Public Republic Art Studio

Автор B. Apostolova

През кризата

14 септември, 2010 от · Няма коментари

Божана Апостолова Photo: Megyarsh Като в прикачен файл разчитам знаците на безбожното ти ежедневие. Утрото разколебано се стича към дъното на мъката ти:

Стихотворение за двама

22 август, 2010 от · 7 коментара

Божана Апостолова Photo: prudencebrown121 Ще си тръгнеш, знам, ще си заминеш. Ще напуснеш светлия ни храм, който ти гради с вода и глина, както се гради гнездо. Без грам страх, че буря ще го разруши или пък врабец ще легне в него.

Бабииии!…

24 май, 2010 от · Няма коментари

Божана Апостолова Photo: Gustty На Божана Втора Ти слезе в ухото на утрото като истинско Божие чудо. И потърси съвсем безсъзнателно обичта ми, под камък обрасла. Засия.

Смъртта ме чака

11 май, 2010 от · Няма коментари

Божана Апостолова Photo: krystynana Расте на плевела душата, обвива ме и ме пленява преди да мога да извикам. Преди от гроба на баща ми да изпълзи усърден червей и ме погали по лицето. Първата публикация на текста “Смъртта ме чака” е в Public Republic.

Една надежда повече

27 април, 2010 от · Няма коментари

Божана Апостолова Photo: yurayura_naoko На Свилен Блажев Той цял живот рисува себе си – поне да се докаже на водата. Дали е част от общия пейзаж, напукан в жаждата на хилядното изгладняло гърло, самият той не знае. Но рисува.

…А уж е толкова естествено

21 април, 2010 от · 3 коментара

Божана Апостолова Photo: ‘Playingwithbrushes’ Видях как душата на нашата къща си тръгна. Ей така – просто си отиде със стъпките на сина ми, с усмивката на неговото момиче.

Снежно

28 март, 2010 от · Няма коментари

Божана Апостолова Снимка: Muffet Не съм ли емигрантка в собствената си душа?… Натрупа сняг отглеждан цяла вечност и няма път да стигна до дървото, където вместо плодове сега живеят думите, надупчени от човки на врабчета. Молитвено са натежали клоните в очакване да ги споходи Бог и като в приказка невероятна да ни подхвърли посред зима [...]

Там

2 октомври, 2009 от · 3 коментара

Божана Апостолова Снимка: audreyjm529 В имението на Бурле Маркс В забравените улички на душата ми чух дъжда, като пулса на човек. Той ту извисяваше глас, ту се задъхваше от красотата край мене.

Лудият от Минас Жераис

26 май, 2009 от · 2 коментара

Божана Апостолова Снимка: Abby Lanes (has Spring Fever) На Елица Той се изкачваше по хълма на миналото… От двете му страни прииждаха спомени, скрити в обвивката на папая, като онази, с която го хранеше майка му. Преди да извика Нещото, неговото си Нещо, гладът напълни устата му със слюнка. Тогава я видя – съвсем до [...]

Преди зимата

10 февруари, 2009 от · 1 комментар

Божана Апостолова Снимка: lepiaf.geo Прощавай, Любов! От тебе остана само едно изречение. С него уличните кучета засищат глада си. Бразилия, септември 2008 Първата публикация на текста “Преди зимата” е в Public Republic.

В края на ездата

27 януари, 2009 от · 1 комментар

Божана Апостолова Снимка: Wolfgang Staudt Мъглата откашля душата на зимата. Съмна и потегли денят със забрадка от бели сълзи. Някой плачеше в мен, а в ухото ми бръмбарче звънна. Ех, живот, пак ли бързаш с подпухнали, сънни очи.

Късен изгрев

15 януари, 2009 от · 12 коментара

Божана Апостолова Снимка: emrank на Лиляна Боане И ето ме като самата вечност – изпълнена от край до край с живот. Алцхаймер ли е стигнал Господ вече – забрави, че съм стара за любов.

Вярата

7 януари, 2009 от · 2 коментара

Божана Апостолова Снимка: Phillie Casablanca На Свобода Бъчварова Там, на Корковадо, Христос Спасителя бе разперил ръце над Рио де Жанейро. Отнейде се втурна мъгла, като съмнение, и го скри от очите ми.

Откъс от романа “Кръстопът без пътища” – II

8 октомври, 2008 от · 1 комментар

Божана Апостолова Снимка: AZ… Мария се отписа от Скайпа и изключи компютъра. Беше й тъпо. Смръщи нос и се огледа. Да, вече бе в реалния свят, но от ума й не излизаше разговорът с Александър. Несъответствията в света са безкрайни, заключи дълбокомъдрено тя. Не е ли така и с майка ми и баща ми? С [...]

Откъс от романа “Кръстопът без пътища”

3 октомври, 2008 от · 3 коментара

Божана Апостолова Снимка: Julianne.hide …Сесил вече беше на улицата. Вечерта беше прекрасна. Трябва да беше около шест часà, защото черковната камбана зовеше миряните и ги приласкаваше към безплътната си светлина, та дано ги възроди и въздигне над материалните им желания и суети. През камбанния звън Сесил дочуваше живота по улиците – като пулса на здрав [...]

Голямата екскурзия

26 септември, 2008 от · 3 коментара

Божана Апостолова Снимка: Vittis from Lithuania Тухла по тухла жената бе изградила дома си, когато някой й каза: „Трябва да тръгваш.” Закова капаци на прозорците, натовари каквото можа и потегли подир съмненията в дългата върволица от хора…

Лошо стихотворение

3 септември, 2008 от · 4 коментара

Божана Апостолова Снимка: melolou Анонимният е сгъстен въздух, някакъв газ под налягане – самонапомпан, самодостатъчен, само… сам… отен. Този газ не подлежи на анализ: безцветен, безвкусен, безòбразен до безобразие. Само една миризма. И тя анонимна. Смрад безподобна – като от зейнала шахта за отходни отходия.

Единствен изход може би

25 юни, 2008 от · 4 коментара

Божана Апостолова Снимка: Pequena Suricata Когато думите не спят и с гняв разяждат ти ухото, и като залъка баят ти стържат в гърлото дълбоко, опитай, изхвърли навън езика на страха и дишай, додето като в стръмен сън откриеш в болката си смисъл.

Не е грип

4 юни, 2008 от · 5 коментара

Божана Апостолова Снимка: stephcarter Напоследък кашлям все по-често. Кашлям така, сякаш парчета от залеза се откъртват от гърдите ми.

Под кръста

24 май, 2008 от · 3 коментара

Божана Апостолова Снимка: Positiv На София Несторова “Плачеш като човек, наказваш като Господ” – ми каза припряно и влезе в църквата “Св. Св. Петър и Павел”. ……