Public Republic търси сътрудници
Public Republic my-art page header image

Автор Aksinia Mihaylova

Еn passant…

12 февруари, 2010 от Aksinia Mihaylova · Няма коментари

Кнутс Скуениекс
Превод от латвийски език: Аксиния Михайлова

Снимка: Камен Фердинандов
Все нямах време.
Вярвах, че аз сам съм светът.
И се докосвах до него
просто така,
между другото.
Ала светът стана бъбрив и груб.

Късен следобед

10 февруари, 2010 от Aksinia Mihaylova · Няма коментари

Аксиния Михайлова

Снимка: Gibson Claire McGuire Regester
облегната
на прозореца на хотелската стая
на нивото на очите й -
пейзаж с катедрална кула
и гълъби
придърпва ги с поглед
за да укроти подивялата птица
в слабините си

Когато съм с ухо на твоя пубис

28 септември, 2009 от Aksinia Mihaylova · Няма коментари

Фабио Ското
Превод: Аксиния Михайлова

Снимка: cobblucas
На В.
Когато съм с ухо на твоя пубис,
звуци и лодки към мене прииждат.
Откъде? от някой атол може би,
от млада някоя ливада там
под панталона ти в генуезко синьо
като пуловера захвърлен върху сламения
стол, затворени очите и завесите,

Два острова не правят архипелаг

7 септември, 2009 от Aksinia Mihaylova · Няма коментари

Аксиния Михайлова

Снимка: A National Acrobat
по гръб в лавандулата
придърпваме с поглед
завивката на рехаво облаче
за хладното свечеряване
ръцете ти изучават
географиите на тялото ми
върховете на езиците се докосват
временен провлак
между два самотни острова
[...]

Топлината на снега

28 август, 2009 от Aksinia Mihaylova · Няма коментари

Фабио Ското
Превод: Аксиния Михайлова

Снимка: Sebastian Fritzon
V
Вече нямам нищо
Отпивам от сандала ти
страстта на пръстите
извивките на любовта
приспани от кожените ленти
Умирам там където тялото
намира опора
върху коприната обвила палците

Остарял е този атлас

13 август, 2009 от Aksinia Mihaylova · 2 коментара

Аксиния Михайлова

Снимка: lepiaf.geo
уж са същите ширините
но други имената на градове
градини и сезони
приютили нашия преносим дом
носехме го на рамо и под мишница
варосани
сенките на предишните обитатели
и премълчаните страхове

Матала

3 август, 2009 от Aksinia Mihaylova · Няма коментари

Фабио Ското
Превод: Аксиния Михайлова
Из „Критска тетрадка”

Снимка: Alberto Perdomo
Името извика в теб мисълта за бикове
Беше залив обаче
брулен от ветровете
полюшващи масите
в таверната на Алексис Зорбас
Древното римско пристанище Гортин
сега е балнеологичен център
където занаятчийството с дантели е в разгара си
точно срещу Низиа Праксимадиа
Надпис забучен на плажа
Welcome to Matala
Today is life
Tomorrow . never . comes
Подпис: Джордж
(сега Джордж Харисън наистина [...]

Слепецът разказва за своя дом

11 юли, 2009 от Aksinia Mihaylova · Няма коментари

Алфонсас Ника – Нилюнас
Превод: Аксиния Михайлова
Слепецът разказва за своя дом

Снимка: hoyasmeg
Питаш какво намерих, когато се прибрах у дома.
(Въпреки, че ти не ме заведе там.)
Вятърът за ръка ме поведе към къщи
и древната птица ми каза да не се страхувам.
Там намерих неделните молитви на мама и твоите
самотни стъпки в празните стаи.
По пладне слушах октавите на приближаващия дъжд
под [...]

Чучулига

7 юли, 2009 от Aksinia Mihaylova · Няма коментари

Аксиния Михайлова

Снимка: s-a-m
нито се приближава
нито се отдалечава
в августовската мараня
държа я с очи

Когато забравяш

3 юни, 2009 от Aksinia Mihaylova · 2 коментара

Аксиния Михайлова

Снимка: John-Morgan
Когато забравяш
част от себе си
в телата на други жени
и после отчаяно се опитваш
да се намериш
цял
в думите,
виждам нашия дом
като призрачна лодка
да плава срещу течението
на реката;
а лодкаря го [...]

Утринни мигове

9 май, 2009 от Aksinia Mihaylova · 1 комментар

Алфонсас Ника – Нилюнас
Превод: Аксиния Михайлова
Утринни мигове

Снимка: The Wandering Angel
Пътят към гората. Една лисица
пробягва и, обърнала глава към нас,
се връща в сенчестия гъсталак.

Iseut la Blonde

30 април, 2009 от Aksinia Mihaylova · Няма коментари

Алфонсас Ника – Нилюнас
Превод: Аксиния Михайлова
Iseut la Blonde

Снимка: kwerfeldein
Ти бе толкова сива, колкото последната
сряда на март, с карирана
престилка, миришеща на суроватка, и ръце,
напукани до кръв, с млади
очи на ястреб – в кухнята с изтъркана
маса и глинени съдове по лавиците.
И аз – прости ми, ако още можеш -
не пожелах да те приема каквато си,
наричах те Iseut [...]

Когато в къщата няма хляб

22 април, 2009 от Aksinia Mihaylova · 2 коментара

Аксиния Михайлова

Снимка: Cia de Foto
Когато в къщата няма хляб
правя глинени човечета
слепвам ги по две
със слюнка
докато остана съвсем без дъх
после включвам фурната

Разцъфнали ябълки

15 април, 2009 от Aksinia Mihaylova · Няма коментари

Янина Дягутите
Превод: Аксиния Михайлова
(1928 – 1990)
Разцъфнали ябълки

Снимка: maciekSz
Ябълковите дървета се разхождат в бели забрадки.
Ябълковите дървета се разхождат – като майки – по земята
в полунощ.
Какво търсите?
Следи изгубени под ръжта?
Или първородните си рожби, заспали
[...]

В очакване на вятъра

15 март, 2009 от Aksinia Mihaylova · 1 комментар

Аксиния Михайлова

Снимка: aussiegall
Уча се да пускам хвърчила
както се уча да бъда майка:
от вчера, от седмици,
тринайсет години вече.
Няма да успея – нито книгите,
ни съветите помагат.

Поезия от Марис Чаклайс

11 януари, 2009 от Aksinia Mihaylova · Няма коментари

Превод от латвийски: Аксиния Михайлова

Снимка: BY-YOUR-
Самота
Едно дребно старче разпитва за своите гълъби
да сте ги виждали едни такива тъмносивкави
дребното старче заговаря всички минаващи
да сте ги виждали и сребристи сред тях имаше
дребното старче не се оплаква просто търси
иска само да се разговори с някого
после се свива на топка прибира се вкъщи
дребното старче само си е къщата

Латвийската поезия – кратък преглед

11 януари, 2009 от Aksinia Mihaylova · Няма коментари

Виестурс Вецгравис
Превод: Аксиния Михайлова

“Антология на съвременната латвийска поезия”, Съставител: Аксиния Михайлова, Издателство Фондация за българска литература, Преводач: Аксиния Михайлова
ISBN: 9789546770431, първо издание, 2008 год., 332 стр.. [...]

Щурци

8 октомври, 2008 от Aksinia Mihaylova · 3 коментара

Аксиния Михайлова

Снимка: Sebastien
хиляди са
сред тревите и мащерката
на късното утро
в края на август
въздухът трепти от песните им
облаците търкалят сенките си
по билото на планината
а косачите в ниското
онемели от песента
стискат до синьо коси и
не смеят да пристъпят и крачка
за да не прережат
гърлото на песента

В петък вечер

16 септември, 2008 от Aksinia Mihaylova · 3 коментара

Аксиния Михайлова

Снимка: Pensiero
В петък вечер
на път към дома,
където някой ме чака,
на раменете ми поникват крила
и ставам лястовица.
Птиците сигурно имат скрит
компас:
знаят с точност
в кой сезон да се завърнат,
къде е гнездото им.