Public Republic Art Studio

Пролетта е хубав сезон да се умира…

23 октомври, 2018 от · Няма коментари

exclusive_for_pr

В рубриката ни “Artist of the Week” говорихме тук с писателя Владимир Каперски за новия му роман “Към виделина“, който излиза от печат тези дни. В тази и следващите публикации ви предлагаме ексклузивно откъси от романа с любезното съдействие на автора и издателство Арс.

jeff05
Пролет, снимка: Джефри Нилсен

КЪМ ВИДЕЛИНА / откъс /

„Пролетта е хубав сезон да се умира…” – ободряваше се Виктор, бягайки от болницата. Усмивката му се заклещи в обърканото лице и още повече го изкриви. Лекарят бe обявил, че в снимката на мозъка му зърнали петно. „Но, не го мисли, най-вероятно е доброкачествено…” Да не го мисли!? Та петното, действително или сбъркано, качествено или злокачествено, бе в главата му и сриваше всички мисли, освен впилата се мисъл за смърт.

Виктор влетя в тълпата, в гъмжилото от живот търсеше опора. Блъскаха го удари на камбана, прие, че бият за него, че дамата на черната жътва го е белязала и приближава. Сградите се сриваха, колите съскаха като птици, побегнали от връхлитаща буря. Хората го подминаваха, бяха призраци, очите им пробождаха неговите. Плющеше глас: „Тя удари печата си върху челото ти. Лодкарят чака. Поемаш в безкрайната нощ!” Блуждаеше, без да знае накъде върви, понесъл ужасната си тайна.

Срещна стена, осеяна с некролози. Обичаше да ги разглежда. Не ги четеше, взираше се в ликовете на покойниците. Трудно бе да приеме, че хората от снимките не са живи. Излъчваха увереност, някои се усмихваха, сякаш цял живот са се готвили за мига, когато ще ги разлепят на видни места из града. Представи си как и той ще цъфне сред обществото, където всички са равни. Коя ли фотография ще изберат близките му? Ще е някоя, където се е вмъкнал в костюм и спортното му тяло стои като в ризница. Ще ги предупреди да не му правят некролог. Просто да пуснат съобщение във вестника. И да няма снимка. Достатъчно е известен. Поне за тези, които трябва да узнаят последната вест за особата му. Той е архитектът аристократ, презиращ клишетата, ваещ своите необичайни сгради. Ще го помнят като спорещият, надсмиващият се, предизвикващият. Дори и след смъртта, известно време няма да им дава мира. После ще го забравят. Докато някоя студентка го изведе на видело в безшумния кръг на дипломната си работа. И това ще е всичко за архитект Виктор Пътелев.

Вървеше, усещаше, че гази в дълбока река и тя го завлича нанякъде. Отминаваше познати, оглеждаха го, някои спираха и втренчено го проследяваха, недоумяваха защо не ги поздравява. Запропада в отворил се разлом от земетресение, притъмня му, щеше да се свлече. Подпря се на дърво, постоя малко, за да обуздае мислите си. Тръсна глава. Светът около него бавно се сглобяваше. Парчетата от къщи, автомобили и човеци се събираха в познатите си изражения, но бяха размазани и далечни. Направи усилие и закрачи към дома си. Вървеше, залиташе, едва удържаше да не падне…

„Пролетта е хубав сезон да се умира!” – истерично се изсмя и влетя в хода на кооперацията…

02

“Към виделина”, Издателство Арс
www.facebook.com/vladimir.kaperski

Рубрики: Frontpage · Гостува ни · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай