Антоанета Алипиева
Снимка: o Nico
Нека започнем с нещо като историколитературна констатация: през втората половина на ХХ век в литературата ни има бум на дневници на български писатели.
Водени като съпътстващи литературния бит и литературната ни история разкази, те съвсем не случайно дублират официалните анали за случилото се като литературен живот, което трудно можем да реставрираме [...]
Антоанета Алипиева
Снимка: melolou
В края на ХХ и началото на ХХІ век думата анахронизъм се употребяваше често, разбира се с негативни значения и обидни причислявания. Целият емоционален заряд на понятието бе насочен към един предишен и обвинен период на българската литература, към който имаше брутално партизанско отрицание, разбира се не от цялата литературна общност, а от [...]
Антоанета Алипиева
Снимка: Perla
Ако съвременните общества изживяват фазите на високите си технологии, то литературите им се дробят на множество малки ниши, всички завладени от някакъв “-зъм”, поредният смисъл на който полага теоретични и художествени граници и скоро се пуква като сапунен балон. Манифестната претенциозност е толкова по-голяма, колкото е по-бърза динамиката на обществата, все повече институализиращи [...]
Антоанета Алипиева за поезията на Иван Динков
Снимка: takomabibelot
Запитан в анкетата си “Кои са поетите от това априлско поколение, за което се говори много в литературата?” Иван Динков изброява десетина имена, с което натрапчиво потвърждава тезата на Пламен Дойнов (1), че всеки един от поетите от средата на миналия век сам загражда кръга от хора, които [...]
Антоанета Алипиева
Снимка: It’s Greg
Ако европейската литература познава отдавна поезията на non sens-а, то българската литература познава също отдавна идеологическите поети, удостоверили с творчествата си разни общества, разни идеологии, всичките те завършени като модели, институции, култура. Толкова завършени, че единствено идеологическите автори и до ден днешен намират място в образователния литературен канон на училището, институцията, която [...]