Public Republic

Валентин Дишев

Снимка: liss_mcbovzla
1.
Намразих бялото - ми каза рибата.
Намразих пяната под водопадите,
тъй трудно е, когато падат думите,
води и залези. И е така болезнено
във разреденото присъствие; това
приплъзване нагоре, последвано
от хрип на сриване; така безлична
е посоката, а погледът - тъй сляп
от равноденствия. Ах, бялото как
мразя - каза рибата, когато тръгвах.
Не знам дали прочете по гърба ми,
че пяната е [...]

Валентин Дишев

Снимка: Ferran.
1.
Звънтящите полета на звука са сухи —
по-сухи от молитвените устни
невкусили очаквания отговор,
по-сухи от прегърбените якове
тропосали лицето на поднебието
с печалните остатъци от себе си
(и вечно има, има някой, претоплящ
дните си със тях).
Звънтящите полета на звука са ниски —
по-ниски от чело молитвено
разказващо се в бръчките на камък,
по-ниски от прихлупените траектории
на лястовици във преследване на плячка
(и [...]

Валентин Дишев, Левена Филчева

Снимка: rent-a-moose
Бяло
(роман в 12 солилога и две линии)
Линия:
Светът е ехо. Разстоянието – изчакване. Другите – полъх, който – на пръсти – те заобикаля. Върхът на бастунчето – съдният език. То е бяло.
Той:
Беше се родил невиждащ. Всички се раждаме така. После някои срещат любовта [...]

Валентин Дишев

Снимка: franco.a
Турнето “С радио на път” на Форум за литература и хора, Национален литературен фестивал, Тримесечник за литература “Глоси” и издателство “АРС”, Благоевград, посветено на 35-годишнината от създаването на програма “Радио Благоевград” на БНР, продължава.

Снимка: Todd Baker
****
Ще бръкна във окото
на мълчанието.
Някъде ще глъхне
ек от лист отронен.

Валентин Дишев

Снимка: Jsome1
Искам да ви разкажа, за нещо, което се случва. Само, моля ви, не питайте “Какво се случва?”. Опитайте го, вкусете, оставете да отзвучи…
Всичко започна на 15. 07. 2008 г. Нели Добринова публикува стихотворение (”Такигино”), което ми припомни за значението на естетиката “юген” в театъра “но”. От този спомен пък се роди първото двустишие [...]

Валентин Дишев

Снимка: Jasmic
Съблечените летни дрехи завиха
корените на дърветата. Присвити
някъде в дълбокото и летни думи,
новите ми лудости, и глуми нови
яростно почесваха отлюспващите
се остатъци от слънцето на юли.

Валентин Дишев

Снимка: Marianne Perdomo
Искам да ви разкажа за нещо, което се случва. Само, моля ви, не питайте “Какво се случва?”. Опитайте го, вкусете, оставете да отзвучи…
Всичко започна на 15. 07. 2008 г. Нели Добринова публикува стихотворение (”Такигино”), което ми припомни за значението на естетиката “юген” в театъра “но”. От този спомен пък се роди [...]

Валентин Дишев

Снимка: Kristin Sig
Трите текста, които ще предложа на вниманието ви, са толкова различни от всичко, което съм писал, че едва ли някога ще се появят в някоя от книгите ми… Но ми се струва допустимо да ги покажа тук - защото ми изглежда възможно Public Republic да не е витрина, а и лаборатория.
Е, [...]

Валентин Дишев

Снимка: Yves Lorson
1.
И не във
крясъка
е силата -
край мене ромони реката.

Репортаж на Форум за литература и хора “Глоси”
Празничните споделяния започнаха на 30 май в Галерия “Владимир Димитров - Майстора” в Кюстендил с церемонията по връчването на наградите на Втория национален литературен конкурс за поезия “Биньо Иванов”’2008. В конкурса взеха участие 248 творци от страната, представили 744 стихотворения. Жури с председател Константин Павлов и членове Константин [...]