Public Republic Art Studio

Автор avtor-gost

Сряда, 11.03.2015

12 март, 2015 от · Няма коментари

Велиана Желязкова В сряда обикновено нямам нищо конкретно за вършене. Събудих се около девет и изтичах в кухнята да си направя чай. Пиенето на чай сутрин ми се е превърнало в нещо като ритуал. Седнах на терасата и се загледах в хоризонта и внезапно, вдишвайки свежия утринен въздух, изпитах желание да се разходя. Не ми [...]

Вторник, 10.03.2015

11 март, 2015 от · Няма коментари

Велиана Желязкова Вали като из ведро цяла сутрин. Един от онези дни, в които ти се иска да останеш по пижама цял ден и да пиеш чай или горещо какао в компанията на някой хубав филм. За съжаление обаче трябваше бързо да закуся и да тръгвам за работа (от няколко месеца работя в един офис [...]

Приключенията на Руби, Друби и други герои, глава трета

11 март, 2015 от · Няма коментари

Милена Милева Снимка: See-ming Lee Глава втора: Защо Друби помисли, че е сомнамбул и как оцеля през първия ден в гората Глава трета: Как родителите на близнаците откриха, че Друби е изчезнал и как Руби стана известен. Ще ви разкажа как се развиха нещата с Руби и семейството му на другата сутрин, след като остави [...]

Понеделник, 09.03.2015

10 март, 2015 от · Няма коментари

Велиана Желязкова Мисля, че за първи път започнах да си водя дневник, когато бях на осем или девет. През годините съм започвала много дневници, но не завърших и един. В крайна сметка дневниците ми винаги се превръщаха в сборници от мисли, стихове или дори от домашни работи. При мене писането винаги е било въпрос на [...]

Газова криза

4 март, 2015 от · Няма коментари

Веско Михайлов Photo: Hubble ESA „Какво толкова яде бе, човек? Какво толкова яде?” – се питах разтревожено, недоумявайки, какво точно става. Също толкова разтревожено, някак по своему, стомашно-чревният ми тракт сякаш си задаваше същите въпроси и понеже не намираше желания отговор, в корема ми бавно се надигаше бунт, който се канеше да изригне всеки момент. [...]

Приключенията на Руби, Друби и други герои, глава втора

18 февруари, 2015 от · Няма коментари

Милена Милева Снимка: ashraful kadir Глава Първа: Как с помощта на Руби, Друби се озова сам в гората Глава втора: Защо Друби помисли, че е сомнамбул и как оцеля през първия ден в гората Както си спомняте, след като се събуди сам в гората, Друби се чувстваше доста зле. Като начало започна да си задава [...]

Приключенията на Руби, Друби и други герои, глава първа

1 февруари, 2015 от · Няма коментари

Милена Милева Снимка: Tobias Nielsen Глава Първа: Как с помощта на Руби, Друби се озова сам в гората В една мартенска утрин джуджето Друби се събуди в гората без да има никакава представа къде се намира и защо не е в леглото си. Беше силно измръзнало и костите го боляха, понеже очевидно бе спало цяла [...]

Панталонките на Мечо, из “Защо все аз?”

11 януари, 2015 от · Няма коментари

Цвета Мишева-Алексова Илюстрация: Анелия Костова-Бозгунова 1. Развод Случваше се Мама Меца и Татко Мецан да се скарат. Ходеха из къщата навъсени като два буреносни облака, които после се сблъскваха и започваха да сипят светкавици и гръмотевици. Тогава Мечо го беше страх. Той изтичваше в стаята си, затваряше вратата, пропълзяваше под леглото и гушваше малкото си [...]

Балкон

1 януари, 2015 от · Няма коментари

Майя Динева Photo: djpoblete09 Утрото розовее зад синия хребет на планината. Въздухът ухае на липов чай. Уханието на моето детство. Баба грабваше малката стълба и ние се избивахме кой да се катери по липата и да бере уханните цветчета подобни на златни звездички. В просветляващия летен ден постепенно се очертават огромните корони на липите и [...]

Неделя, 28.12.2014

29 декември, 2014 от · Няма коментари

Йоана Стефанова Днес вече съм абсолютно празна. Кучето лежи в краката ми и слушам Нат Кинг Кол, липсват ми само камината, виното и цигарите. Все пак е много приятно в тази безкрайна тишина, топлина и самота. Навън спокойно вали сняг, пада бавничко и покрива цялата кал и всички боклуци в градината отпред. Може би трябва [...]

Събота, 27.12.2014

28 декември, 2014 от · Няма коментари

Йоана Стефанова Официално мога да заключа, че от няколко дни се пречиствам – интересен предновогодишен ритуал. Преди малко прекарах 2 часа във ваната, дали толкова време ми трябва, за да се отмие цялата мърсотия от мен? Ами тази, която не се вижда върху кожата ми, а само в очите ми се загатва леко – нея [...]

Петък, 26.12.2014

27 декември, 2014 от · Няма коментари

Йоана Стефанова Неоновият цвят свети силно в очите ми. Дишам равномерно, доста близко с ритъма на музиката. Червено, зелено, синьо, червено. Чувствам, че е все едно съм във Викторианската епоха в Англия … и пия вино с Уайлд. Обръщам се надясно и вече съм в по-готическа обстановка … после по-chillout … после по-всекидневна, уютна и [...]

Четвъртък, 25.12.2014

26 декември, 2014 от · Няма коментари

Йоана Стефанова Известно време се колебаех какво да напиша днес, защото исках едновременно да е празнично и поне малко да съм искрена, когато го пиша, а напоследък съм прекалено тъмна. Все пак с достатъчно количество съвременен джаз и червено вино събрах сила да съставя лист с неща, които искам да направя през 2015 г. Никога [...]

Сряда, 24.12.2014

25 декември, 2014 от · Няма коментари

Йоана Стефанова Днес отново бе ден на спомени, но този път не мои. Баба ми и дядо ми обаче, както на всеки 24-ти декември, разказаха коледната си история – често припомняна, често променяна, но вече имаща известни здрави очертания, около които гравитира. И двамата имат силни спомени за празнуването на Бъдни вечер в детството им, [...]

Вторник, 23.12.2014

24 декември, 2014 от · Няма коментари

Йоана Стефанова Днес е един от дните на моето минало. Не знам дали причината са празниците, създадени именно с цел актуализация на живота, или нещо друго. Все пак може би не е нещо друго, защото днес го видях и в други хора, и те си спомнят миналото, днес бяха в него – разходиха се, поразгледаха [...]

Понеделник, 22.12.2014

23 декември, 2014 от · Няма коментари

Йоана Стефанова Дневникът е пресечената линия между природата ни (това, което усещаме непосредствено в конкретния момент и бихме искали да запазим само за себе си, съответно заключвайки дневника с катинар) и културата ни (това, което искаме другия да види у нас, съответно знаейки, че въпреки катинарчето, някой все би успял да прочете написаното). Съвсем интересно [...]

Неделя, 21.12.2014

22 декември, 2014 от · Няма коментари

Янита Гуркова Почти всяка неделя е така: започва бавно и мързеливо като истинска неделя, но до няколко часа се стига до „Ех, ако не се мотках сутринта, сега можеше вече да…“ Днес можеше да пристигнем по-рано в стария град, където всяка година прекарваме последната неделя преди Коледа. Обличаме се топло и се наслаждаваме на приятни [...]

Събота, 20.12.2014

21 декември, 2014 от · Няма коментари

Янита Гуркова Надписвам върху прозрачното стъкло годината. В долния край добавям Българско Училище Калгари – 1 клас. Доволна съм. Винаги когато правя подарък, избирам или изработвам неща, на които аз бих се зарадвала. В случая е така. Това, което правя, ме радва и вече усещам онази близост с предмета, от която лъха топлина и смисъл… [...]

Петък, 19.12.2014

20 декември, 2014 от · Няма коментари

Янита Гуркова Не си спомням дали се протегнах, за да спра алармата на телефона и дали съм я изключила, но когато се усетих, ръката ми търсеше книгата по нощното шкафче повече от всякога тази седмица. Сънувах неприятен сън и исках незабавно да отклоня мислите си, защото чувствах, че не предвещава добро. Не се влияя и [...]

Четвъртък, 18.12.2014

19 декември, 2014 от · Няма коментари

Янита Гуркова Всъщност всичко започна от снощи. Към края на вечерта, когато Тодор и Джон захванаха геофизиката, а аз се замислих за предстоящите дни. Очертава се доста интензивен уикенд, а четвъртъкът и петъкът ще са от тези, в които направо не разбираш как и къде е отишъл деня. Та така ми хрумна за „поетапното готвене“. [...]