Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Герд Байер

12 ноември, 2018 от · Няма коментари

Интервю на Десислава Берндт с пианиста и композитора Герд Байер
Превод от немски: Десислава Берндт

Jazz Festival Bansko

Международният Джаз Фестивал в Банско отпразнува 20-ия си юбилей преди година.

С Герд Байер свирил не само на първото издание на фестивала, но и редовен участник в други издания на фестивала, говорихме за създаването и развитието на Банско Джаз Фест.

gerd
Герд Байер, снимка: личен архив

Герд, ти си един от първите музиканти, взели участие на Международния джаз фестивал в Банско. Как започна приключението Банско и Банско джаз за теб?

Банско не беше всъщност приключение, а част от пътуването ни из България след падането на Желязната завеса. Поводът беше историята на сегашната ми съпруга, чийто баща беше българин. Така дойдохме и в Банско. Тук имаше добри хотели за онова време, а също и добра кухня.

По това време написах и музиката на парчето “Банско“ за компактдиска с тогавашната ми банда Нордсайд Квартет.

cd04
Компактдискът „Сценарио“ на Нордсайд Квартет с парчето „Банско“, снимка: личен архив

Около година по-късно бях отново в България и в Банско с намерение да дам компактдиска на тогавашния кмет или просто да го пусна в пощенската кутия на кметството. Когато пристигнахме в Банско, из целия град имаше банери и плакати с надписа “International Jazzfest Bansko”. Бях напълно изненадан.

С помощта на моята съпруга, която говори малко български, бях представен лично на организатора Емил Илиев. Той погледна компактдиска и видя заглавието “Банско”, на което се зарадва много и ни покани да участваме на фестивала през следващата година.

DSC_0182
Банско, снимка:desenze

И така Нордсайд Квартет свири на откриването на фестивала пред около 5.000 души. Това беше много впечатляващо за нас тогава.

Какво те изненада при твоите пътувания из България?

По това време страната беше в лошо състояние, магазините бяха празни и храната беше средна работа. Финансово ситуацията беше катастрофална. Всичко беше много евтино за нас, но много скъпо за българите. В градовете имаше преди всичко много западнали жилищни комплекси. Тъжна гледка.

Но красива природа, много впечатляваща.


Каква беше връзката ти към страната и хората в началото? Промени ли се нещо? Как ти се виждат днес?

Първите пъти хората в различните държавни институции, персоналът на автогарата, но особено военните и полицията бяха изключително нелюбезни и всичко друго освен готови да ти помогнат. За разлика от това всички останали бяха толкова сърдечни и гостоприемни, че това изместваше негативните впечатления на заден план.

P1110850
Със Сайдстепс по време на Международния джаз фест Банско, снимка: desenze

Днес България е член на Европейския съюз с всички предимства и недостатъци. Населението все още е много гостоприемно и отзивчиво. С военните нямаш вече необходим контакт и държавните организации не са “по-добри” от където и да било другаде в Европа.

Като малко градче Банско ми харесваше повече. Днес е обградено от огромни хотелски комплекси, което разбира се е добре за гостите на Банско. За мен обаче е просто преувеличено и се надявам, че поне гражданите на Банско имат полза от това.

С кои формации си участвал в Банско?

Нордсайд Квартет

NORTHSIDEQUARTET
Нордсайд Квартет с Моник Хайнке, Тобиас Якоби и Филип Гутброд, снимка: личен архив

Герд Байер Tрио
Northside
Герд Байер Tрио с Моник Хайнке и Филип Гутброд, снимка: личен архив

Дуо Перпетуум
perpetuum

perpetuum1
Дуо Перпетуум, снимка: личен архив

Диалог
Dialoge
Диалог с Борис Фридел, бас и саундс, снимка: личен архив

Сайдстепс
sidesteps
Сайдстепс, снимка: личен архив

гердбенд

gerdband
гердбенд, снимка: личен архив

С коя от тези формации ти беше най-приятно?

Страхотни и вълнуващи музикални преживявания имаше с всички формации. Всеки път по различен начин. На площада в Банско винаги цари една специална атмосфера.

На концерта на Нордсайд Квартет например, саксофонистът почти пропусна да се включи навреме, защото отиде до края на сцената по време на моето соло, а след това пътят към неговия микрофон се оказа доста далече. Много се забавлявахме.

По време на концерта на Герд Байер Трио басистът се спъна в оператора, който беше залегнал, за да снима… но за щастие нищо не се случи.

При концерта на Диалог много хора седнаха на земята точно пред сцената, за да слушат музиката. Цареше една прекрасна атмосфера. Това не беше просто един диалог между нас музикантите, а диалог и с публиката. Почти нямаше място за операторите.

При Сайдстепс публиката танцуваше пред сцената.

DSC_0211

DSC_0212
Сайдстепс, снимки: desenze

Публиката при гердбенд слушаше изключително концентрирана и всички компактдискове бяха продадени веднага след концерта. Това ме накара да се зарадвам много, че моята музика беше толкова добре приета.
О, има още много за разказване…

Какво мислиш за развитието на фестивала?

Мисля, че е добре да се правят международни програми и не изключително джазови. Това прави фестивала още по-интересен за публиката и, разбира се, привлича още повече хора, по-друга публика.

Също така смятам, че е добре всичко да е на голямата сцена и концертите да не се разпръскват из града по други малки сцени, както беше преди години. Така, всичко е концентрирано на едно място и хората не се разпиляват.

Настройката, общата организация и грижата за музикантите са били винаги и остават все още много добри.

Това, което е изключително ценно: все още входът е безплатен. Мисля, че това е нещо много специално. Надявам се, че винаги ще има достатъчно спонсори, за да се запази достъпа до фестивала за всеки.

Хубаво би било, ако предните редове пред сцената отново са достъпни за всички, защото понякога има малко поканени гости отпред, а доста публика зад заграждението, но разстоянието до сцената е твърде голямо и музикантите трудно осъществяват контакта със слушателите отзад.

Др. Илиев, основател и организатор на фестивала, си пожела на 20-годишнината Джаз фестивалът в Банско да стане толкова популярен като легендарния фестивал в Монтрьо. Какво би препоръчал на фестивала, за да постигнете тази цел?

Моята препоръка е да не се поставя Монтрьо като цел, защото той е нещо съвсем различно. Двата фестивала не могат да бъдат сравнени, а и това не е необходимо ?!

Банско си е Банско и е добър международен фестивал, който стана известен през годините и продължава да се популяризира.

Освен това мисля, че всичко зависи много от парите, които са на разположение при “големите” фестивали. С много пари може да се направи много реклама и да се поканят големите звезди (Монтрьо). Това, разбира се, е “голямо”.

Но Фестивалът в Банско си има своя собствен размер и е уникален. Това за мен като музикант е най-ценното. И всичко това е благодарение на Емил Илиев. Това е неговата работа и заслуга. Възхищавам му се.

Какво / кого би искал да представиш на публиката в Банско?

С най-голямо удоволствие бих искал да представя моята соло програма на хората в Банско. Но това не е толкова подходящо на открито, защото има много тихи музикални моменти в нея. Това би било подходящо за местната концертна зала.

Мисля, че би било хубаво, ако Джон Скофийлд свири на тази сцена. Аз съм негов голям фен.

Какви са твоите планове?

Да композирам нови парчета, да свиря на концерти, да съм здрав.

Какво би си пожелал в бъдеще в личен план и за фестивала?

За в бъдеще искам фестивалът да празнува още много юбилеи, а за мен винаги да мога да бъда там с музикален принос.

Герд Байер
Пиано и композиция
гердбенд

www.gerdbaier.de
facebook/gerdband
gerd1

Герд Байер, роден в Хайделберг през 1961 г., открива музиката на тригодишна възраст. След професионалното му обучение кариерата като класически пианист изглежда очевидна.

След като идва в съприкосновение със съвременна музика, той се ентусиазирана толкова, че решава да се откъсне от традицията и да се посвети на джаза и съвременната музика.

Оттогава той развива свой собствен стил, в който се сливат различни музикални стилове. Герд Байер участва в многобройни проекти, главно със собствените си композиции на модерен и съвременен джаз.

Има изяви на всички известни джаз фестивали. От 2005 г. редовно представя новите си композиции в Ню Йорк. През февруари 2009 г. Ню Йорк Таймс публикува рецензия за проекта му “Перпетуум” в сътрудничество с Филип Гутброд и танцьорката Ема Дюжарден, която е член на Мърс Кънингам танцова компания в Ню Йорк.

Рубрики: Frontpage · Гостува ни · Сцена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай