Public Republic

Стефан Кръстев

Снимка: LaraJade
Има музика, която съблича порите, която ги гали с ноти, разтваря ги и пренарежда плът в различно състояние на духа. Която разкъсва морални норми като дрехи, която усилва градуса на питието, което в случая е само оправдание за непознатото поведение на изкусения или изкусения от дяволската музика.

Вместо пожелание за абитуриентската вечер

Снимка: g. mcq
Всяка година се сбогувам с част от себе си. Работа беше в началото, работа като всяка друга. Твърде ангажираща и психически натоварваща. Често обаче в нея откривах утеха. Няма да отговоря на въпросите „защо се раждаме, къде отиваме, защо го има”, няма да отговоря на въпросите, просто го правя. [...]

Снимка: joshstaiger
Свободното работно място беше обявено в бюрото по труда. Не исках да ми прекратят регистрацията, затова приех. Видя ми се странно, наистина, но какво ли не става днес. Служителката любезно ми обясни: Ще бъда упълномощен от състоятелен гражданин, осъден по настоящите закони, да излежа вместо него годините в затвора. Срещу покупко-продажбата на свободата ми [...]

Дали ще дойде ден, когато ще спрем да наричаме слънцето: слънце?
Дали ще дойде ден, когато ще престанем мама да наричаме: мама?
Дали ще дойде ден, в който внуци ще ни питат как сме казвали на синьото и червеното, на зеленото и на оранжевото и ще ровим дълго в паметта, ще е някъде около езика ни, ще [...]

Размисли, свързани със завършване на училище

Снимка: Aemaeth
Животът е срещи и раздели. Смяна на начините си, непрестанен растеж, а в това е величието му, но в това е и болката от загубата, която се научаваме да понасяме. Която не понасяме, бавно претръпваме, докато накрая престанем да я чувстваме. Не съм носталгична натура. Винаги съм се разделял [...]

Стефан Кръстев

Снимка: Lna
За истината даваме живота си, готови сме да го изгубим, а за научаването й живеем, към изясняването й се стремим. Гоним социални върхове, привидно от суета, от желание за недосегаемост, но често е, защото от върха е по-добър изгледът, по-широка панорамата и се надяваме да узнаем повече.

Стефан Кръстев

Снимка: Simon Pais-Thomas
Необходимост на тялото ли е или е изкуство, което използва тялото и усещанията му като инструмент и материал; изкуство преди и след всички останали, техен синтез, с черти на всяко едно; изкуство толкова близко до естеството, че не винаги съзнаваме кога го правим. Заложен талант у всекиго за създаване на красота, която [...]

Покана за премиера на “Еротично по коприна” в София

Снимка: g. mcq
Когато думите ми толкова са узрявали, че са се отронвали, без да имам власт над тях, търкулвали са се по гръдта или гръбнака й, по хълбоците и скута й, пръскали са се и е потичал от тях сладостен сок по настръхналата й кожа.

Стефан Кръстев

Помним още лозунги от рода: “Всяка кокошка - ударник”
Смеем им се, разказваме ги като вицове, а нови смешки пред очите ни. Кога ни разсмиват, кога ни дразнят. Кога ги забелязваме, кога не. Няколко не мога да не споделя:
“Не сте сами!” - значка между циците на свръхнадарена тийнейджърка.
“Добре дошли в Европейския съюз” - [...]

Стефан Кръстев

Снимка: g. mcq
Той е на вратата. В очите му препускат четирите конника на апокалипсиса. Тресе се. Има нещо идиотско в изражението му, има нещо психопатично. В този момент се върти с бясна скорост рулетка. Хазартен миг на живот и смърт. Цял е в изскочили вени. Сменя няколко цвята. Тя е в семейното легло с [...]

Стефан Кръстев

Снимка: indoloony
Има жени, за които любовта е народна носия, ваяние на непреходното начало. Материя върху плътта им, без която гола и уязвима би била душата им.

Стефан Кръстев

Снимка: indoloony
Тя: Влизам за кратко в скайп, искам да си изясним…
Той: Така ме зарадва…
Тя: Не бързай да се радваш! Казах, искам да си изясним нещата между нас. И спирам, дотук!
Той: Буквите искрят като очите ти…
Тя: Глупаво, любовнико. Глупаво.
Той: Пръскат се от гняв. Виждам искрите, кълна ти се.
Тя: Ще прекъсна.
Той: Ще си мисля за теб.
Тя: [...]

Стефан Кръстев

Снимка: iessi
Веднъж спаси един странник от смърт и той му разказа за неотбелязаната на картите планина, която водеше към небесата.
Не тези небеса, които познаваме, а истинските, които не виждаме. В тези, в които е зарядът на промисъла и време не тече.
В тях може да се лети, може и да се плува, а също [...]

Стефан Кръстев

Снимка: mark sebastian
Беше я рисувал по корите на дърветата и върху пясък я беше рисувал. Извайвал я от бронз и от кал. С масло, в хиляди образa я беше търсил. Извайвал я с милувки върху жени, които припознаваше с нея.

Стефан Кръстев

Снимка: zuan
Събирал съм ги мимоходом. С годините. Пътувайки и срещайки я, губейки я и измисляйки я, отричайки я и печелейки я, прегръщайки я, дишайки я, наранявайки я.

Стефан Кръстев

Снимка: g. mcq
Това е моя изповед и не съвсем моя. Това е изповед на мое състояние, което е и състояние на много още и може би е и твое състояние, и тези думички са толкова мои, колкото и твои, и са набъбнали в теб миг преди да бъдат изречени, а аз просто ги изрекох [...]

Стефан Кръстев

Снимка: g. mcq
Толкова дълго не разговаряше с него, а други нямаше около нея, и толкова дълго не разтваряше устни да го целуне, нито той търсеше устните й за целувка, толкова дълго не му правеше впечатление мълчанието й, че накрая устните й изчезнаха.

Снимка: g. mcq
Тези дни чух от една приятелка да казва: “По-добре той да спи с друга и да си мисли за мен, отколкото да спи с мен и да си мисли за друга.”

Снимка: Echo9er
Житейски урок е и да се научиш да забравяш житейски уроци.

Стефан Кръстев

Снимка: g. mcq
- Искаш ли я? – посочи я, русата, облегнатата на бара.
Не, не беше проститутка. Жена със стил, дори малко затворена изглеждаше. Тъга се четеше по лицето й. За секунди видях изражението й отблизо. Очите ни се срещнаха. Кратък диалог с усмивки, забравен след мигове и от двамата. После седнах, той се приближи [...]