Public Republic Art Studio

Автор kallushar

Денят бе дълъг като бавен джаз…

20 април, 2013 от · Няма коментари

Андриан Захариев Снимка: michael_wanderer денят бе дълъг като бавен джаз следобедът мъркаше дрезгаво по хоризонт говореха за времето аз пиех някакво кафе от вчера бях сам небръснат и износен сред купища от книги ръкописи

Сцени от няколко семейни живота

17 април, 2013 от · Няма коментари

Андриан Захариев Спектакълът на Десислава Шпатова „Часът на вълците”, по мотиви от „Из живота на марионетките” на Ингмар Баргман е една съвременна постановка, в която класическото се преплита с модернистичното по плавно преливащ и взаимнодопълващ се начин. Синхронът между актьорската игра и аудиовизуалните части от представлението (талантливо изработени от Николета Найденова и Николай Иванов) са [...]

Някъде прочете…

8 април, 2013 от · Няма коментари

Андриан Захариев Снимка: Bhumika.B Някъде прочете, че няма нищо по-обещаващо от една любов и нищо по-безнадеждно от нейния край. Тя никога не се бе влюбвала и никога не беше обичала. Дали я бяха обичали – не знаеше. Нейните представи за много и малко, бяха различни от тези на останалите. За годините на своя живот беше [...]

Петък, 29.03.2013

2 април, 2013 от · Няма коментари

Андриан Захариев Има спомени, които те теглят към едно и също място години наред. Винаги се връщам в Русе, когато ми се появи благоприятна възможност. И до днес този най-красив град в страната ни е все така аристократичен. С най-изисканата архитектура в България. Величествен е. Въпреки всичко. Въпреки безхаберието на управляващите, апатията у голяма част [...]

Четвъртък (28.03.13)

29 март, 2013 от · Няма коментари

Андриан Захариев Пиша това, докато пътувам от София за Русе. Предните дни от дневниците ги писах в креслото си за четене, на бюрото или в леглото. Сега е различно. В постоянно движение съм. Мисълта ми лети по пътното платно със сто и двайсет километра в час. Пейзажът се сменя през няколко изречения: хълм, поле, гора, [...]

27.03.2013 г.

28 март, 2013 от · 1 комментар

Андриан Захариев Вече е сряда, 03:30 сутринта. Чета „Кратко писмо за дълга раздяла” на Хандке и се опитвам да заспя. Не се получава. И тази нощ сънят не дойде. Пак същото: тъмнината ме гледа затварям очи представям си теб в лятната ти рокля как тичаш боса към мен С нищото се гледаме от упор. Усещам [...]

26.03.2013 г.

27 март, 2013 от · 1 комментар

Андриан Захариев Вторник е. Вали. Гледам през прозореца си булеварда – отраженията на колите в локвите, поникналите чадъри по тротоарите, себе си върху стъклото на прозореца. По-стар съм отколкото се чувствам, по-млад – отколкото изглеждам. Когато хората не знаят възрастта ми, винаги ми дават по едни десет години отгоре. Сигурно е заради брадата, мисля си, [...]

25.03.2013 г.

26 март, 2013 от · Няма коментари

Андриан Захариев Като се замисля, бил съм какво ли не – барман, сервитьор, работник в книжарница, продавач, демонстратор, журналист, собственик на заведение, таксиметров шофьор… Понеделнците все съм ги свързвал с досадното начало на работната седмица. Как Господ е могъл да сложи понеделника непосредствено след неделята? И то каква неделя беше миналата? В един ден да [...]

Една зима…

26 март, 2013 от · Няма коментари

Андриан Захариев Снимка: rkramer62 Една зима стоях облегнат върху парапета на крайдунавския булевард, недалеч от паметника на баба Тонка и гледах замръзналата река. Допивах патронче червен ром. Леката мъгла облизваше пустия кей. По-навътре реката тъмнееше. Няколко корабчета бяха заложници на ледохода, но не изглеждаха тъжни. Коминът на едно от тях изпускаше тънка струйка дим, вътре [...]

меките сандали на лятото

9 юли, 2012 от · Няма коментари

Андриан Захариев Снимка: Publick Domain Photos брегът е топъл по дългите женски бедра кръстосани в залеза в цигарата на моя ден изгаря този миг като звук от кларинет претърсвам се

жаба и принц

6 юли, 2012 от · Няма коментари

Андриан Захариев Снимка: slightly everything с твоята елегантна външност и моята ръбеста същност каква връзка ще излезе ти ще си красавицата а аз ще съм моралния звяр ще бъда жабата от приказката която си целунала по погрешка

всичко натежава

18 юни, 2012 от · Няма коментари

Андриан Захариев Снимка: slightly everything винаги идва момент когато мълчанието те препълва като улица разпорена с поглед от която се раждат отблясък на витрина жена в прозрачна рокля