От поредицата “Дъжд”
Снимка: suika 2008
И тя беше паднала на коленете си…
плачеше и ровеше с уморените си и набръчкани ръце.
И търсеше животa си в пръстта,
а от очите й падаха още стъкла натрошени.
Те падаха в пръстта и тя нарязваше ръцете си.
…
Погледна нагоре и видя един силует,
той не й съчувстваше,
а я гледаше внимателно и мълчеше.
Той призоваваше слънцето,
а вечер [...]
Валеше… Валеше някъде там, в Родопите…
Дъждът сякаш падаше забавено. Пеперудите, които прелитаха преди час, сега сякаш бяха се изпарили заедно с летните слънчеви лъчи. Сега беше дъждът… и не само навън - сега беше дъждът в душата на някого.
Тя стоеше седнала на стол, не слушаше никого, не виждаше нищо, а само усещаше толкова силно отсъствие, [...]
© 2006-2008 PUBLIC-REPUBLIC.COM
