Public Republic Art Studio

Автор Antoaneta Alipieva

“Случайността” на литературните дневници от втората половина на ХХ век

9 септември, 2008 от · 1 комментар

Антоанета Алипиева Снимка: o Nico Нека започнем с нещо като историколитературна констатация: през втората половина на ХХ век в литературата ни има бум на дневници на български писатели. Водени като съпътстващи литературния бит и литературната ни история разкази, те съвсем не случайно дублират официалните анали за случилото се като литературен живот, което трудно можем да [...]

Анахронизмът в литературата – обречен на възхвала или възкресяване?

18 юни, 2008 от · Няма коментари

Антоанета Алипиева Снимка: melolou В края на ХХ и началото на ХХІ век думата анахронизъм се употребяваше често, разбира се с негативни значения и обидни причислявания. Целият емоционален заряд на понятието бе насочен към един предишен и обвинен период на българската литература, към който имаше брутално партизанско отрицание, разбира се не от цялата литературна общност, [...]

Копия и оригинали в литературата

27 май, 2008 от · Няма коментари

Антоанета Алипиева Снимка: Perla Ако съвременните общества изживяват фазите на високите си технологии, то литературите им се дробят на множество малки ниши, всички завладени от някакъв “-зъм”, поредният смисъл на който полага теоретични и художествени граници и скоро се пуква като сапунен балон. Манифестната претенциозност е толкова по-голяма, колкото е по-бърза динамиката на обществата, все [...]

“Лична карта” в “махалата”

22 май, 2008 от · 1 комментар

Антоанета Алипиева за поезията на Иван Динков Снимка: takomabibelot Запитан в анкетата си “Кои са поетите от това априлско поколение, за което се говори много в литературата?” Иван Динков изброява десетина имена, с което натрапчиво потвърждава тезата на Пламен Дойнов (1), че всеки един от поетите от средата на миналия век сам загражда кръга от [...]

Поезията на Николай Кънчев. Падение и възход на българския non sens

15 май, 2008 от · 1 комментар

Антоанета Алипиева Снимка: It’s Greg Ако европейската литература познава отдавна поезията на non sens-а, то българската литература познава също отдавна идеологическите поети, удостоверили с творчествата си разни общества, разни идеологии, всичките те завършени като модели, институции, култура. Толкова завършени, че единствено идеологическите автори и до ден днешен намират място в образователния литературен канон на училището, [...]