Public Republic

Иван Райков

Снимка: stephcarter

Пиша, защото когато говоря, никой не ме слуша. Това е простата истина.

Вчера например, виждам една млада жена да седи на пейката срещу църквата. Ядеше кифла. Стори ми се интересна, затова я приближих, седнах до нея.

Заговорих я, но тя ме гледаше с недоумението си, явно и тя, както всички останали не разбираше, макар […]

Иван Райков

Снимка: Yves Lorson

Нещо е накарала бабата да застане на прозореца и да се замисли за нещо непонятно за внучката й, която […]

Иван Райков

Снимка: Solar Ikon

Някой влиза в таксито.

- Карай до катедралата.

Веднага тръгва, няма смисъл да пита “Коя катедрала”, тъй като в града е една- единствена. Поглежда го, както поглежда всеки свой клиент. За секунда зяпва огледалото за задно виждане и после връща вниманието си на пътя. Развил е това си умение - да преценява […]

Иван Райков

Снимка: Cry me a river Productions

- Идеята е, че никой не може да те промени - каза му отражението. - Могат само да ти влияят и чрез това им влияние да те накарат сам да се промениш.

- Тоест те могат да ме променят.

Иван Райков

Снимка: sugar CelineM

Емилия е седнала на пода в детската стая. Около нея има детско легло, бюро, един кош с играчки, а в ъгъла, също като нея е седнал голям плюшен мечок. Би следвало всичко това да е по две, мисли си тя. По две, защото две ги роди, еднояйчни близнаци. Първият се казва Краси, […]

Иван Райков

Снимка: Proverbs 31:10

Като малка обичаше да бъде красива.

Сега, когато беше стара, не беше. Всъщност беше, но по един по-особен начин, който обикновените хора не разбираха. Накратко, за повечето хора в града беше грозна. Ама не беше. Беше си красива…

Иван Райков

Снимка: Broken Haiku

Минута и две секунди след полунощ котката на госпожа Илиева от третия етаж скaча от перваза на прозореца. Противно на очакванията не оцелява, тъй като точно миг преди краката й да се докоснат до асфалта, автомобил я блъска и праща на двайсетина метра, където се размазва точно на щанда за зеленчуци.

Иван Райков

Снимка: trazomfreak

Тютюнът в лулата тлее.

Мрази факта, че всичко му се случва точно сега, че трябва да се сблъска с тия гадости когато е сам. Как го унижават, как го принуждават да следва норма подир норма, пак унижение и накрая какво? Чуждо удовлетворение. За какво? За нечие пак чуждо успокоение.

Снимка: c-reel.com

- Какво би си помислил, ако те помоля да се съблечеш?
- Сега ли?
- Да. Съблечи се, искам да те видя гол.
- Какво бих си помислил… Бих си помислил, че си влюбен в мен и искаш да правим любов. Бих си помислил, че си някакъв перверзник, който търси чукане. Бих помислил, че си луд. Бих […]

Снимка: Christiane Michaud

Когато една птица бъде наранена, тя се скрива в мъглата.

Знаеш ли кое е изумително - това, да имаш всичко, от което човек се нуждае и точно тогава да го зарежеш, защото предпочиташ да го нямаш и да копнееш за него, отколкото да го имаш без дори да съзнаваш, да, приятно е да страдаш, […]

Снимка: tanakawho

Бавно гаснеше залезът…
И пустота цареше наоколо.

Именно затова градинарят разкопаваше земята, за да й подари живот. На няколко метра от него магарето му дъвчеше разни плевели, вероятно единствената зеленина, която се бе родила от тая земя.