите бързоноги. Гмурват се в ниското зрели шишарки и, морски звезди сякаш, шават фарове на автомобили.

Желания

28 май, 2011 от · Няма коментари

Красимира Зафирова Снимка: SantaRosa OLD SKOOL Исках да снимам този залез, да го запечатам върху дланта си, заедно с дивите патици и острия клюн на зимата. Рибарят помахва със златната перка на търпеливото си очакване точно под залезната градина с диворастящи ябълки и славеева осминка, които подпалват хоризонта и обектива ми.

Полувиновни, Полуневинни Прочити

17 май, 2011 от · Няма коментари

Красимира Зафирова за “Приемът” на Любомир Милчев Dandy Потънала в „сумрак”, „подмолна” и „приглушена”, отказала се от „непотребния блясък” и без да се страхува да попадне в скучна „усредненост” или да заглъхне нейде из така грижливо поддържаните казионностти – това е „Приемът” (изд. Сиела” – 2010г) на Любомир Милчев. Книгата започва или по-точно, направо влиза [...]