Public Republic

Керана Ангелова

Снимка: Mutelot
Едното крило на вятърната мелница
Отлетя
Само си лети
Далече в синьото

Керана Ангелова

Снимка: BenedictFrancis
Каза й:
Когато те видях за пръв път
Светът се завъртя наобратно
Жените се отдалечиха
Ходейки гърбом
Мъжете ти се поклониха за последно
А лятното слънцестоене
На любовта ми
Позлати сънения ти поглед
И те събуди
Принцеса от стогодишен сън

Керана Ангелова

Photo: Dominic’s pics
Морето спи
Слънцето изплува
от тъмносинята му сияйна утроба
пълна със слуз планктон хриле тюркоази
Рибарска лодка
в сърцето на изгрева
рибарят веслата лодката
заедно са като водна птица
маха криле не може да излети
маха
насред слънчевата жарава
капят капки от веслата
восък разтопен

Керана Ангелова

Снимка: the bbp
Ослепителни думи
слънчев прашец по страниците лепне
Над главата й
златното око на небесния бухал
пуска лъчи запалва залез
като за последно

Керана Ангелова

Катерина Стойкова – Клемер е бургазлийка по рождение, по чувстване и мислене. Някой може да възрази – Катя е космополит, чувстването и мисленето й поради тази причина могат да се нарекат с други някакви алтернативни имена, съответстващи на по-обемното й времепространство на обитаване. Обаче, да си от Бургас вече означава да си космополит. Бургас [...]

Керана Ангелова

Снимка: glitter feet
Тъмносиньо небе без звезди
Жени заспали
като в кутии за бижута
светлеят
пръстените им бледи светулки
Мъже крачат по улиците
закъснели стъпки кънтят
лекуват страха на жените
и техния сън
Открехва се прозорец
не си ти
но ще дойдеш
може би не в този живот
може в следващия

Керана Ангелова

Снимка: Христо Ангелов
Най-напред изгря слънцето
един гларус бръсна с крило
прозореца
сетне
докоснах алената рокля
в гардероба
погалих свенливо корема си
погризах си ноктите
изпрах с кремав сапун
своята носна копринена кърпичка
и дълго й се радвах
накрая денят презполови

Керана Ангелова

Снимка: Corey Ann
Баба Зина нагази реката. Едва във водата запретна полите на ризата си, подпъхна единия край в колана и белите й крака ослепиха за миг болния ми поглед. Лежах на брега, потънала в черните треви и стисках между зъбите си нащърбена крива монета.
Не биваше да издам и стон – не защото на [...]

Керана Ангелова

Снимка: brunosan
Във два и седем
точно в два и седем
следобед е и жегата трепери
с опушени стъкла във два и седем
вторачени в окото на небето
и кучетата вият погребално
мъзгата на дърветата пресеква
а времето
о времето не спря ли
не е ли нещо друго Времето

Керана Ангелова

Снимка: hurleygurley
Пек
фурна е лятото
скалите се цепят
водата е солена не утолява
змии се вият свиват гнезда
мътят камъни
сянка на пеперуда
оживява пейзажа
В небето
птиците са накацали в облаците
на хладно
пият дъжд направо
от бъдещето
под тях един Икар лети
с червен делтаплан
сянката му пада
сянка на безумна птица

Керана Ангелова

Снимка: jonboy_mitchell
Жената
от последната къща
в рамката на отворения прозорец
гледа полето
търси края му
небето там е най-ниско
на хоризонта
облаци пълзят по земята
дървета летят във въздуха
птици крачат като човеци
из разораните ниви
сеят семе за песен

Керана Ангелова

Снимка: wili_hybrid
Старецът на брега
старец вековечен
очите му пълни с кристали сол
две бездни навътре
Понякога е ни жив нито мъртъв
друг път е жив и мъртъв едновременно
което е едно и също

Керана Ангелова

Снимка: Kr.B.
Момичето чете
По корите на дърветата
Невъзможни неща
По трептенето на листата
Разпознава приглушени тайни
По дънерите с мъхове
Открива посоки
С прилепено ухо слуша

Керана Ангелова

Снимка: jonrawlinson
Преди да чуя изстрела
Тя вече пада
Крилете й седефени все още
Са разпънати
В посоките на изгрева и залеза

Керана Ангелова

Снимка: visualpanic
Когато бях безсмъртна
Снегът се сипеше
По дърветата кацаха ангели
И ронеха бляскави пера
С едно от тях написах стихотворение
Тогава видях
Перото угасна
Засветиха думите

Керана Ангелова

Снимка: *clairity*
Поетесата крачи през есента
с носовете на велурените си боти
пори през туфи бакърена шума
Баретата й
гнездо на излиняла птица
свила си е вътре
сламки треви кукувича прежда
мъти яйцето на бъдеща песен
без думи
Внимава да не се спъне
вслушва се в писъка на вятъра
мисли че е птичи
разтреперва се
наоколо е само есен
прегорели хълмове и
пера от други птици
отдавна умрели
перата още летят

Керана Ангелова

Снимка: jurvetson
Матей седеше на скалата и се вслушваше в морската далечина.
Беше късна привечер, по това време делфините рядко идваха, но мъжът силно се надяваше да почувстват тъгата му, да чуят призивната му молба и да доплуват. Постави шепи край устата и заоблените писукания запулсираха над спокойната водна повърхност. И те дойдоха.
Видя ги отдалече [...]

Керана Ангелова

Снимка: amyrod
Премина гълъб. Прелетя над пейзажа, който тъкмо носеше в джоба си локва. Наоколо бе като в рисунка – с път и поляна. Насред милионния град. Една оранжевожълта метачка метеше много бавно листата около църквата „Седмочисленици”, дълго ги мете. Сетне наблизо изтрополи дървена каручка с конче. Отекна звънтежът на копитата – чуха [...]

Керана Ангелова

Снимка: Архив на Милчо Касъров
Откъс от първа глава
Вдън горите Тилилейски беше пусто и велико. Прости ми, прощавай, не мога. Мама развърза алената си престилка, направи от нея люлка-полюлейка, завърза я за нисък клон. Не мога, прости ми, не искам. Монотонно редеше песен без мелодия, повтаряше и повтаряше думите в тихо изстъпление.
До нея стоеше [...]

Интервю на Керана Ангелова с Милчо Касъров

Като гледам снимките от твоя “Английски цикъл”, си мисля, че от тебе би станал чудесен фоторепортер. Репортажното е в кръвта ти. Ти, обаче, си дългогодишен лекар, доктор на медицинските науки, доцент, ръководител на научен институт в Бургас, а сега управител на медицинска фирма. При тези професионални ангажименти как [...]