Public Republic Art Studio

Автор Ivan Raykov

Антихрист на плажа

12 август, 2010 от · 2 коментара

Иван Райков Photo: s.thornton За Мила. Разбирайки, че никога не е правил разлика между нещата, които иска, и нещата, от които се нуждае, дърводелецът се изхрачи на пясъка. Беше сам на плажа, крепеше нощта на раменете си, гледаше огъня, който изгаряше очите му, и благодареше на Бога, че най-сетне бе избягал. Бе избягал от града, [...]

Балконът на Габриела

3 юни, 2009 от · Няма коментари

Иван Райков Снимка: glitter feet Видях за първи път Габриела, когато бях на шестнайсет. Видях за първи път Габриела, докато пушех на балкона и гледах мрака. Габриела не беше срамежлива. Вечер след вечер виждах как тя съблича дрехите си в своята мизерна спалня, сетне се напъхваше в голямата тениска, вероятно пожълтяла, ала от далечината ми [...]

Владо

29 май, 2009 от · Няма коментари

Иван Райков Снимка: *MarySouL* Спомням си как като дете играехме с Владо на двора на баба ми. Така наречената му леля, която всъщност беше леля на майка му, живееше в апартамента на втория етаж от блока. В този двор не растеше нищо. Нямаше пръст, имаше прах, пепел. Пепел, част от която ние отнясяхме в домовете [...]

Дарбата на господин Галев

17 февруари, 2009 от · Няма коментари

Иван Райков Photo: greenbroke „Уважаеми господин Галев, Не ви се представих. Името ми е Виктор Георгиев и съм водещ на предаването „Опера за всички” по радио „Теди” и ще се радвам да присъствате на утрешното прослушване от 11 часа в сградата на Варненската опера. Мисля, че изпълнението на арията, която прослушах вчера, ще бъде достатъчно [...]

Дакелите не умират

13 октомври, 2008 от · Няма коментари

Иван Райков Снимка: francescominucci Когато бях малък, мечтаех да имам дакел. Мечтаех също да стана ветеринарен лекар. Харесваше ми. Харесваше ми също да излизам на балкона и да гледам старата къща с малкия двор, където старица поливаше цветните храсти.

Цена: 2 лв

15 юни, 2008 от · 2 коментара

Иван Райков Снимка: stephcarter Пиша, защото когато говоря, никой не ме слуша. Това е простата истина. Вчера например, виждам една млада жена да седи на пейката срещу църквата. Ядеше кифла. Стори ми се интересна, затова я приближих, седнах до нея. Заговорих я, но тя ме гледаше с недоумението си, явно и тя, както всички останали [...]

Недостатъците на Рая

28 май, 2008 от · Няма коментари

Иван Райков Снимка: Yves Lorson Нещо е накарала бабата да застане на прозореца и да се замисли за нещо непонятно за внучката й, която любопитно я наблюдава, след което връща вниманието си към компютърната игра. Tокът спира. Момичето се ядосва, удря по клавиатурата: – Мамка му! Бабата не обръща внимание, това което се случва навън [...]

Отсреща винаги стои непознат

10 май, 2008 от · 2 коментара

Иван Райков Снимка: Cry me a river Productions – Идеята е, че никой не може да те промени – каза му отражението. – Могат само да ти влияят и чрез това им влияние да те накарат сам да се промениш. – Тоест те могат да ме променят.

Без крака

3 май, 2008 от · 1 комментар

Иван Райков Снимка: sugar CelineM Емилия е седнала на пода в детската стая. Около нея има детско легло, бюро, един кош с играчки, а в ъгъла, също като нея е седнал голям плюшен мечок. Би следвало всичко това да е по две, мисли си тя. По две, защото две ги роди, еднояйчни близнаци. Първият се [...]

Някакво си дете

20 април, 2008 от · 1 комментар

Иван Райков Снимка: Proverbs 31:10 Като малка обичаше да бъде красива. Сега, когато беше стара, не беше. Всъщност беше, но по един по-особен начин, който обикновените хора не разбираха. Накратко, за повечето хора в града беше грозна. Ама не беше. Беше си красива…

Рамките

7 април, 2008 от · 3 коментара

Иван Райков Снимка: Broken Haiku Минута и две секунди след полунощ котката на госпожа Илиева от третия етаж скaча от перваза на прозореца. Противно на очакванията не оцелява, тъй като точно миг преди краката й да се докоснат до асфалта, автомобил я блъска и праща на двайсетина метра, където се размазва точно на щанда за [...]

Малките

1 април, 2008 от · 2 коментара

Иван Райков Снимка: trazomfreak Тютюнът в лулата тлее. Мрази факта, че всичко му се случва точно сега, че трябва да се сблъска с тия гадости когато е сам. Как го унижават, как го принуждават да следва норма подир норма, пак унижение и накрая какво? Чуждо удовлетворение. За какво? За нечие пак чуждо успокоение.

Знам какво си. А аз какво съм?

23 март, 2008 от · 1 комментар

Снимка: c-reel.com – Какво би си помислил, ако те помоля да се съблечеш? – Сега ли? – Да. Съблечи се, искам да те видя гол. – Какво бих си помислил… Бих си помислил, че си влюбен в мен и искаш да правим любов. Бих си помислил, че си някакъв перверзник, който търси чукане. Бих помислил, [...]

Птиците в мъглата

6 март, 2008 от · 4 коментара

Снимка: Christiane Michaud Когато една птица бъде наранена, тя се скрива в мъглата. Знаеш ли кое е изумително – това, да имаш всичко, от което човек се нуждае и точно тогава да го зарежеш, защото предпочиташ да го нямаш и да копнееш за него, отколкото да го имаш без дори да съзнаваш, да, приятно е [...]

В пустинята

20 февруари, 2008 от · 2 коментара

Снимка: tanakawho Бавно гаснеше залезът… И пустота цареше наоколо. Именно затова градинарят разкопаваше земята, за да й подари живот. На няколко метра от него магарето му дъвчеше разни плевели, вероятно единствената зеленина, която се бе родила от тая земя.