Ина Иванова
Снимка: mikesalibaphoto
Случи се точно по време на обедната почивка, в най-сънливия, предсказуем и равен час. Тъкмо отгризваше от вечния сандвич с бекон и горчица, когато познат силует бодна периферното му зрение и го накара да скочи с малко тромаво, неоттренирано движение от стола.
Ина Иванова
Снимка: Valentin.Ottone
Тя получи писмо. Забутано в дебрите на пощенската ѝ кутия, между рекламни листовки, сметки за електричество, вече платени, фактури за мобилен телефон и безплатни гайдове за кината, заведенията и фитнес-салоните. Проверява електронната си поща няколко пъти дневно.
Интервю на Ина Иванова с художника Иван Краевски
Разговарях с Иван Краевски по време на общата му изложба със скулптора Веселин Ламбрев в пловдивската галерия “Жорж Папазов”. Наоколо ни бяха платна, на които взаимно се оглеждаха Венеция, Залцбург, Търново и пейзажи от Полша. И всички излъчваха мека, носталгична светлина.
Иван Краевски е роден през 1943 г. [...]
Ина Иванова
Photo: kaichanvong
Да си плочкаджия на пълен работен ден не е кой знай к’во, освен когато някой реши да си смени теракота. Тогава си важен и поставяш условията. Кой слага тротоарните плочки обаче, за Бригадира е все тая. Всички сме общи работници, плочкаджии се наричаме само между нас си.
Бригадирът е шеф, бирник и съдия. [...]
Ина Иванова
Снимка: glitter feet
Такава луна се е изцъклила – голяма и мокра, нищо чудно, че не може да се спи. Дори този мирис на дъжд и зелено не ми действа успокояващо. Нито тихото мъркане на котето, нито пухкавата топлина на телцето му. Как доверчиво се е отпуснало върху възглавницата, милото.
Ама какво е виновна луната, че [...]
Ина Иванова
Снимка: BigTallGuy
Да отглеждаш коте е като да отглеждаш себе си. Трудно се свиква с някой, който не пада по гръб. После бавно проглеждаш зад здрача на миналото и си казваш, че човек има най-малко единайсет живота, а котката – едва седем.
Поне 10 вече си проиграла – падането от люлката; болезнения шемет на първото влюбване; [...]
Интервю на Ина Иванова с Тодор Трагмар
Докато си говорим с Тодор Трагмар и сме някъде в ничията земя около вземането на интервю, той с характерната си скромност отказва да акцентира върху себе си. Казва, че опитва да се развива. Че конкуренцията в Лондон е страховита, но това не го плаши, само го стимулира да се [...]
Ина Иванова
Снимка: Cia de Foto
Неделя сутрин, ден след като е счупил онази любов, си забранява лятото, мидичките му, небето, с всичките му там луни, дъжда, който не, не е сълзи, както се пее в една възстаричка песен, вълнувала майка му.
У дома, сред прах, драцени, хляб, вода и непроницаеми стъкла, му става непоносимо. [...]
Ина Иванова
Снимка: ifraud
Асансьорът мажорно скърца някъде в недрата на блока. Тя разпознава този звук и в съня си – изкачване. Обикновено го чуваше само, когато очаква някого. Но днес просто е друго – днес е Голямото Опразване на Малкия Апартамент.
Напускаше го, заедно с миризмата му на латекс, прах, дърво и синтетика, кафе сутрин и [...]
Ина Иванова
Снимка: E|…|
Ходеше на фитнес ден след ден, с мълчаливото упорство на петнадесетте си години. Беше решил за една лятна ваканция да промени тялото си, да извае обемите му така, както тренираше ръката и окото си в Художествената гимназия. От привидния хаос на момчешките си пропорции пожела да изведе гъвкав, жилав порядък, анатомически точно копие [...]
Ина Иванова
Снимка: Kevin N. Murphy
Беше в онази колеблива пост-любовна фаза, когато светът губи ясните си очертания и има нощи, в които предпочиташ да живееш на автопилот. И някак внезапно се озова на онази улица.
Посред нощ, веднага след подлеза, той бързаше, зиморничаво пъхнал ръце в джобовете, с щръкнали от студа рамене. Обичаше да се прибира [...]
Ина Иванова
Снимка: Dia™
Съвсем друг е моят град тази вечер. От височината на колата улиците изглеждат избелели, а витрините – достъпни. Профучаваме покрай прозорци, които знаех наизуст и хора, които никога не съм виждала. Градчето се смалява още повече, просто се свива под залезната светлина и дупките по тротоарите зейват като почупени зъби. Чакам тъмното.
Искам [...]