Public Republic Art Studio

Автор Надя Стефано

стандартно

9 януари, 2015 от · Няма коментари

Надя Стефано Photo: Luca Fazzolari рано или късно /син/тактичните конструкции натежават всичко се превръща в клише и любовта и болката

по пътя /през/

5 декември, 2014 от · 1 комментар

Надя Стефано Снимка: Nikos Koutoulas в онзи край където сгушвам последните листа преди да са се превърнали в хербарии преди първия студен дъжд преди да сътворя нови думи с които да обличам самотата на снега ще ти позволя да влезеш на пръсти

по пътя /през/

7 ноември, 2014 от · Няма коментари

Надя Стефано Photo:Tangent~Artifact, here sometimes в онзи край където сгушвам последните листа преди да са се превърнали в хербарии преди първия студен дъжд

хаотично/ст/

28 октомври, 2014 от · Няма коментари

Надя Стефано Photo: Alexander Steinhof тази сегашност пълна от /не/раздаване повлича необяснимото за което /все/ нямам/е/ думи и онзи въпрос става по-личен „кога ще /се/ обичаме?”   /първа публикация/

samba noir между два сезона

4 юли, 2014 от · Няма коментари

Надя Стефано Photo: martinak15 защото познавам пътищата в които не си ме намирал самотния дим на цигарите изпушени в полунощ между онзи момент преди да застреляш тишината и обесиш думите на някоя жица с високо напрежение и влажен въздух толкова добре ме познаваш че предпочиташ да се влюбиш единствено в лудия ми смях и незавършените [...]

имам

22 юни, 2014 от · 1 комментар

Надя Стефано Снимка: katieblench имам гърбица от заобиколени пространства докато (все още) в числото на годините ми (отпред) нямаше тройка имам две малки линии на челото следствие от косите развени по запустели плажове

разграждане (след дъжд)

9 юни, 2014 от · Няма коментари

Надя Стефано Photo: martinak15 „нямаме пари скъпа, но имаме дъжд” Ч. Буковски когато и дъждът свърши (защото всичко свършва, Фернандо) дръпни завесите извади онзи грамофон купен с последните пари

изтръгване (на корени)

14 април, 2014 от · Няма коментари

Надя Стефано Photo: martinak15 искам да е бяло толкова бяло че да залича кръвта но не онази във вените а онази която плюех всеки път виждайки луната нарязана а слънцето не идваше и не идваше

ентропия

25 март, 2014 от · Няма коментари

Надя Стефано Снимка: Sabrina Jelken никога няма да разбера играта на времето сценария който пише в движение ръцете му само усмивката ще запомня и тъгата по края на думите: “ти гониш”    

граница

14 март, 2014 от · Няма коментари

Надя Стефано Photo: Ed S. Johovac “Също така летях нощем. За да не бъда видяна. Защото, ако ме видят, ще ме свалят.” Ан Секстън най-много се страхувам от пътища равни дълги с безброй знаци пътища които никога не можеш да объркаш пътища водещи там за където си тръгнал и докато вървиш колената се сливат с [...]

пясък по клепачите

2 март, 2014 от · Няма коментари

Надя Стефано Photo: Ed S. Johovac можеш ли да разкажеш на морето за мен тишината с която завивам мислите си по него пръстите рисуващи самотен сал в очите на изгрева вината с която се научих да оцелявам броейки на ум изоставените си котви пристанищата в които поръчвах бутилка ром и препусках сред отчаяните крясъци на [...]

веднъж

18 февруари, 2014 от · 1 комментар

Надя Стефано Photo: Roberto Milloch по време на едно голямо пълнолуние преглътнал страхове изхвърлил ризите си и мисълта за утре попита ме “кога се случва любовта” “веднъж” отвърнах аз “другото е опит за поправка”

Две точки, звезда. Enter…

27 август, 2013 от · 3 коментара

Надя Стефано Снимка: Angel Corral Arias Първото нещо след кацането на самолета е въздишка на облекчение, следващото – да си включиш телефона. Нямам време за скайп, натискам бутон „Бързо набиране”. ”Ало, във Виена съм. Имам 50 минути, за да хвана следващия полет” ”А аз един час разлика от теб и…” ”Стига, скоро ще са повече”… [...]

my only…

10 август, 2013 от · Няма коментари

Надя Стефано Снимка: -Jeffrey- те са единствената тишина, която ме познава единственото пространство, което мога да преместя те са онези, които рисуват по мен когато мълча онези, които ме държат будна които ме разбират онези, на които се доверявам те са обиколка на чувства по екватора на сърцето там където е най-топло – някога, някога [...]

Лудостта (се измерва в мигове) по скалата на Адреналина

21 юни, 2013 от · Няма коментари

Надя Стефано Снимка: Moyan_Brenn “…защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот…” Дж. Керуак ..и позволих да развърже очите ръцете устата да рови из дивите мисли да къса котви да избутва подсъзнателни изкушения защото не вярвам в изкуствено дишане прераждане безплатни удоволствия аспирин и общуване с наложен платеж

Самоиронично

15 април, 2013 от · Няма коментари

Надя Стефано Снимка: Raphael Goetter една капачка от една бира изпита по поръчка някъде във времето в един, по съвпадение, много правилен ден може да пропътува хиляди километри една кръгла, кръгла капачка може да покаже, че дух не се затваря в бутилка в кутия, в 24 каратов диамант, в бял стих или в което и [...]

Утре е онази част от днес

31 март, 2013 от · Няма коментари

Надя Стефано Снимка: Jinx! Казваш ми: „Остави думите за после, сега ще правим спомени”. Говориш отвлечени неща докато се доближаваш до хоризонта ми. Умът ми току-що е залязъл между дланите ти, мислите ми са луна засенчила всяка капка благоприличие.

endless love

14 март, 2013 от · 26 коментара

Надя Стефано Снимка: Tecfan някои неща нямат край някои пътища никога не свършват някои думи никога не стигат докато се отдалечавам измълчавам тежестта на думите водещи към теб притеглям пръстите им към устните си и шепна наум ‘не съществувате, не съществуваш, не сме се случили, не съм, не си, не…’ някой някъде обримчва любовта с [...]

неделя, 6 май 2012

7 май, 2012 от · Няма коментари

Надя Стефано По периферията, между От две години насам, през май, имам ден в който … ми се струва че светът има край и той е точно толкова близо колкото и върха на шапката ми мога да протегна ръка внимателно защото не искам да пропъждам птиците

събота, 5 май 2012

6 май, 2012 от · Няма коментари

Надя Стефано Люлка Днес съм котка в скута на една топла, слънчева, ленива събота. Премрежвам очи от сладкото усещане за липса на планове. Днес по метода на елимирането стигам до онова, с което да пълня минутите на втория си почивен ден. Правя огромна кана кафе, гофрети, изваждам най-големия буркан с шоколад, после приготвям пиле с [...]