Public Republic

Снимка: studio.es
Да беше цвете – да те откъсна.
Да беше болка – да те лекувам.

Снимка: Aemaeth
Ако трябва пак да обичам, сигурно бих се замислил. Не защото не мога или не искам, просто, защото тя ще бъде друга.

Когато човек си търси празник, го обвиняват в недобросъвестен прочит на историята. Обикновено питат за фактите, за архивите, които е преровил, и за научния ръководител.

Старото ми вино свърши.
Стара обич ме теши.
Но без вино ще закърша,
стара обич ще горчи.

Снимка: Aemaeth
След толкова много празници човек се изпразва от съдържание.
Празнувах. Наситих се. Обърках се. Изморих се. Препих. Обичах. Ядосвах се. Карах се. Радвах се. Намразих се. Охарчих се. Усмихвах се. И си нося последствията…

Снимка: idealterna
Защо се връщаме по-рано, отколкото трябва?
Защо спираме по-късно?
Защо утрото идва навреме?
А нощта ни изненадва?
Всяка утрин се събуждам с очакване за минало. Търся през деня настоящето и заспивам с мисъл за бъдещето. Почти съм убеден, че няма кой да ми повярва за това, което правя. Учудвам се на себе си, че издържам. Да обяснявам, не [...]

Снимка: Aemaeth
Кога разбрах, че те обичам?
Усетих устните ти вместо сън.
По тялото ти плахо сричам.
Добре, че не останах вън.

Приличаш ми на фея снежна
от приказка на любовта.
През лятото те търся вечно,
но идваш само със снега.
Приличаш ми на лятна вечер
от филм един за любовта.
След есенния дъжд далечен
разбрах: Отново си дошла!
Приличаш ми на бяла пролет
в градините на любовта.
Отлиташ с утринния полет
и се прибираш късно вечерта.
Приличаш ми на късна есен
от стар албум на любовта.
Усещам зимната ти [...]

Снимка: g. mcq
От вятъра ще те поискам -
дано стихията му спре.
И от звездите ще те искам -
дано те слънцето даде.

Снимка: Aemaeth
Безумен, остарял, среднощен,
красив, разбиращ, даже лош.
Аз знам какво ми трябва още -
една несвършваща любов.

Снимка: tanakawho
Искам самотата да прегърна,
за да стане капчица любов.
После пак ще ви я върна -
и за друга съм готов.

Снимка: bitzcelt
По пътеката на спомените някой крачи.
И тихо къса жълтите листа.
Цветята ронят сънени клепачи,
и си приказват пак за любовта.
В градината на спомените някой плаче.
И душата си разхлажда със сълзи.
Лятото изгонено далече крачи,
а есента го мъмри със очи.
В къщата на спомените някой влиза.
И пак разбърква всичко със ръка.
Една безумна младост се изнизва
в очакване на зимната игра.
В [...]

Снимка: LaraJade
Когато ветровете гонят облаците, е по-малко вероятно да завали дъжд. Но вятърът може да издуха мислите.

Снимка: Dessislava Slavova
И тази есен всичко се повтаря -
край мен се рони любовта,
посипва ме със ласки и отваря
с безшумни стъпки моята врата.

Снимка: David Ramage
Може ли да те обичам всяка вечер,
когато над нас се целуват звездите,
когато даже птиците далечни
за почивка тихо скланят си главите?

На теб

Снимки: Platinatore
Обичам есента, когато нощем
звездите галят с млечна светлина,
когато след раздялата ни още
по устните усещам топлина.

Снимка: BigBlonde
Есента от бързане приседна
на малкия прозорец у дома.
И аз безизразно погледнах
как остарява бавно сутринта.

Снимка: Aemaeth
Годините събирам във душата си,
душата си в годините разпръсвам.
След работа се скривам зад вратата си,
а после в спомени възкръсвам…
А сутрин уморен от вечер -
любов, жени, деца и къща -
по-сладко сякаш става вече
и бързам пак да се завръщам…
Приятели, любовници и служба.
Любима, ядове, деца, живот.
Уж всичко си е толкоз просто,
А все остава някакъв въпрос.
Защо годините останаха [...]

Снимка: Aemaeth
От обич побелях, от друга - мръзна.
От болка остарях, а друга - връзвам.

Снимка: Aemaeth
Невъзмутимо плаче тишината.
Мълчат сълзите. Времето мълчи.
Какво в живота е безплатно?
И обич няма без пари.