Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Малина Нисторова

14 януари, 2019 от · Няма коментари

Интервю на Десислава Берндт с художничката Малина Нисторова

03

Малина се казвам. Малина Нисторова. Муки ми казват от дете. Нямам нищо общо с други мукита!!! Не съм учила рисуване, видимо е. Родена съм на село, по Великден. Първа внучка! Пораснах с обич и грижи, научих се да обичам. Да чета, да пиша. Да гледам, да виждам. Учих и други неща през живота си и благодаря за всички срещи с различни хора. Давах, вземах. Живях в София толкова дълго, колкото сега не мога да си представя, че съм издържала. Защото познавам вкуса на живота на село. И се научих да благодаря. За прекрасното семейство на мама и тате, за сестра ми, за дъщеря ми, че избра аз да я родя, за времето, в което живея, за това, че живея, че ми се рисува и дори усмихвам хората с картините си. Какво друго е нужно на една жена на 55?
О, знам! И ще благодаря!

Малина, как реши да се занимаваш с рисуване?

От зор. Заживях на село преди години, а зимите не са благодатни за работа в градината. Имаше дървен материал, имаше акрил, имах нужда да правя И това. Както казваше баба ми: „Ми като те напъва, сине, рисувай си!” Държи си ме и до днес. Започнах с рисуване върху дърво, правех кукли, пана, накити, доста неща от т.нар. приложно изкуство.

22405486_1498204460273744_8591033951953546189_n

01

Кой и/или какво те вдъхновява в творчеството ти?

Май няма нещо конкретно извън мен, аз си нося огромното желание “да си разкажа приказката” за себе си, детето в мен си я иска и си я отстоява. Ако бях наистина художник, щях да рисувам всичко това, което е красиво – ръцете на тате, очите на мама, усмивката на щерка ми, племенниците ми докато играят…

22366837_1498205830273607_7645790944545317929_n

47258831_1997916990302486_5990063619260284928_n

И за да не се излагам много, рисувам това, което няма да ми се разсърди – кокошките и петела в двора, котките по покривите, къщички в снега, слънца с очи и простори (буквално и преносно), на които се веят бански и хавлии, ангели обичам да рисувам, тях май никой не е виждал и не може да ми каже – няма такъв!

29472528_1662015723892616_6629972982829678592_n

29542500_1670486456378876_1763198457284597426_n

Обичам къщички с много китки или зимни – всичко бяло, а те светят и те канят да влезеш… И полета, поляни, балкани – обичам да ги рисувам!!!

С какво се отличават творбите ти и към кого са адресирани?

А, с какво… Видимо не са рисувани от художник, но имат способността да ги пожелаеш. Наивни, но усмихващи. Като паленце, дето се мотае добронамерено в погледа ти и се умилква, не е порода и не е скъпо, но го искаш…

28056636_1632219350205587_3742734433620191272_n

30443631_1684121651682023_155450482943328256_n

Преди години имах парцел на улицата на художниците, до храма Св. Ал. Невски, предимно чужденци купуваха, сега вече имам страничка и мои си родни клиенти.

Какво обичаш в своята работа?

Усмивките на хората обичам, когато ги гледат. Участвам в различни базари на „ръкотворци”, подреждам „сергията”, сядам зад статива с картините и наблюдавам хората.

05
На базара в Интер Експо Център, снимка: Ани Петрова

Шаренки са ми картините и привличат погледа. Подминат и се върнат, загледат, като се усмихнат – това обичам!

49085589_2042718919155626_307014157922729984_n

Да, обичам и контакта с тези хора, много от тях си поръчват нещо специално – за внуче, за да гледа рисувани картини с весели цветове. За приятел с празник, задължително с чувство за хумор, когото да зарадват… Как да не си обичам работата! Но то не е работа, радост е това!

Къде намираш темите за твоите картини?

Темите са навсякъде. В небето преди или след дъжд, в двора с шарените пилци и дивия петел, влюбената котка на покрива, в количката на бебока с голите петички, по пътя – ширнала се една красота… В картините на големите художници, да опитам и аз я слънчоглед, я нещо по-засукано да сътворя…

48412636_2027803083980543_6240166694552076288_n

Работиш ли с други колеги или артисти?

Ако става дума за общи проекти, все още нямам такъв, за съжаление. Но участвам в много базари, където се събираме шарени хора и се радвам на всеки, който с ръце и сърце е сътворил нещо свое, не е слепил две китайски джаджи, а е измислил и направил неговото си.

Винаги споделям разни трикове, които съм „открила”, макар не всеки да казва дори от къде си е купил боята… На такива места се срещам с чудесни хора, в повечето случаи ставаме и приятели.

49803037_2057240501036801_6588466255672377344_n

За какво мечтаеш?

Хм, мечти… Аз не съм амбициозен човек, който има цели, а не мечти (така било правилно). Мечтата е хубаво нещо – да спечеля от тотото (не че играя), да мога още сто неща поне.. Имах мечта да се науча да цепя дърва и да кося трева с коса. Е, овладях цепенето, но спрях преди сбъдването на косенето, защото заподозрях какво ме чака… Бях нацепила няколко кубика.

Мечтая си да съм на място, където … да работя това, което обичам и да не се безпокоя за нищо и никого!
Мечтая да сме по-щастливи, по-чисти, по-грамотни, по-почтени…повече срещи с добри хора… абе мечтииии…

42836410_1914247415336111_1245564503232348160_n

Какво правиш в свободното си време?

Някои хора се оплакват, че им е скучно. Как пък веднъж не ми е било скучно, не знам. Имам, намирам си време и чета. И се уча. Обичам да научавам нови неща и се плаша колко малко знам/знаем. А в градината има толкова работа за свободното време, която ти се отплаща. Обичам да пътувам и когато мога го правя. Ей така – да гледам, да виждам! Обичам срещите ми с приятели – моите, на родителите ми, на дъщеря ми, всички възрасти. В такива моменти ми е пълна душата.

Какви са бъдещите ти планове?

То като с мечтите, да имам куража и самочувствието (защото важни за мен хора ми казаха, че мога и трябва) да си напиша приказката, която да нарисувам и с картинки, и с думи. Но изпитвам огромен респект пред литературата и можещите да пишат… Да, планирам нещо такова.

40063671_1870123549748498_2922541484752240640_n

Къде могат да се видят или купят твои картини?

На страницата ми във фейсбук (Мукини приказки – Малина Нисторова), макар там не всички снимки да са добри. Затова на базарите хората ги виждат на живо и приемат извиненията ми за непрофесионалното снимане, защото знаят как изглеждат в действителност. Давала съм в магазинчета и галерийки, но спрях. Консигнацията не е лошо нещо, но при моя цена, примерно 50 лева, там я продават на 120 лева. Не е честно към клиентите. Към моите клиенти. Аз обичам и да подарявам и го правя, хората ме пускат в домовете си и се радват на направеното с любов.

Мукини приказки – Малина Нисторова

Малина, благодаря за интервюто и успех!

Рубрики: Frontpage · Tворчество · За творчеството · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай