Public Republic Art Studio

Автор avtor

ти и аз правим мир

13 април, 2015 от · Няма коментари

Людмила Ламбовска – Мила Снимка: maako ikeda любовници или любими по-вероятно е да сме непознати най-възможното – врагове врагове преплетени с непоносима страст омразата ни сродява изпридаме мира тъчем го запояваме го с оксижен наизустяваме го като жив е той, жив е полагаме го в окопа в траншеята на желанието да се докоснем да обладаваме [...]

Тялото ти трепери на гърдите ми

29 март, 2015 от · Няма коментари

Васил Прасков Снимка: josullivan.59 ти си навсякъде в мен обичам картата на

целувам стъпалата ти отвъд

23 март, 2015 от · Няма коментари

Васил Прасков Снимка: Andrei да пролея сълзите ти над нощта да те прегърна така

Како, няма нужда да го убиваме

16 март, 2015 от · Няма коментари

Диана Маркова Photo: Thomas8047 Това е една глупава история за три глупачки – Мира, Гери и аз. Ще я разкажа така, както се случи – без грам преувеличение или художествена измислица, така че сам ще се убедиш, че ние сме просто едни глупачки. Ха-ха-ха! Бях на петнадесет години. Обикновена тийнейджърка от малък прашен град в [...]

Портрет на комшията като умрял, продължение

13 март, 2015 от · Няма коментари

Христо Димитров I част Снимка: Kathy Ponce – Е, че как пък да не те познах! – изтъпани се Веско самоуверено. И след това добави. – Аз тука играя с момчетата. Гладен ли си? Баба ми е увила едни пълнени чушки в кутия. Искаш ли? И така онази неутолимо алена и ласкава августовска вечер Коста [...]

Портрет на комшията като умрял

11 март, 2015 от · Няма коментари

Христо Димитров Снимка: frankieleon Обявиха края на историята, но ние не знаехме какво да правим с това знание. Дълго бяха мълчали бащите и майките, после отприщиха гласове и в хор ни казаха, че зло било е всичко минало. Гласове ехтяха вкъщи и по улиците, и по площадите. Хора негодуваха от миналото и ликуваха в сегашното. [...]

За сборника с разкази “Портрет на комшията като умрял” от Христо Димитров

11 март, 2015 от · Няма коментари

Книгата с разкази “Портрет на комшията като умрял” от Христо Димитров имаше своята премиера, с изключителното присъствие на автора, на 17 февруари в клуб “Петното на Роршах” в Пловдив, където бе представена от Ина Иванова, и на 19 февруари в клуб “+ това” в София, където бе представена от Петър Чухов. Книгата е издадена от [...]

човекът е

8 март, 2015 от · Няма коментари

Васил Прасков Снимка: spinster cardigan човекът е момчето на Бога тича бос

когато си тук и те няма

2 март, 2015 от · Няма коментари

Васил Прасков Снимка: Kevin Dooley разпъваш нежността ми като кожа така очите ти остават в стаята с всички други ангели Стихът е от стихосбирката “Слабини”, която ще излезе през пролетта на 2015 в издателство “Пергамент”. Първата електронна публикация е в Public Republic.

чакам те като мъртво вълнение

25 февруари, 2015 от · Няма коментари

Васил Прасков Снимка: Ingrid Taylar смъртта нахлува в нас като вода по вените ме носи все надолу на приливи и отливи танцува * * * дните без теб са като водни змии и сънища накъдето и да забравяме времето не отминават синият въздух се влачи по мен когато си тук те сънувам * * * [...]

градски транспорт

23 февруари, 2015 от · Няма коментари

Васил Прасков Снимка: Sarah Buckley тялото ти е като забравена книга в метрото хората не знаят на кого да я върнат и я прелистват но само един

Насаме с мъртвец

21 февруари, 2015 от · Няма коментари

Светослав Дончев Снимка: Peter Heilmann Старецът лежеше завит с одеяло върху леглото. Старо легло, много пъти премествано из стаята, с продънена пружина, като в някогашните казарми. Лежеше кротко и не отместваше очи от прозореца, сякаш оттам щеше да се появи смъртта. Чакаше я отдавна, неподвижен, примирен, готов и така стар, че всички дни занапред се [...]

околна среда

12 февруари, 2015 от · 1 комментар

Стефан Гончаров Снимка: Chris Gosselin често минаваше под дървото където сухите листа

Употреби на романа. Откъс от „Романология ли“ на Младен Влашки

9 февруари, 2015 от · Няма коментари

Младен Влашки В България и то в литературен план думата „употреба“ се асоциира по-скоро със „злоупотреба“. Но навярно малцина знаят, че традиционно българската литература се създава в напрежението между приложност и „изящност“. Приложността е била свързвана със „задачите“ на литературата – във възрожденски времена – да знае българинът кой е и каква е история имал [...]

Силикон

8 февруари, 2015 от · 2 коментара

Ралица Стоянова Снимка: Erik Charlton Имах рак. На гърдата. Лявата. Нея вече я няма. Отрязаха я. Медицинският термин е мастектомия. Не че има значение как ще я неречете процедурата. Рязане, срязване, изрязване, осакатяване, ампутация. И преди нямах големи гърди. Бяха малки и крушовидни, ама бяха две. Сега имам една гърда. Трябва да си сменя личната [...]

Буря

5 февруари, 2015 от · 1 комментар

Ралица Стоянова Снимка: Francisca Ulloa Момиченце, казва делово докторът, хващайки ме с големите си студени ръце. – Момиченце, чувам гласа на сестрата и виждам как дебелите ѝ ръце прилижават към мен, сграбчват ме и ме слагат на още постудена желязна маса. Рева та се късам. Искам в мама – там е топло. Преди да ме [...]

Септември

29 януари, 2015 от · Няма коментари

Анет Маринова Снимка: theodossi.b.d извикан от плодовете по пода на лятото от опожарени и жадни листа от млади и стари идва време

срещнахме се на улицата като линейката и червения светофар

28 януари, 2015 от · 22 коментара

Стефан Гончаров Снимка: Tyler Yeo ръцете ни лежат треперят и

не спира юнският дъжд

27 януари, 2015 от · Няма коментари

Анет Маринова Снимка: Marco Raaphorst не спира юнският дъжд мърмори, надига като остарял роднина скърца от пейката през всеки ще мине одумва пазарските чанти не може да помни преди рози, череши заоблили бузи

напосоки

25 януари, 2015 от · Няма коментари

Стефан Гончаров Снимка: Ludo вляво – деца тичат към морето за да прегърнат удавниците (заедно ще потънат и водата ще потъмнее) вдясно – изтощени туристи се опитват  да запалят огън в гората  (успяват) падам назад и затварям очи